Решение № 7137 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7137 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100511715 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 8031/14.07.2022 г. СРС, 170 с-в, по гр.д.№ 45407/2021 г. е признал за установено по искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Н. С., че ответницата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3 130,29 лв.главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. „******* със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-21.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 335,90 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и сумата от 44,01 лв.-главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.03.2018 г.-м.04.2020 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение21.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, като е отхвърлил 1 като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Н.

С. искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съответно чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД за разликата над 3 130,29 лв. до 4 368,10 лв., представляваща доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г.-м.02.2018 г., за разликата над 335,90 лв. до 648,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и за сумата от 7,72 лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г.-09.04.2021 г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата А. Н. С. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че в посочената част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато процесуално нарушение.Излага твърдения, че в частта, с която е уважен иска за дялово разпределение и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, решението е недопустимо, тъй като вземането принадлежи на третото лице-помагач и ищецът е предявил чуждо право.Поддържа становище, че договорите пораждат действие само между сключилите го лица, поради което дори и в ОУ на договора за доставка на топлинна енергия между страните да е уговорено, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от длъжника на ищеца, то тази клауза не може да обвърже трети неучаствастващи страни по този договор, т.е. не може валидно да се прехвърли на ищеца.Такава клауза е нищожна поради противоречие с чл.21, ал.1 ЗЗД.Твърди, че не е проведено и пълно доказване, че въззивницата е единствен собственик на процесния недвижим имот и че следва за отговаря само до размера на сумата от 2 500 лв.Неправилно съдът е кредитирал изцяло заключенията на техническата и съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещите лица са работили по документи, които не са представени по делото.Липсват и доказателства за начина на определяне на размера на таксата за дялово разпределение.Твърди, че не е изпаднала в забава по отношение на задължението по общата фактура, тъй като липсва отправена покана по чл.84, ал.2 ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете, а в частта относно дяловото разпределение да обезсили решението като недопустимо. Претендира разноски.

2

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 21.04.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Н. Р. за сумата 4 368,10 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г.-м.04.2020 г.; 648,42 лв.мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 44,01 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. и 7,72 лв.-лихва за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*******, аб.

№ 374949.С разпореждане по ч.гр.д.№ 22703/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в е издадена заповед за изпълнение и на ищеца е указано в 1-месечен срок от съобщението, получено на 08.07.2021 г., да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникцатаа не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на 3 топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени в сила от 2016 г.Съгласно чл.31, ал.1 е определен редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия-45 дни от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Твърди, че дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 4 368,10 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г.-м.04.2020 г.; 648,42 лв.- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 44,01 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. и 7,72 лв.-лихва за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с твърдения, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, че не е изпаднала в забава и че претенцията за дялово разпределение е недопустима.Направила е и възражение за погасителна давност.

Със заявление вх.№ 23029168/21.04.2021 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Н. Р. за процесните суми.На 05.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 08.07.2021 г.Исковата молба е подадена на 02.08.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

По делото е представено решение на ОС на ЕС, находяща се в гр.София, ул. „******* за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Т.С.“ ЕООД.В списъка с етажни собственици 4 срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на А. Н. С..

На 25.09.2002 г. е подписан договор № 4327 между ЕС в гр.София, ул.

„******* и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Видно от нотариален акт № 170/1995 г. по н.д.№ 72776/95 г. И.Н.Р., А. Н.

Р., С.Б.Б., С.Б.С., Б.С.А. и С.С.Б. като съсобственици на дворно място, находящо се в гр.София, п-л IV-410, 421 в кв.3306 по плана на гр.София, м.

„Бул.България-Мотописта“ са учредили на С.-*“ ООД право на строеж върху притежавания от тях недвижим имот, като дружеството се е задължило да построи в него жилищна сграда, като за А. Н. Р. е определен апартамент № 14 на 5-ти етаж.

От извършената от заповедния съд служебна справка по Наредба № 14/2009 г. е установено, че А. Н. Р. е променила името си на А. Н. С., считано от 16.09.1995 г. след сключване на брак.

Видно от удостоверение изх.№ 68-00-575/1/ от 19.04.2013 г. на ГИССофия настоящ адрес-гр.София, ул. „******* с вх.А и вх.Б се отнася за жилищна сграда, попадаща в УПИ IV-410, 421, кв.330Б, м. „Жилищна група ******* по плана на гр.София, ул. „Топли дол“, р-н „Красто село“-СО.

Представени са документи за дялово разпределение, както и подписани от ответницата за клиент документи за главен отчет за процесния период.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Стефан Бебревски е установено, че технологичните разходи на АС са за сметка на топлопреносното предприятие.ФДР

„Т.С.“

ЕООД е извършвала разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба, като за исковия период е изготвила три изравнителни сметки.Сумата за потребена топлинна енергия за процесния период възлиза на 4 274,82 лв., като в нея не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива, междинни погасявания /прихващания/ и суми за услугата „топлинно счетоводство“.Топломерът, монтиран в АС на процесния блок, е преминал последващи метрологични проверки.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Пенка Делчева е установено, че размерът на лихвата за забава върху всяка от неплатените суми по фактури за период от падежа на фактурата до 09.04.2021 5 г. е 648,48 лв.Размерът на сумите за дялово разпределение за периода 03.2018 г.-04.2020 г. е 44,01 лв.Непогасените по давност задължения за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 3 130,29 лв.Лихвата за забава върху непогасената по давност главница за период от датата на изискуемост до 09.04.2021 г. е 335,90 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на процесния имот и има качеството на потребител на топлинна енергия да битови нужди по смисъла на & 1, т.2а от ДР на ЗЕ и че същият е топлофициран.По отношение на размера на потребената топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза, както и писмените доказателства-индивидуални справки за използвана топлинна енергия, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка.Съдът е изложил мотиви, че заключението на техническата експертиза е изготвено не само въз основа на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер и месечните отчети на уредите за дялово разпределение.По отношение на възражението за недължимост на таксата за дялово разпределение съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като съгласно чл.139в ЗЕ цената на услугата се заплаща на топлопреносното предприятие, което я заплаща на търговеца, извършил дяловото разпределение и ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземането.От заключението на техническата експертиза и приложените от третото лице-помагач индивидуални справки е установено, че такава услуга е извършвана и заплащането й е дължимо.Съгласно ОУ в сила от 2016 г. задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и изпадането на ответницата в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуването на 6 фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество.По отношение на сумата за дялово разпределение не е определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от кредитора.Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата е изпаднала в забава, съдът е отхвърлил иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, като неоснователен.Съдът е уважил възражението за погасителна давност на вземанията за главница и лихва, изискуеми до 21.04.2018 г. /за главницата до м.02.2018 г. вкл./.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e84b9e2e-54f7-44cb-840a-2300368e3903