Определение № 14498 от 30.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14498 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501847 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Д. П. срещу определение № 5804/03.02.2025 г., постановено по гр.д. № 58721/2024 г. по описа на СРС, с което е върната подадената от него искова молба с вх. № 312563/04.10.2024 г. по описа на съда и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционния съд приел, че исковата му молба е нередовна. Изтъква, че своевременно изпълнил указанията с две уточняващи молби от 13.01.2025 г. и 29.01.2025 г. и поддържа, че „тормозът“ се приема за вид дискриминация, но по описание е различен, като се търси враждебно и унизително отношение със създаване на съответната среда. Оспорва и извода на съда, че не може да завежда иск срещу физическо лице, което е изпълнявало задълженията си на държавен служител, а следвало да насочи иска си срещу държавното ЮЛ. Твърди, че не търси обезщетение от вреди, а иска установява не на нарушение и искът му е по чл. 71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, тъй като ответникът демонстрирал враждебността си към него. Настоява обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, а разгледана същество неоснователна.

Т. Д. П. е подал искова молба с вх. № 312563/04.10.2024 г., с която срещу Т. Д. Д. е предявил иск за установяване на нарушение на чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация. Съгласно твърденията на ищеца нарушението се състои в това, че ответникът е съобщил на Специализираната прокуратура, че началникът на 8-мо МВР 1 възнамерявал да го съди; че е отказал да открие наказателно дело №7031/2019 г. на СРС; че е отказал да установи дали докладна 3383р-5849/25.02.2019 г. е била налична по делото и дали е констатирана липсата й; че отказал да установи дали същата докладна е била налична по пр.пр. 13492/19 г. и дали е констатирана липсата й; че отказал да потърси помощта му при намирането на наказателно дело 7031/19; че отказал да поиска от него докладна 3383р5849/25.02.2019 г.; че отказал да му снеме допълнителни показания с оглед на големите разминавания в това, което написал в сигнала и това, което ответникът е открил; че отказал да извърши каквито и да е било допълнителни действия с цел установяване на обективната истина, както и че с всичките си дейния е саботирал разследването по сигнала му.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е тормозил ищеца по признаци „обществено положение“ - ищецът бил сигналоподател, който пуснал сигнал срещу прокурор и „лично положение“ – бил разпознаваем с трите си имена и ЕГН, ответникът разбрал, че ищецът е човек, който не се страхува да пуска сигнали, жалби, дела срещу представители на властта, поради което решил да му отмъсти като работи фиктивно по сигнала му. Сочи, че ответникът създал унизителна, враждебна, обидна среда и накърнил достойнството му като всичките му усилия били да не изпълни част от указанията на СП така, че нищо да не се разкрие по сигнала му. Извежда интерес от предявяването на иска ответникът да бъде наказан, като лице което умишлено работи непрофесионално по сигнала му.

С Разпореждане № 147691 от 15.10.2024 г. първоинстанционният съде указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като: 1/ изложи надлежно обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи конкретни действия или бездействия на ответника, индивидуализирани по време и място, с които твърди, че са нарушени негови права по Закона за защита от дискриминация или по друг закон, уреждащ равенство в третирането; 2/ уточни дали предявява иск срещу ответника в лично качество или в друго качеството; 3/ уточни обстоятелствата, от които следва, че е дискриминиран по признак обществено и лично положение; 4/ уточни периода (с посочване на начална и крайна дата), в който твърди спрямо него да са извършвани дискриминационни прояви от страна на ответника; 5/ да формулира ясно и допустимо искане до съда – петитум на исковата молба; 6/ посочи дали е подавал жалба до Комисия за защита от дискриминацията (КЗД) относно изложените в исковата молба обстоятелства и ако да – образувано ли е производство и какъв е неговият изход

С Разпореждане № 13106 от 21.01.2025 г. на ищеца отново е указано да отстрани нередовностите на исковата молба: 1/ изложи надлежно обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи конкретни действия или бездействия на ответника, индивидуализирани по време и място, с които твърди, че са нарушени негови права по Закона за защита от дискриминация или по друг закон, уреждащ равенство в третирането; 2/ обоснове обстоятелствата, от които следва пасивната материална легитимация на ответника; 3/ уточни обстоятелствата, от които следва, че е дискриминиран по признак обществено и лично положение; 4/ да формулира ясно и допустимо искане до съда – петитум на исковата молба.

2

С молби от 13.01.2025год. и от 29.01.2025год. ищецът е преповторил твърденията си в исковата молба като е заявил, че насочва иска към ответника като физическо лице ,а пасивната му материална легитимация се обуславя от факта, че всичките му деяния са умишлени и няма как по друг начин да отговаря за тях. Твърди се че ответникът напълно съзнателно не изпълнява дадените му указания, че го е дискриминирал по обществено и лично положение, тъй като го познавал и демонстрирал към него което враждебно и унизително отношение към ищеца, когато започва да работи по неговата преписка, като искането му е да се установи нарушението на ответника на чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриманиция.

С обжалваното определение от 03.02.2025 г. първоинстанционния съд е приел, че изпълнение на дадените указания са постъпили уточняващи молби с вх. № 9689/13.01.2025 г. и вх. № 30231/29.01.2025 г., но със същите констатираните нередовности не са отстранени, с оглед на което са налице основанията за прекратяване на производството по чл. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Съдът е изложил и съображение, че ищецът по делото не е релевирал фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно защитим по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес. Приел е, че липсват конкретно заявени от ищеца твърдения и относно обстоятелствата по какъв начин твърдяното по-неблагоприятното третиране е основано на принадлежността му към определена група и въз основа на какви белези е обособена тази група. Освен това е приел, че в случая, че правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен или обществен орган (както се твърди от ищеца в разглеждания казус), искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Приел е, че както от исковата молба, така и от последващата молба-уточнение не са изложени надлежни фактически обстоятелства, въз основа на които ищецът извежда съдебно предявените си субективни права, т.е. не са ясни обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е очертан предметът на делото с конкретни факти, а отделно от това не е формулирано и надлежно искане в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.

Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само при условие, че: указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; че на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията, и ако страната е бездействала в срока, даден от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай тези предпоставки са налице.

Първоинстанционният съд на два пъти е дал пълни и точни указания, като правилно е приел, че исковата молба е нередовна. Дадените на ищеца указания - да изложи надлежно обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи конкретни действия или бездействия на ответника, индивидуализирани по време и място, с които твърди, че са нарушени негови права по Закона за защита от дискриминация или по друг закон, уреждащ 3 равенство в третирането; обоснове обстоятелствата, от които следва пасивната материална легитимация на ответника; уточни обстоятелствата, от които следва, че е дискриминиран по признак обществено и лично положение; да формулира ясно и допустимо искане до съда – петитум на исковата молба, са пълни и точни.

Ищецът е предупреден за неблагоприятните последици като не ги изпълни в указания му срок – исковата му молба ще бъде върната.

С молбите на ищеца от 13.01.2025 г. и от 29.01.2025 г. същият е преповторил твърденията си в исковата молба като не са отстранени посочените несъответствия.

Изложеното от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение, изразяващи се в бездействия по подаден сигнал от ищеца, действително не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз.

Наведените твърдения не са от естество да обосноват извод или отговорност за нарушаване на посочената забрана, което не е въпрос по основателност на предявения иск, а по неговата допустимост. Липсва правен интерес от иск за установяване на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита.

Следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния, че легитимиран ответник по иска за установяване на процесното нарушение е организацията, при чиято дейност се твърди да е осъществено нарушението.

Както изрично е прието в цитираното от СР решение № 546/19.12.2012г. по чгд №828/2012г. на ВКС, IV ГО, посоченото разрешение на поставения въпрос касае осъдителния иск по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. – претенция на ищеца за осъждане на ответника да преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от такова извършване. Само в този случай, ако правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган, обществен орган, орган на местно самоуправление или юридическо лице, искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния орган или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него.

Извън посочената хипотеза, когато предявеният иск е за установяване факта на нарушение на правото на равно третиране (чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр), искът може да бъде насочен както към прекия нарушител – физическо лице, така и към съответната организация като пострадалия може да избира и да го предяви срещу който и да е от тях.

Горното обаче не рефректира върху извода на въззивния съд за наличие на оснавнията на чл.129, ал.3 от ГПК.

След като в дадения едноседмичен срок ищецът не е изпълнил дадените му 4 указания, законосъобразно СРС е върнал исковата молба. Да се приема противното би означавало ответникът да бъде поставен в невъзможност да разбере какво се иска от него и да организира защита си в процеса. Съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК следва да прекрати производството.