Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 12.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5758/2021
Вид
Решение № 101
Подписан
12.01.2022
В сила
16.05.2022
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330205758 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ЕЛ. ИВ. Н., действаща чрез процесуалния си представител адв. И.М. против Наказателно постановление № 21 – 1030 – 006101 от 28.06.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна Полиция Пловдив с което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Конкретно – оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка, като се аргументира тезата, че жалбоподателката не е извършила посоченото в атакуваното НП нарушение. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване: Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 02.06.2021г. в гр. Пловдив жалбоподателката Н. управлявала лек автомобил „Нисан Мурано“, с рег. № ***, като била сама в автомобила.

Около 08,30 часа, жалбоподателката стигнала до кръстовището на бул.

„Освобождение“ с ул. „Проф. Цветан Лазаров“, движейки се по посочената улица, представляваща път без предимство. Целта на жалбоподателката била да се включи в движението по бул. „Освобождение“, поради което се позиционирала заставайки между двата острова на кръстовището.

По същото време, в лявата лента по бул. „Освобождение“ се движел лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от свид. Л., който също пътувал сам.

След кръстовището на бул. „Освобождение“ с ул. „Проф. Цветан Лазаров“, свид. Л. възнамерявал да продължи движението си направо, като целта му била до достигне до кръстовището с бул. „Асеновградско шосе“, като се движел направо, в посока запад. За превозните средства движещи се по бул.

„Освобождение“, бил поставен знак Б3 „Път с предимство“. Свид. Л. навлезнал в процесното кръстовище, като в момента, когато се намирал малко след средата на същото, жалбоподателката предприела маневра завиване наляво, за да се включи в движението по бул. „Освобождение“, като навлезнала на пътя с предимство без да пропусне управлявания от свид. Л. лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***. Така настъпил удар между двете превозни средства - в предната дясна част на лек автомобил „Нисан Мурано“ и в задна лява част /задна лява врата, заден ляв калник, задна броня/ на лек автомобил „Рено Меган“. Ударът настъпил преди находящата се на кръстовището пешеходна пътека, като непосредствено след сблъсъка двата автомобила спрели след пешеходната пътека. Автомобилите останали на местата си, без да бъдат местени до идването на извиканите от свид. Л. полицейски служители, сред които бил и свид. К..

2

Последният огледал автомобилите, включително съставил 6 броя снимки, като заснел щетите по двете превозни средства. След като изслушал двамата водачи, свид. К. съставил Протокол за ПТП № 1754029 от 02.06.2021 г., който бил подписан от двамата водачи. На същата дата свид. К. съставил и АУАН с бл. № 260754 против жалбоподателката Н., в нейно присъствие и в присъствието на свид. Л.. Жалбоподателката подписала акта, като в графата за обяснения/ възражения посочила, че не е съгласна.

Преди пристигането на полицейските служители, жалбоподателката Н. се свързала по телефона със съпруга си – свид. Недялко Николов, който отишъл на мястото на инцидента, като направил оглед на автомобила управляван от жалбоподателката, както и на процесното кръстовище. Направил снимки.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Административно - наказващият орган приел, че с посочената деятелност санкционираното лице е извършило виновно нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му наложил административно наказание – „Глоба“ в размер на 200,00 лева.

На първо място, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з – 825/19.07.2019 г.

Процесният АУАН, както вече беше отбелязано, е съставен в присъствието на жалбоподателката, като последната е имала възможността да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са 3 постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма.

Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението и нарушителят са установени на 02.06.2021 г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП на 28.06.2021 г.

По отношение на правилността на атакуваното НП, настоящата съдебна инстанция намира, че посоченото в АУАН и НП изцяло съответства на осъществилото се в действителността.

Процесното нарушение се доказва по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, като доводите в обратна насока, наведени с въззивната жалба са изцяло неоснователни.

За да достигне до тези изводи съдът намира, че описаната по – горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща гласни доказателствени средства /показанията на актосъставителя К. и другият участник в ПТП – свид. Л./ и писмени доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред, включително Протокол за ПТП № 1754029/ 02.06.2021 г., оправомощителни заповеди, както и изготвения от свид. К. снимков материал.

На първо място, съдът кредитира показанията на актосъставителя К., като ги намира за обективни, като изхождащи от незаинтересовано лице. Същите са последователни, логични и съответстващи на останалите доказателствени материали по делото. Въпреки, че актосъставителят не е свидетел – очевидец на процесното ПТП, то същият е отразил в АУАН и КП изводите си за случилото въз основа на личните си възприятия на база заварената обстановка на местопроизшествието /разположение на автомобилите, следи от удара/ и разговора си с двамата участници в произшествието. От показанията на същия, както и от показанията на свид. Л., съдът намира, че по безспорен начин се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на жалбоподателката. Допълнително относно показанията на свид. К., съдът намира, че по отношение на същия не възникват никакви съмнения в добросъвестността му, нито са налице основания свидетелят да се счита предубеден или заинтересован. В тази връзка изцяло изолирано остана твърдението на свид. Николов, че в процеса на установяване на нарушението, 4 свид. К. не е изслушал версията на жалбоподателката, като същото се намира в противоречие с показанията на свид. К., както и с показанията на свид. Л..

Каза се, че свид. К. е въприел известните по делото му обстоятелства при изпълнение на служебните му задължения, като от показанията на същия се установяват с категоричност, времето, мястото и механизма на процесното ПТП, включително вината на жалбоподателката като участник в същото, поради което и съдът базира фактическите изводи въз основа на тях.

Впечатление прави убедителността в показанията на свид. К. досежно механизма на настъпване на процесното МПС, като същият отговори последователно и без колебания на плеядата въпроси от страна на процесуалния представител на жалбоподателката в тази насока, включително аргументира долросъвстно и подробно извода си досежно вината на Н. в процесното ПТП.

При обсъждане на показанията на свид. Л., съдът отчете обстоятелството, че същият е участник в процесното ПТП, поради което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. Така, в показанията си свидетелят подробно описва движението си по бул. „Освобождение“, кръстовищата през които е преминал преди процесното такова, момента в който същия се е престроил в лява лента за движение както и обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП.

Съдът намира показанията на свидетеля за достоверни, подробни и съответни на показанията на свид. К. и събраните по делото писмени доказателства, поради което настоящата съдебна инстанция им дава вяра и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Показанията на свид. Л. се открояват с необходимата еднопосочност, последователност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради което съдът ги намира за напълно достоверни и обективни. Изложеното от него се подкрепя от показанията на свид. К., както и от описаните в КП видими щети по ППС /МПС с рег. № *** било ударено в предна дясна част, а МПС на свид. Л. с рег.

№ *** било ударено в задна лява част – задна лява врата, заден ляв калник, задна броня/.

Що се отнася до показанията на водения от жалбоподателя свидетел Николов, анализирайки същите поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че същите не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП, 5 включително не водят до промяна във фактическата обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи. На първо място, следва да се отбележи, че свидетелят не възпроизвежда свои непросредствени възприятия относно случилите се събития, а съобщени му от жалбоподателката обстоятелства. Последното, разбира се не лишава показанията му от доказателствена стойност, но същите биха имали значение за проверка на останалите събрани по делото първични доказателства. Анализът на показанията на свид. Николов, при съобразяване на близкородствената му връзка с жалбоподателката водят до единствено възможния за настоящата съдебна инстанция извод, че същите имат за цел изцяло да обслужат поддържаната от жалбоподателката защитна теза. Впечатление прави, че свидетелят не споделя възприятията си за случилите се събития, а дава оценки на поведението на другия участник в процесното ПТП, излага свое собствено становище за това какво се е случило, посочвайки, че сам, преди да дойдат полицейските служители е извършил „оглед“ на автомобилите и на кръстовището. Впоследствие се е опитал да обясни на свид. К. какво се е случило. Така, чрез своите предположения за случилото се, свидетелят изцяло подкрепя защитната версия на жалбоподателката, поради което и показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото се намират в съществено противоречие с останалите кредитирани от съда доказателствени източници.