Решение № 81 от 04.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Благоевград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело № 20251200900060 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Бул строй БГ“ ЕООД, ЕИК 204827405, седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.“Г.Икономов“№19, против „К и К Билд Груп“ ЕООД, ЕИК 203142583, седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, ул.“Братя Миладинови“ №1.

Сочи се от ищеца, че есента на 2020г сключил с ответника устен договор за изпълнението на СМР относно вътрешни довършителни работи, свързани с въвеждането в експлоатация на посочената сграда.Твърди се, че постигнали ясна договорка за вида на СМР и тяхната стойност, след което поетапно изпълнили договорените работи. Работата продължила около два месеца под непрекъснатия надзор на възложителя, като всички материали осигурил ищеца, без камъка за стълбищата, който доставил ответника. Работата е приета без каквито и да е възражения от възложителя, на когото ищеца предал за плащане фактура №477/19.10.21г. Последната е осчетоводена от ответното дружество, което е ползвало данъчен кредит и е извършило частични плащания в общ размер на 14 800лв, подробно описани по дати и размери.

Ищецът подържа, че ответникът му дължи още суми, за които инициирал заповедно производство по реда на чл.410 ГПК срещу ответника, приключило с разпореждане за отказ да му се издаде исканата заповед за изпълнение.

1

Поради това иска осъждането на възложителя да му заплати сумата от 30 890,24 лв, неразплатена част от главницата по фактура №0000000447/19.10.21г за извършените СМР по устния договор за изработка; сумата от 12 353,30лв мораторна лихва за периода 20.10.21г - 16.03.25г, както и законната лихва от датата на постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото. Правят се доказателствени искания.

В о.с.з. по реда на чл.214 ГПК искът за мораторна лихва е увеличен от 12 353, 30лв (6316,14 евро) на 18 912, 03 лв. (9669, 56 евро).

Ответникът не е депозирал отговор по делото, въпреки осигурената му възможност за това.

Съдът, след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищцовото дружество е издало фактура

№0000000477/19.10.2021г, според която „К и К Билд Груп“ ЕООД следва да му заплати сумата от 45 690, 24лв за „извършени СМР по договор от 01.12.19г“.

Според съдебно-счетоводната експертиза последната е осчетоводена от ответното дружество, за което свидетелстват извършените плащания от ответника по банковата сметка на ищеца, с основание „плащане по фактура №477/19.10.2021г“. Освен това, на 05.06.2025г длъжникът е наредил по ищцовата банкова сметка сумата в размер на 30 890, 24лв, представляваща оставащата дължима сума по процесната фактура. От представените банкови извлечения експерта констатира, че са налице следните плащания от ответника в полза на ищеца, с основание плащане по горната фактура: на 20.09.2022г е преведена сумата от 5000лв; на 30.01.2022г - 5000лв; на 24.01.2024г - 4000лв; на 27.12.2024г - 800лв; на 05.06.2025г - 30 890, 24лв.

Към датата на подаване на исковата молба (17.03.2025г) незаплатената част от главницата възлиза на 30 890, 24лв, мораторната лихва върху цялата сума по фактура №477/19.10.2021г за периода 20.10.2021г-16.03.2025г е 18 912, 03лв.

Вещото лице е изчислило размерна на мораторната лихва за забава на главницата в периода 20.10.2021г-16.03.2025г и след като е приспаднал на мораторната лихва от заплатената сума от 38 890,24лв, е изчислило размера на 2 незаплатената част от главницата. Така за периода 20.10.2021г - 20.09.2022г лихвата за забава възлиза на 4264, 40лв. С платените на 20.09.2022г от ответника 5000лв е погасена лихвата за забава и с разликата от 736, 50лв е намален размера на главницата, която към 20.09.2022г е в размер на 44 954, 64лв.

За периода 20.09.2022г-30.01.2023г (когато е направено второто частично плащане по фактурата) лихвата за забава е изчислена върху дължима главница от 44 954, 64лв и възлиза на 1714, 03лв. На 30.01.2023г ответника е платил на ищеца 5000лв, с която счита, че е погасена натрупаната лихва за забава в размер на 1714, 03лв и с разликата от 3 285, 97лв е намалена дължимата главница, която в случая е станала 41 668, 67лв.

За периода 30.01.2023г до 24.01.2024г мораторната лихва е изчислена върху сумата от 41 668, 67лв в размер на 5186, 50лв. На 24.01.2024г ответното дружество е заплатило на ищеца още 4000лв, с която е погасена частично натрупаната лихва от 5 186, 50лв и е остава дължима мораторна лихва към 24.01.2024г в размер на 1186, 50лв.

За периода 24.01.2024г-27.12.2024г мораторната лихва е изчислена върху главница от 41 668, 67лв и възлиза в размер на 5377, 63лв. На 27.12.2024г ответното дружество е заплатило на ищцовото 8000лв, с която приема че е погасена частично натрупаната в предходен период лихва за забава в размер на 1 186, 50лв и същата е намалена до 386, 50лв. Добавяйки и натрупаната лихва от 5377, 63лв, размерът на дължимата мораторна лихва възлиза на 5764, 13лв.

За периода 27.12.2024г-16.03.2025г (датата на исковата молба) мораторната лихва е изчислена върху дължима главница от 41 668, 67лв и възлиза в размер на 1262, 11лв, която е добавена върху неплатената в предходен период мораторна лихва, и така последната възлиза в общ размер на 7 026, 40лв.

Според експертизата за периода от 16.03.2025г до 05.06.2025г (датата на последното направено плащане) мораторната лихва е изчислена върху главница от 41 668, 67лв и възлиза в размер на 1293, 66лв. Добавяйки и дължимата към предходен период мораторна лихва, същата е бщ размер на 8319, 90лв. С последния превод от ответника на сумата от 30 890, 24лв е заплатена натрупаната мораторна лихва от 8 319, 90лв, а с останалата част от 22 570, 34лв, следва да се намали задължението за главница от 41 668, 67лв , 3 която след приспадане на въпросната сума възлиза в размер на 19 098, 33лв.

В случай, че съдът приеме извършените частични плащания като плащания за погасяване само на главницата от 45 690, 24лв, то вещото лице сочи, че мораторна лихва по фактура №477/19.10.2021г, натрупана за периода 20.10.2021г до 16.03.2025г е в общ размер на 18 912, 03лв.

Представен е по делото и договор от 01.12.2019г между ищеца и ответника за извършване на подробно посочените СМР, ведно с два броя протоколи образец 19 - единият за суматга 38 075, 20лв, а другият на стойност 23 807, 20лв.

В показанията си св.В.Гайдарски заявява, че работи в ищцовата фирма от създаването й през 2021г. С управителя на ответното дружество имали уговорка да направят мазилката и замазката в сградата, която притежава, и плочките на едното стълбище. Поддържа, че ищцовото дружество извършило въпросните СМР в срок, за което издало и фактура, по която обаче плащане не постъпило от ответника.

От материалите по ч.гр.д.№335/25г по описа на РС-Благоевград се установява, че ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за претендираните вземания, но с разпореждане №514/12.02.2025г заповедният съд е отхвърлил заявлението.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Исковете са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Уважаването на иска по чл.79, ал.1, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. с чл.288 ТЗ се обуславя от наличието на облигационно отношение, неизпълнението на задължението по него от ответника и реалното изпълнение все още да е възможно.

От доказателствата по делото се установи, че между страните действително е налице твърдяното в исковата молба облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да изработи възложената му от ответника работа. Тези изводи се обосновават от показания на св.Гайдарски, който подробно описва съществените елементи от сключения между страните договор, сочейки извършените СМР в съответствие с уговорките, приемането на същите от ответното дружество ез забележки и възражения, както и причините за неплащането, респ. забавата на длъжника.

Отделно от това, представената фактура №0000000477/19.10.2021г 4 допълнително аргументира ищцовата теза, тъй като съдържа сумата за плащане – 45 090лв с ДДС, дължима за „извършени СМР“. Осчетоводяването на последната ответното дружество и извършените от него плащания по нея, безспорно имат характер на извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на така сключения между страните договор и дължимостта на вземането, произтичащо от него (вж. Р№109/07.09.2011г на ВКС по т.д.

№465/10г, II т.о., Р№42/19.04.2010г на ВКС по т.д.№593/09г, II т.о. и др.).

Основният спор между страните по делото на практика касае начина на удовлетворяване на кредитора (ищеца) с платената доброволно от ответното дружество сума – спорно е кое от дължимите вземания е погасено с нея, с оглед разпоредбите на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Според т.1 на ТР№3/27.03.2019г по тълк.д. №3/17г, ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД. Съгласно правилото на цитираната норма, щом изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В мотивите на посоченото ТР се приема, че по отношение изпълнението на парични задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви(възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна). Всички те са акцесорни вземания спрямо главница и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интересът на кредитора – първо се погасяват лихвите, а непогасената главница да продължава да се олихвява, както и предвид по-кратката погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В контекста на горното възраженията на ответника за приложимост в процесния случай на правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД са неоснователни.

Според данните по делото към датата на предявяване на иска ответникът е бил носител на едно парично задължение към кредитора - за заплащането на главница и на законна мораторна лихва, дължима поради неплащане на главното задължение(вж. и ищцовите твърдения). След като в случая изпълнението не е достатъчно да погаси всички елементи на търсеното 5 задължение, прихващането на изпълнението следва да се извърши по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, както правилно се поддържа от ищеца, доколкото в настоящата хипотеза изборът на длъжника коя част от дълга да погаси чрез плащането не го обвързва, още повече, че в случая липсва и изричен избор на длъжника.

При това положение, следва да се приеме, че непогасена от длъжника е останала част от главницата, възлизаща на 9764, 82 евро (19 098, 33лв), след приспадане на дължимата мораторна лихва(вж. съдебно-счетоводната експертиза). Именно в тази част следва да се уважи и предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като над уважената част до предявената сума от 15 783, 93 евро (30 890, 24лв) иска за главницата се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Не намира опора в закона и иска за мораторна лихва, доколкото длъжникът, съобразно заключението на вещото лице и прилагане на правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, с извършените плащания е погасил изцяло задълженията си за мораторна лихва.

Относно възражението за изтекла погасителна давност на претендираните лихви, съдът намира, че същото е преклудирано. С т.4 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г по тълк.д.№1/13г на ОСГТК на ВКС прието, че правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. В конкретния случай ответникът не е подал отговор на исковата молба, а е направил възражението едва в първото открито съдебно заседание по делото, поради което възражението е преклудирано.