Решение № 77 от 29.04.2021, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 288/2021
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 29.04.2021
- В сила
- 22.06.2021
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 10 ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11 ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Габрово , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Христо Т. Х. при участието на секретаря Даниела А. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20214210100288 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото се води по молба на молба от Д. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********" № 11, вх. А, ет. 4, ап. 10, действаща в качеството на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С.И.Д., с ЕГН ********** за защита от домашно насилие против нейния баща И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 18 А.
В молбата и приложената декларация майката на малолетната молителка твърди, че с ответника И. Д. Д. живяли във фактическо съжителство, от което се родило детето им С.И.Д.. Бащата отсъствал около 3 години от страната и през това време връзката с детето осъществявали само, чрез Интернет. Детето не било особено привързано към баща си, съвсем се отчуждило и когато ответникът се върнал от Германия, категорично отказвало да отива при него, а преспиването я ужасявало. Майката предявила иск за промяна на режима на контакти, който да изключва преспиването за сметка на по-чести срещи през деня.
Ответникът, обаче, не проявил абсолютно никакво разбиране и не положил усилие да приласкае С., да я „прилъже" да излиза с него доброволно, като изисквал от нея автоматично изпълнение на съдебното решение- единствената рецитация, която съпровождала опитите му да вземе детето била: „Ще видиш ти, дали няма да тръгнеш, ще дойда със съдияизпълнител и полиция, ще те взема и няма накъде да идеш! Съдията ще напраска глобите на майка ти". С. започнала да отказва въобще да тръгва с него, изпитвала и вина за глобите, това наложило на няколко пъти ищцата да излиза с двамата, за да предразположи детето.
Между страните била налице непоносимост, но в интерес на детето, което постепенно се озлобявало към баща си, майката правила компромис със себе си и излизала с тях. И.Д., 1 обаче така и не направил елементарно усилие да се сближи със С., да я вземе с колелото, да остане с нея, докато тя играе на площадката, да влезе у тях, за да може детето да му се довери и да тръгне с него. И.Д. не държал толкова на контакта с детето, той държал детето да изпълнява, през лятото, докато двете с майката летували във Варна нито веднъж не се обадил, да чуе дъщеря си.
Всички предавания били свързани с хиляди пазарлъци между майката и детето, и когато успеела да го склони, да тръгне с баща си, той се появявал на вратата с репликата „Тръгвай".
И всичко свършвало. В неделя детето било подготвено от майката, че трябва да излезе с баща си и ще правят нещо интересно, но С. все още се колебаела. Отворила вратата на апартамента, когато почукал баща й, а той я посрещнал: „Айди, готова ли си, тръгвай!". С. застанала на вратата колебливо и взела да обяснява на баща си, че точно сега играе с кучето, като му показала пръчката, която му подхвърляла в коридора. Д.Р. поканила баща й да влезе за малко, а после да излязат заедно. Ответникът грубо й наредил, да не се обажда. С това колебливостта на С. приключила, тя му заяви, че не иска да тръгне с него. Последвало редовното :" Ще видиш ти, дали няма да дойдеш, ей сега се връщам със съдия-изпълнителя и с полицията, да видим, дали няма да тръгнеш!", дръпнал грубо С. в коридора, тя започнала да крещи и да се дърпа, започнали да си разменят обидните думички, на които той я бил научил от малка, И.Д. наплюл дъщеря си няколко пъти в лицето, изтръгнал от ръцете й пръчката и я ударил доста жестоко два пъти по дупето, сипейки заплахи за насилствено вземане със съдии и полиция.
Всичко това се случило в коридора пред входната врата, докато майката била вътре в апартамента, на около 2 метра срещу отворената врата. Когато я набил, И. пуснал С., а тя се мушнала в къщи, тръшнала вратата и се свряла в майка си, разплакана, хълцаща и шепнеща, че много я е заболяло. Ищцата опитала да я успокои, намазала зачервеното място с крем и я гушнала, галела я, същевременно я укорявала за нейното участие в грозната сцена, за това, че пак отказала да тръгне с баща си. Чувствала се безпомощна за пореден път- щяло да е толкова грешно да се намеси и да започнат да се дърпат с баща й, колкото и това, че стояла и не се намесила.
В това време на вратата се почукало, Д. отворила и И. я наплюл директно в лицето, като я напсувал на висок глас.
Като чула това, С. се разпищяла, а ищцата затворила вратата, уморена от опитите да обяснява, че с отвратителното си поведение няма да спечели детето.
На другата сутрин С. отказвала да се отдели от майка си и да отиде на училище, като плачела неутешимо. Наложило се с учителката да я увещават известно време, за да влезе в училище. С. обичала да ходи на училище, но през седмица баща й я вземал оттам след часовете, явно изпитвала ужас, дали и днес това няма да се случи. Вечерта учителката споделила, че С. излизала от час по няколко пъти, уж до тоалетната, за да гледа през 2 прозореца, кой е дошъл да я вземе.
На 16.02.2021г. С. отново плакала и се пазарила, наложило се да я прилъжат да тръгне с едно друго момченце- съседче, 100 пъти попитала майка си, дали ще отиде да я взема, изпитвала ужас и неистов страх, дали днес нямало да я взема И. /дори не го наричала тате/.
Убеждавала майка си да напише бележка на учителката, да не му я дават и даже въобще да не го пускат в училището, казала, че ако го види, ще избяга през другия вход. Искала обещание, че няма да дойде полицай и съдия.
Искането на молителката е съдът да издаде заповед за защита, включваща следните мерки:
1. да задължи извършителя И. Д. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие над дъщеря си С.И.Д.;
2. да забрана на извършителя да приближава дъщеря си С.И.Д., с ЕГН **********, жилището й, находящо се в гр. Габрово, ул. "*********" № 11, вх. А, ап. 10, ОУ „Христо Ботев" - гр.Габрово, където учи и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 50метра;
3. да задължи ответника да посещава специализирани програми на извършителя на насилието.
Ответникът оспорва молбата.
Процесната молба била част от шестгодишна поредица от съдебни и извънсъдебни спорове между него и молителката Д. Р. Р. по повод личните му отношения с детето С.И.Д. и представлявала опит на молителката да ограничи личните му отношения и имало за цел да повлияе на изхода на спора по въззивно решение относно увеличаване на режима лични отншения на бащата с детето.
В дните на лични отношения на бащата с детето винаги имало проблеми с предаването на детето от майката на бащата.
Невярно било твърдението, че С. не е привързана към него. Привързаността й се доказвало от няколкото изготвени социални доклади, както и от експертизата по гр. д. 536/2020 г. по описа на ГРС. Развитието на СРО се дължи на действията на майката, която използвала всяка възможност да го унижава и злепоставя в очите на детето, да го настройва срещу него и да му внушава безпочвена омраза.
Невярно било твърдението, че не проявява разбиране и не прави опити да предразположи С. да тръгне с него. В обстановка на изострен конфликт на зависимост, когато майката й заявявала "Ти ме предаваш" и правела всичко възможно детето да не тръгне с него, С. била объркана и разстроена. Обратно, при предаване в училище и в отсъствие на майката, детето тръгвало с него с желание и готовност, след което прекарвали времето заедно в позитивни, 3 ползотворни и безконфликтни отношения.
Невярно е твърдението, че заплашвал детето със съдебен изпълнител и полиция. До момента не бил осъществявал вземане от дома на майката в присъствието на съдебен изпълнител.
Обръщал се неколкократно към ЧСИ и ДСИ с оглед да въздейства на майката, като й бъдат изпратени съответните покани и да й бъдат наложени санкции за неизпълнение. Това било единственото му средство да я принуди да предава детето, но тя използвала действията му за да втълпява на С., че ще дойде с полиция. През годините, единствено в името на това да не травмира дъщеря си търпял безочливото несъобразяване на майката със съдебните актове без да стига до тези крайни мерки. В единичните случаи, когато действително викал полиция на място, това било с цел да се констатира непредаването, за да има основания да предявя правата си по законоустановения ред.
Майката прехвърляла на детето собствения си страх от принудително изпълнение, доколкото тя отлично знаела наказателноправните последици от поведението си. През 2018 г. - след като взел детето за лични контакти по време на престоя им в гр. Варна - майката се обърнала към полицията там с изявление, че отвлякъл дъщеря им. При личното му явяване в полицията обяснил за влязлото в сила съдебно решение и правото му на лични отношения.
По този повод майката заявила, че решението не й било връчено. От страна на полицията й било обяснено, че лесно може да се провери дали е извършено надлежно връчване на нея или на адвоката й. В крайна сметка, преписката по случая била приключена без допълнителни действия, но недобросъвестното подаване на този сигнал било показателно за методите на майката да манипулира държавните органи, така че да узакони непредаването на детето.
Молителката редовно променяла твърденията и тактиките си спрямо ситуацията. Според различните й изявления в един момент бил насилник при срещите си с детето, в друг момент не желаел да вижда детето, в трети момент го отвличал, а същевременно тя винаги предавала детето без проблеми.
На майката никога не се "налагало да прави компромис със себе си" и да излиза с тях по време на личните отношения, така че да успокоява или подпомага С.. Единствената причина да го прави билъ фанатичното й нежелание да прекарва пълноценно отреденото му време за лични контакти.
Невярно било твърдението, че през време на миналогодишния им престой в гр. Варна не правил нито веднъж опит да говори с дъщеря си. Опитите да говори с нея били многократни, но майката не допускала тези разговори. През 2020 г. ежегодното престояване в гр. Варна беше умишлено и безцеремонно удължено от майката с още един месец, така че да не може да се вижда със С. въпреки определените привременни мерки. Малко преди това бил купил на дъщеря им часовник-телефон със СИМ-карта, така че да поддържат връзка. Дни след покупката картата вече била извадена от устройството, майката била закупила нова карта и отказа да му каже телефонния й номер, а С. нормално не го знаеше и не му го казвала. В 4 тази обстановка било абсурдно да се твърди нежелание да се свързва с дъщеря си по телефона.
Невярно било твърдението, че майката правила "хиляди пазарлъци" с детето, за да го склони да тръгва с мен. Единственото, което майката убеждавала С. било, че я застрашава и лъже, че ще я нарани, че няма да я върне, че не трябва да идва с него.
Невярно било изложението на фактическата обстановка, свързана с процесната молба. На 13.02.2021 г. (събота) се наложило да чака над 30 минути пред врата на апартамента, както се случвало при почти всяко мое идване. Накрая се оказало, че С. очаква да дойде на гости баба й по майчина линия и заради това не желае да тръгва с мен. Междувременно майка й традиционно заявила, че детето е болно и по този повод няма да я допусне да тръгне с мен.
През времето, което прекарал на етажа пред апартамента, С. на няколко пъти отваряла вратата, за да провери, дали все още я чака. След като в един момент я подканил да се приготви и да тръгне, тя започна да вика "Помощ, помощ!" без да съм я застрашил по какъвто и да било начин. Прецених, че нещата се усложняват, и я помолих да поговорим. Тя ми обеща, че на следващия ден ще тръгне с мен и ще прекараме време заедно, след което си тръгнах.
На 14.02.2021 г. (неделя) детето отново не било подготвено от майката, че трябва да излиза с него. Първоначално установил, че входната врата на блока е заключена. Това обстоятелство донякъде го обнадеждило, защото очаквал детето да слезе и да тръгнат без проблеми - при качванията му до етажа майката винаги правела скандали и саботирала предаването. Обадил се на майката, за да попита дали С. е будна и готова да тръгне, за да слезе при него.
Разпечатката съдържа 40 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e84bb2e8-0298-466a-8434-1aa1dfc89e63