Протокол № 45 от 17.02.2022, Районен съд - Провадия

ПРОТОКОЛ

№ 45 гр. Провадия, 14.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря П.Х.Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20213130101096 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:07 часа се явиха:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------ИЩЕЦЪТ М. Р. АТ., като баща и законен представител на детето Ф.М.Р., редовно уведомен, не се явява лично представлява се от адв. Г.Н. и Г.Г., АК-**** редовно упълномощени с пълномощно по делото и приети от съда от преди.

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА ПРОВАДИЯ, редовно уведомен, представлява се от адв.

К.М. АК ****, редовно упълномощен с пълномощно по делото от преди, се явява.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------СЪДЪТ докладва за постъпила молба № 495/28.11.2022 г. от адв.

Г. Н. АК **** и адв. Г. Г. АК ****, че от 17.01.2022г. е било проведено съдебно заседание по гр. д. № 1096, обективирано с протокол № 11/17.01.2022г. имало непълноти и неточности. Молят да се допусне извършването на поправка и допълнение в протокол № 11/17.01.2022г. по гр. д. № 1096/17.01.2022 г.

СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че поради редовното призоваване на страните и с оглед становището им, не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът връчва копие от молбата за поправка на протокола на ответника, за да се запознае.

АДВ. М.: Не възразявам да се разгледа молбата за поправката на протокол от проведеното открито съдебно заседание от 17.01.2022г.

СЪДЪТ намира че следва да се изслуша протокола от проведеното съдебното заседание от 17.01.2022г. по отношение на показанията дадени от свидетелката Е.А.Я. –А.а, свидетелката Е.Ш.. Предвид гореизложеното

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА изслушването на звукозаписа от проведено открито съдебно заседание по делото на 17.01.2022г. по отношение на показанията дадени от Е.А.Я. –А.а и свидетелката Е.Ш..

Звукозаписа от проведено открито съдебно заседание по делото на 17.01.2022г. по отношение на показанията дадени от Е.А.Я. –А.а и свидетелката Е.Ш. се изслушва.

Адв. Г. и Н.: Нямаме други искания по отношение на поправката на протокола от 17.01.2022г.

Адв. М.: Аз имам по отношение на сумата, която сме предложили за споразумение на ищеца. В протокола погрешно е записана сума 2.500лв. а те са 5. 500 лв. Ако ищцовата страна не възразява.

Адв. Г.: Ние чухме предложението.

Съдът дава възможност на страните да изложат становищата си по отношение на исканата поправка на протокол.

2

Адв. Г.: Уважаема Госпожо председател поддържаме направената молбата.Установи се нейната основателност с оглед на звукозаписа, който е проведен по време на съдебното заседание и моля протокола да бъде съобразен със съдържанието, което чухме днес в настоящото съдебно заседание.

Адв. Н.: Да се уважи молбата.

Адв. М.: Не се противопоставям.

Съдът намира, че следва да бъде допусната поправка в протокола от проведеното открито съдебно заседание от 17.01.2022г. като бъдат допълнени показанията на свидетелката Е.Ш. и на свидетелката Е.Я.-А.а съобразно изслушания звукозапис. Молбата за поправка на протокол, следва да бъде оставена без уважение по отношение на искането за допълване показанията на свидетелката Ш. относно изявлението й за медикамента, който е дала на детето непосредствено след инцидента. След изслушания звукозапис не се установи свидетелката Ш. да споменава, че е дала медикамент на детето, предвид гореизложеното ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка в протокола от проведеното открито съдебно заседание от 17.01.2022г. като бъдат допълнени показанията на свидетелката Е.Ш. и на свидетелката Е.Я.-А.а съобразно изслушания звукозапис.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание от 17.01.2022г. по отношение допълване показанията на свидетелката Ш. относно изявлението й за медикамента, който е дала на детето непосредствено след инцидента.

Показанията на Е.Ш. следва да се четат по следния начин:

СВИДЕТЕЛЯТ Е.И. Ш., ЕГН **********, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без дела и родство със страните по делото. Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

Зная защо съм тук. Месец август при постъпване на смяна видях в коридора майка с дете и бях повикана да ги транспортирам със следните думи от дядото „Д-р Ч. тръгваш с внучето ми за ****“. На въпроса ми,“ какво се случи“, разбрах че детето е паднало от метър и половина приблизително на детска площадка и си е ударило главата. Видях детето в скута на майката обърнато към нея със затворени очи сънливо и с белези на повръщане.

Своевременно от коридора ги изведох и ги заведох в линейката без да влизат в спешен кабинет. На момента се отпътува и реанимационите действия, започнаха по време на транспорта. А те бяха слагане на шийна яка, хващане на постоянен венозен път и подаване на кислород. Това по време на транспорт е сравнително трудни манипулации, но за щастие бяха успешни. Видимо детето беше много сънливо. Налагаше се да предизвикаме чрез болка отваряне на очите. От дясното му ухо имаше кървава струя. Това показва сериозно поне на 3 първи етап черепно мозъчна травма. Детето повърна два пъти по време на транспорта, това са белези на контузия на мозъка и мозъчен оток. Заведохме детето до шокова зала в болница „ ****“ и го предадохме на екип в сънливо състояние неговорещо, реагиращо на силно дразнене на силно болков дразнител.

На въпроси на адв. Н.: Доколкото знам травмата е от падане от детска пързалка. При падането детето губи съзнание. Майката го събужда с вода, пощипване повикване. Имало е момент от загуба на съзнание. Майката беше разпитана от мен по време на транспорта. В сферата на медицината е трудно да се каже, но аз мисля че перфектно за щастие си свършихме дълга. На детето му бяха указани своевременни реанимационни действия. Това забавяне на контузията тоест овладяването от наша страна липсата му може да доведе до посериозни последици. Със сигурност има значение това начало, тази начална спешно медицинска помощ.

На въпроси на адв. М.: Лекар съм и началник на филиала за Спешна медицинска помощ. Дядото ми каза „ Д-р Ч. тръгваш със внучето ми за ****“. Аз съм началник на дядото на детето. Когато беше изписано детето тогава го видях. Тогава беше задоволително общо състояние, под ежедневно наблюдение на майката. Не мога да кажа след колко време след изписването на детето го видях. Не е моя работа да знам и не е моя работа да помня колко дена са в болница. Не мога да кажа абсолютно, по- малко от месец, два.

На въпрос на Н.: Транспортирането на детето до **** беше абсолютно наложително.

Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.

Показанията на Е.Я. –А.а да се четат по следния начин:

СВИДЕТЕЛЯТ Е.А.Я.-А.А, ЕГН **********, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без дела и родство със страните по делото. Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Майка на детето Обещава да говори истината.

На 13.08.2021 г. отидохме с детето на детската площадка в ****** и с големия ми син и майка ми. Първото му спускане беше добре, на пързалката не за първи път отиваме. На второто спускане аз съм до него понеже стълбичките, там където се качват не са прави, а са полегати. Поради което се качва бавно на горе, аз съм до него по това време, защото пързалката е висока и понеже няма настилка. Не мога да го оставя сам защото е малък.

Спускането на пързалката му се случва по следния начин: Аз съм до него, той не иска да го държа, но съм до него. Качва се нагоре тя е така (свидетелката показва как е пода на пързалката) качва се нагоре, при което аз му казвам „внимателно“, сяда, аз отивам отпред на пързалката, където се спуска, защото там няма настилка. И когато то се пързаля и обикновено по-малките деца главичките им отиват така назад, но за не се удари аз съм там, и при спускането си обикновено го хващам. Аз бях неотлъчно до него качва се нагоре, при което му казах да внимава, да сяда, когато се пързаля и при спускането си го хващам. Когато са повече децата единия родител стои до стълбичките, другия родител стои отпред. Първото 4 му спускане мина, на второто му спускане в момента в който се качва, почти по средата беше на стълбичката дясната му ръчичка се отскубна. Просто не можах да го хвана, бях до него, но то се отскубна и падна назад, удря си главата назад и се чува едно „Пук“. Затвори си очите и не реагираше напръсках го с вода. След това отвори очи, плача му беше едно такова с „ъъъъъъ“ стонове, невикаше силно. В този момент се обадих на свекъра ми, той е фелдшер. Каза ми да го заведа до спешния. Аз го носих на ръце до колата.Той беше много отпуснат, не можеше да върви, дадох го на майка ми. С големия ми син, майка ми държеше малкия в ръцете и отидохме в къщи. Пред вратата там в къщи мъжът ми тъкмо ни изчакваше, защото му съобщих, че детето е паднало лошо и отиваме в къщи баща му да го види. Сложихме го на леглото, но той беше много отпуснат и от дясното му ухо течеше кръв. Свекъра ми каза трябва да отидем в бърза помощ. Той в колата повръщаше, цялата ми риза беше в кръв от ухото му. Слязохме от колата той пак повръщаше. През това време доктор Ч. излезе и каза „качвайте се в линейката“. Разпитваше ме какво се е случило. В линейката му сложиха на врата якичка, включиха го на система, беше отпуснат, говорехме му. Когато съвсем се унасяше му включиха кислородна маска. До шокова зала в окръжна болница слязохме. Детето в линейката пак повръщаше. Веднага му назначиха скенер. Тогава изпадна в безсъзнание. Тогава ни отстраниха. На следващия ден той изобщо не се беше събудил, изпаднал в безсъзнание. Аз помислих, че се случва най-лошото, на нищо не реагираше. Лекарката от скенера, каза да се връщаме веднага в шокова зала. Много лекари се събраха около него. Лекарката каза, че не може да разбере дали има дишане или не.

Придружаваха го лекарите отново до скенера, нас не ни допуснаха до там и от скенера в шокова зала. Тогава казаха, че трябва да се заведе в реанимацията, аз бях с детето. Включиха му апарати. Гледаха му зеници включиха го на апарати да му видят дишане, сърдечна дейност. Като попитах лекаря какво е състоянието на детето те казаха, че в момента не знаят и чакат де се събуди. Чакали, нищо не можели да кажат по-конкретно. Малко по-късно дойде д-р Б. с епикризата и каза че има счупване на черепа и това трябва да се потвърди от неврохирург. Докторите за да не изпадне в гърч му следяха температурата, понеже беше в безсъзнание. На сутринта няколко пъти му правиха лабораторни изследвания. Когато се събуди и видя обстановката започна да плаче много. Тази кръв от ухото е в следствие на счупване на тъпанчева мембрана от налягането. Дойде на консултация от уши нос гърло лекарка, дойде неврохирург. Каза, че счупването на черепа е в дясната страна, точно в тази връзка като демонстрирал е казало „пук“ и то отзад и е счупена, каза че не е засегнат мозъка, но трябва да го наблюдаваме много. Ако се влоши ще се направи допълнителен скенер, и че трябва да се пази, да не скача, да не гледа телевизия. Два дни бяхме в реанимация, два дни в неврохирургия. След изписването 20 дена бяхме плътно до него, понеже не можеше да го изведем навън, детето плачеше през цялото време му се карах да не бяга, да не си удари главичката, да не скача на леглото. Беше се поизнервило в този период, тъй като казаха, че трябва да пазим главата, да пазим ухото, да не влиза вода вътре. Това се отрази зле на големия ми син, той три дена е бил много изплашен, после ми го казаха, защото се е чувствал виновен, иначе той обича да излиза на детската площадка.

5

На въпроси на Съда: Сега е добре малкия син, чувства се нормално. Малко по-късно го пуснахме на детската градина. Изписаха ни на 15 септември но след това още 20 дни го държахме под наблюдение в къщи. Социалните му контакти бяха намалени. Беше много тегаво за него и за нас. Сега чува добре с дясното ухо, възстанови се тъпанчевата мембрана, трябва много да го пазим да не влиза вода, да не се удря. В болницата се наложи в неврохирургия да му спрат едната система, защото два пъти му се запушиха абокатите и при отпушването много го заболя вената и много плачеше. При всеки един плач се оплакваше, че го боли главата и ухото и му спряха вливанията венозно докато се успокои. Съня му беше спокоен. Той се напишкваше вечер и не можеше без памперс това продължи около месец след това. Той и до ден днешен не иска да ходи на тази площадка. Майка ми живее до тази площадка на ****, като минаваме от там казва: „ Паднах, счупих главичка, плаках“.