Решение № 1074 от 17.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. Варна , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501465 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на Община Сливен, представлявана от кмета Стефан Радев, чрез старши експерт Антония Очкова, срещу постановление от 22.04.2021 г. по изпълнително дело № 2218 по описа за 2019 г. на Съдебно-изпълнително служба при Районен съд - Варна, с което е прекратено изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Иска се отмяна на постановлението, като в жалбата се твърди, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото с молба от 16.04.2021 г. жалбоподателят /взискател/ е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Отделно от това се сочи, че съгласно разпоредбата на член 3, точка 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., по време на извънредното положение /13.03.2020 г. – 13.05.2020 г./ сроковете по изпълнителните производства спират да текат.

Длъжникът по изпълнителното дело не е депозирал отговор на жалбата.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за неоснователна.

При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Община Сливен против Юлияна Радева 1

В. въз основа на акт за установяване на задължение от 09.05.2014 г., издаден от Община Сливен,за сумата от 368,79 лева.

Жалбоподателят е взискател по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея 1, точка 3, предложение второ от ГПК може да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение.

Жалбата е подадена на 05.05.2021 г., а съобщението за атакуваното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.04.2021 г., тоест същата е депозирана в законовоопределения в член 436, алинея 1 от ГПК срок. Жалбата е редовна, отговаря на съдържателните изисквания на член 260 и член 261 от ГПК.

Разпоредбата на член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК визира, че изпълнителното производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.

Изпълнителното производство е образувано на 17.04.2019 г. по молба на взискателя, в която е поискано налагането на запори и възбрани върху имущество на длъжника. Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Последното изпълнителното действие, извършено по делото, е на 19.04.2021 г., когато взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Следва да се отбележи факта, че не е съобразена от съдебния изпълнител разпоредбата на член 3, точка 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците „Държавен вестник“ брой 28 от 24.03.2020 г./, гласяща, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ процесуалните срокове по изпълнителните производства с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, спират да текат. Съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /“Държавен вестник“ брой 44 от 13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИПОРНСПП, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон в ДВ – 14.05.2020 г.

Следователно, срокът по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК е спрял да тече на 13.03.2020 г., като е продължил да тече от 22.05.2020 г. Поради това с подаване на молбата на 19.04.2021 г., взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия преди изтичане на 2 законоустановения за перемпцията двугодишен срок. Без законопостановеното спиране, двугодишният срок би изтекъл на 17.04.2021 г., но тъй като е бил спрян в посочения период, то остатъкът от него е продължил да тече, считано от 22.05.2020 г. и изтича на 25.06.2020 г.

Следователно, към момента на подаване на молбата за предприемане на изпълнителни действия на 19.04.2021 г., срокът по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК не е изтекъл. С тази молба е проявена изискуемата от закона активност от страна на взискателя, която поддържа висящността на изпълнителното производство, която е налице и към момента.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление на ДСИ следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 22.04.2021 г. по изпълнително дело № 2218 по описа за 2019 г. на Съдебно-изпълнително служба при Районен съд - Варна, с което е прекратено изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3