Определение № 322 от 29.08.2025, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Русе, 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Радославова

Членове:

Мирослав Йорданов

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Въззивно частно наказателно дело № 20254500600744 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура - Русе срещу протоколно определение от 12.06.2025 г. по НОХД № 638 / 2025 г. на Районен съд – Русе, с което в разпоредително заседание при решаване на въпросите по чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК, по т.3, съдът приел, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правата на обвиняемия, поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на Районна прокуратура - Русе за отстраняването му.

Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Сочи се, че обвиняемият и неговият защитник не са направили възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с ограничаване правото им защита, произтичащо от неяснота и неразбиране нa обвинението.

Твърди се, че постановлението, с което на досъдебното производство Т. П. е привлечен в качеството нa обвиняем съдържа всички задължителни реквизити - посочване нa престъплението, в което е обвинен, времето и мястото нa извършването му, неговите фактически обективни и субективни признаци и 1 нaкaзaтeлния закон, пo кoйтo се привлича като обвиняем. Наред с това в обвинителния акт са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и неговото авторство. Отбелязва се, че първоинстанционният съд неправилно e приел, че в случая се касае зa пpoдължaвaнo престъпление и изнaчaлнo било неясно, кaквa е обвинителната претенция относно времето на извършване на престъплението. Обръща се внимание, че престъплението пo чл. 183, aл. 1 HK е типично продължено престъпление и законодателят не е посочил изискването неизплатените две или повече месечни вноски за издръжка да са „последователни“.

Срещу частният протест е постъпило възражение от служебния защитник на подсъдимия П., с което се иска въззивният съд да потвърди определението на първата инстанция.

Частният протест е допустим, тъй като е депозиран в законоустанования срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледан по същество е неоснователен.

В хода на досъдебното производство с постановление от 20.11.2024 г. на Т. П. било повдигнато обвинение, затова че през периода месец април 2023 г. – месец октомври 2024 г., включително, в гр.Русе, след като бил осъден със съдебно решение № 315/13.03.2023 г. по гр.д. № 3366/2022 г., по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 01.04.2023 г., да издържа свой низходящ – детето си М.Т.П.., роден на **.**.**** г., с месечна издръжка в размер на 220 лева, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 8 месечни вноски, в размер на 220 лева всяка, всичко на обща стойност от 1760 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

След приключване на разследването, Районна прокуратура – Русе внесла обвинителен акт в Районен съд – Русе срещу П. със същия диспозитив. В обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че след като бил осъден със съдебното решение да издържа детето си, свид. И.Й. се снабдила с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело, като по него не постъпили никакви плащания от обвиняемия. Описано било, че П. знаел за решението на съда, като в периода месец април 2023 г. – месец октомври 2024 г., направил няколко доброволни частични плащания, след което отново съзнателно продължил да бездейства, като не изпълнявал 2 задълженията си, които не било възможно да бъдат изпълнени и по принудителен ред, предвид липсата на трудова заетост и получавани от него доходи от такава дейност. Бездействието му продължило в периода месец април 2023 г. – месец октомври 2024 г., включително, като по този начин общият брой неизплатени вноски за издръжка нараснал на 8 месечни вноски в размер на по 220 лева всяка, всичко на обща стойност 1760 лева.

Въз основа на внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 638 / 2025 г., по описа на Районен съд - Русе.

На 12.06.2025 г. в разпоредителното заседание по НОХД № 638 / 2025 г. на Районен съд – Русе, при решаване на въпросите по чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК, по т.3, съдът установил, че както в постановлението за привличане на обвиняемия, така и в обвинителния акт веднъж в обобщен вариант били указани съставомерните юридически характеристики на продължаваното престъпление като било посочено, че същото е осъществено в периода от м. април 2023г. до м. октомври 2024г., който период включвал деветнадесет месеца, а неизплатените издръжки възлизали на осем месечни вноски. В обвинителния акт се твърдяло, че за посочения период имало направени доброволни частични плащания без да е уточнено, какво се има предвид под частични плащания - частично плащане на част от определената месечна издръжка от 220.00 лв. или че са платени издръжки за някои от месеците.

Първоинстанционния съд намерил, че е налице изначална несъвместимост между посоченото време на изпълнение на всяко от деянията за неплатени 8 месечни вноски по 220.00 лв., включени в единната продължавана съставомерна дейност, с фактическа теза за започване и довършване на престъплението в периода от м. април 2023г. до м. октомври 2024г.

Посоченият недостатък на диспозитивната част на обвинителния акт не позволявал да се установи еднозначно в кой момент, за кои точно месеци е извършено всяко от деянията, включени в продължаваната квалифицирана престъпна дейност и въобще кога в заключителен план, прокурорът приема, че е извършено престъплението. Не било ясно за съда, а и за обвиняемия и защитата, независимо от липсата на възражения за допуснати процесуални нарушения, каква е обвинителната претенция относно времето на извършване на престъплението. От обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно дали се твърди, че обв. П. не е изпълнявал задълженията си за изплащане на месечна издръжка на детето си М.Т.П.. през целия период от деветнадесет 3 месеца или за период от осем месеца. Контролираният съд приел, че присъстващото както в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо описание на престъплението, така и правната квалификация в неговата заключителна част, съдържали фактически противоречиво и неясно твърдение за основен елемент на престъплението, а именно времето на осъществяването му – като период, в който е започнало и финализирано изпълнението на цялостната композиция на продължаваното престъпление и като самостоятелна конкретизация на времето на отделните деяния в състава на единното продължавано престъпление.

По тези съображения районният съд намерил, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и с протестираното протоколно определение прекратил съдебното производство и върнал делото на Районна прокуратура – Русе за отстраняването му.

Определението на първата съдебна инстанция е правилно и следва да се потвърди, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на по чл.248, ал.1, т.3 от НПК в разпоредителното заседание се обсъжда въпроса допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.

Според чл.249, ал.4, т.1 от НПК допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.4 от НПК, когато не владее български език.

Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че да очертае предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиненото лице в него, като постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

Правилно е посочил прокурорът, че престъплението по чл.183 от НК е 4 типично продължено престъпление, а не продължавано, както е приел първоинстанционния съд. Но следва да се отбележи, че е възможно да бъде осъществено продължавано престъпление по 183, ал.1 вр. с чл. 26 НК, в случаите когато е установен времеви интервал, в който обвиняемият, след първоначално спиране на плащанията на дължимата издръжка за два или повече месеци, е изпълнил задължението си и след това отново е преустановил плащането за нов период от над два месеца (Вж ТР 3/1971 г. на ОСНК на ВС относно продълженото престъпление).

Настоящата съдебна инстанция констатира, че действително повдигнатото на подсъдимия П. обвинение се явява неясно, след като в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че от месец април 2023 г., когато Решение № 315/13.03.2023 г. по гр.д. № 3366/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, е влязло в сила, до месец октомври 2024 г. подсъдимият не е заплатил 8 месечни вноски и направил няколко доброволни частични плащания, без да са посочени месеците, за които е изплатена дължимата издръжка и тези, през които обвиняемият е бездействал, както и без да е ясно, какво се има предвид под частични плащания - частично плащане на част от определената месечна издръжка от 220 лева или че е платен пълният й размер за някои от месеците, респективно кои са те.

Наред с изложеното въззивният съд установи, че в обвинителния акт не са посочени никакви обстоятелства относно прекия умисъл за неизпълнение на задължението за издръжка при наличие на обективна възможност затова, а те са необходими да бъдат описани и коментирани, тъй като престъплението по чл.183, ал.1 от НК изисква неплащането на издръжка да е съзнателно.

Така посочените неясноти на обвинението, водят до нарушаване правото на защита на обвиняемия по фактите на обвинението, тъй като не може да се очертае предмета на доказване по делото.

Нарушението е съществено и отстранимо, поради което делото действително следва да се върне на Районна прокуратура - Русе.

Мотивиран така и на основание чл.345 вр. с чл.249 вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Русенски окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.06.2025 г. по НОХД № 638 / 2025 г. на Районен съд - Русе, с което съдебното производство е прекратено, а делото върнато на Районна прокуратура – Русе, заради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права обвиняемия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6