Решение № 260009 от 25.01.2021, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И Е град Ловеч, 25.01.2021 година

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти граждански състав в публично заседание на шести октомври, две хиляди и две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 768 по описа за 2019 година на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:

ОСИ искове : обща цена: 3700лв / три хиляди шестстотин и петдесет /лв от които 1900 / хиляда и деветстотир / лв неизплатен наем за 19 месеца считано от 02.02.2017 до 02.09.2018 г, сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден кантара /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина, както и заканата лихва в размер на 50 / петдесет / лв считана от 02.02.2017 до завеждане на исковата молба – 17.04.2019г.;

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ за стойността на неотложен ремонт в размер на f/yf 1957,45 лева /1157,45 лева – материали и 800,00 лева труд:

Подадена е искова молба от ПК „Н“, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:

*********, представлявана от председателя М.Н.Б., ЕГН**********, с адрес (седалище/ адрес управление): с.Владиня, обл.Ловеч, общ.Ловеч, п.к 5563, чрез пълн си адв. Х.С., с адрес ***, против : „П.Г.2016" ООД, представлявано от управителя Н.Ц.Г., ЕГН **********, със съдружници: Ц.П.Г., ЕГН ********** и Л.П.Г., ЕГН ********** , ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление): с. В., по която се твърди, че с ответника сключили договор за наем като му отдали помещение, тяхна собственост, считано от 22.08.2016 г. и наемателят не е издължил по договора за наем с месечна наемна цена от 100 лв./сто лева/ за срок от 19 /деветнадесет/ месеца, считано от 02.2017 г. до месец август 2018 г. С отдаването на помещението под наем са отдали и движими вещи съгласно приемо - предавателен протокол описани в него. Поради смърт на наемателят има правоприемство от съпругата и синовете му със същия булстат на фирмата но преобразувана от ЕООД в ООД , и същите не са предали следните вещи: хладилна витрина и кантар до 500 кг., което съгласно сключения договор за наем според чл.5 от договора се заплаща в троен размер от което следва, че задължението на наемателят е за неизплатен наем за 19 месеца в размер на 1900 лв./хиляда и деветстотин лева/, както и за не предадените вещи: кантар сумата в троен размер общо 750 лв./седемстотин и петдесет лева/ и хладилна витрина сума в размер на 1000 лв./ хиляда лева/ или общия размер на вземането е сумата от 3,650.00 /три хиляди шестстотин и петдесет лева/.

Изтъкват, че въпреки многократните молби доброволна покана до правоприемниците, до днешен ден не са издължили горепосоченото задължение. С оглед гореизложените, предявяват настоящият иск на основание чл 228 , във вр. чл 86 от ЗЗД, да се осъди ответника да им заплати сумата в общ размер 3700лв / три хиляди шестстотин и петдесет /лв, от които 1900 / хиляда и деветстотин / лв незплатен наем за 19 месеца считано от 02.02.2017 до 02.09.2018 г , сумата в размер 750/ седемстотин и петдесет / лв за не предаден кантара /500кг. и сумата от 1000/ хиляда / лв за не върната хладилна витрина, както и заканата лихва в размер на 50 / петдесет / лв за забава, считана от 02.02.2017 - 02.09.2018 г., както и законната лихва от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, редовно призован, чрез Управителя Г., със становище за неоснователност и недоказаност на иска и конкретни възражения и оспорвания на доказателствата към ИМ като частни документи, твърди, че при предавнето на вещите от нея на председателката М.Б.предава 1 бр. хладилен шкаф , 1 бпой кантар, подписа й фигурира като приел вещите без възражения за състояние или несъответствие с първоначалния им вид съгласно предадените на наемателя при сключване на договора; оспорва приложения инвентаризационен опис, че липсват доказателства описаното в него да е част от наетия имот; липсва индивидуализация; кой е съставител; има дописване с различен почерк; фигурират подписи на лица, които не се знае в какво качество са го подписали; счита го неотонсим към предмета на договора. Оспорва протокла от 07.10.2018г. , съдържащ свидетелски изявления на 4 лица от кооперацията, че хладилната витрина, част от движимото обзавеждане е унищожена от „П.Г.2016" ЕООД, че има време от приемането на вещите на 19.09.18 г. от председателката и протокола от 07.10.18г.; счита претендираните суми за наем за неоснователни; прави възражение за прихващане на дължимите суми за наем с извършените от П.Л.Г., в качеството на управител и на едноличен собственик на „П.Г.2016" ЕООД като посочва, че с Предписание на БАБХ № 0001941 от 09.03.2017 г. Агенция по храните, след извършена проверка на место предписва, че в помещението липсва студена течаща вода, стените и таваните в помещението са в лошо състояние, с нарушена цялост и тяхното състояние заплашва живота и здравето на наемателите и клиентите на магазина. Констатациите на БАБХ предписват, че съоръженията и оборудването в магазина е в лошо хигиенно състояние, по тях има ръжда, мръсотия и др. С молба от 29.03.2017 г. до управителния съвет на ПК Напредък с.Владиня, П.Г.уведомява управителния съвет на кооперацията, че магазина е в плачевно състояние, тавана се руши и стоката се поврежда в следствие на което наемателя търпи загуби; моли да извърши ремонт на покрива и тавана, като разходите за материали и труд да бъдат приспаднати от наема, но вследствие от пасивното поведение от страна на наемодателя, извършва ремонт на помещението, като влага материали общо за сумата от 1 157,45 лева и труд на стойност 800,00 лева, като той е бил неотложен и задължителен по предписание на контролните органи за да може обекта да се ползва необезпокоявано.

Постановено е и разпореждане по чл.140 от ГПК , квалифицирани са исковете по чл. 232,ал.1 от ЗЗД и по чл.232,ал.2 , чл.233 от ЗЗД;. представен е проекто – доклад в първото заседание, разпределена доказателствената тежест.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се представлява от Председателя М.Б.и чрез АДВ.

Х. се поддърат исковете и молят да се уважат като се излагат доводи. Прави възражение за прекомерност на адв. в-е.

Ответникът по делото, редовно призован, се представлява от съдружника Л.Г.лично и чрез адв. С., който оспорва исковете и моли да се отхвърлят като недоказани и се уважи насрещната им претенция за прихващане и им се присъдят разноските по делото.

От приетите и приложени по съответния ред по делото писмени доказателства:Служебна бележка от 15.092. 2018г. на ОУ - Ловеч, удостоверение от 15.02. 2018г. от НОИ -Териториално поделение Ловеч, 6 броя болнични листове - за всеки месец считано от 6.03.2017г. до 01.09.2017г., справка от Служба по вписванията гр.Ловеч, от 13.02.2018г.;Копие от протокол по н.о.х. дело 84 / 2018г. с одобрено споразумение; 4 броя епикризи, н.о.х.д.

№84/2017г. на РС – Ловеч, ЕР №0827/26.03.2018г на МБАЛ – Ловеч от показанията на разпитаните свидетели: В.Д.Д., П.Ц.С., С.С.С., М.А.Б.,М.П.Н., от становищата на пълномощниците на страните , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:

Активната и пасивната легитимация на страните се установява от приложените у-ния за актуалност на стр.8,9,10 , сл. справки от Т-р.

По иска за наем:

В т.13 е предвидено, че с изтичането на срока на договора – или на 22.08.2018г., се прекратява. Не са въведени обстоятелства, че след тази дата е продължило ползването на вещта от преобразуваното дружество.

Съгласно практиката обаче това само по себе си не е основание за отговорност за неплащането на месечната наемната цена за целия период на осн. чл 228, ал.1 ЗЗД, тъй като наемателя е престанал да съществува поради прекратяването - смъртта на едноличния собственик на капитала на ЕООД, за която дата няма доказателства по делото / дружествения договор е подписан м/у съдружниците от справка при ТР-р на 19.06.2018г./,а към

29.06.2018 г. е вписано извършеното преобразуването на дружеството.

Или дори да приемем,че до предаването на вещите от магазина, кооперацията е бил лишен от ползването на вещта от наемателя по договора и съдът приема, че наем му се дължи до май 2018г., т.е за 11 +5 =16 месеца

След този момент той би могъл да търси правата си на друго основание спрямо ответниците по иска.

Ответните възраженията, че е уговорено срещу наема да се приспадне извършения ремонт, предписан от съответния контролен орган, вложените материали и труд от наемните вноски не се доказаха в хода на производството – молбата от 29.03.2017г., на наследодателя, не се потвърди да е получена по съответния ред в кооперацията. Действително от болничните листи е видно, че председателката е била в отпуск по болест за периода 2017 /февруари – август/, т.е като вероятна причина да не е информирана, но кооперацията има свои органи ифункционира съгласно устава при отсъствието на п-ля.

Към ИМ е приложен отговор до наследниците на ЕООД, че на 23.06. 2018г., молбата им е разгледана и отхвърлена след гласуване и следователно дължат за периода 02.2017 – 07.2018г.

- наема на хранителен магазин в размер на 1800,00 лева и по решение на ОС да се издължи в срок до 31.07.2018г., което е получено на 09.07.2018г. съгласно разписката от Управилката Н. Г., т.е имало е запитване и от тях по въпроса за дължимия наем.

Не се потвърди по никакъв начин тезата, поддържана от адв. С. и по същество, за съществувала договорката между наемодателя и кооперацията за приспадането на ремонта с наемната цена.Едва след приключване на устните състезания се заяви от съдружника Георгиев, че разполага и с фактура за плащане на 200,00 лева наем в размер на 200,00 лева от 15.07.2017г.

В.л е констатирало, че за процесния период от НП Н.не са издавани фактури за дължимия наем и не са осчетоводени вземанията и плащания от ответника не са направени. Без основание е обаче възражението за неспазване на чл.3.3 от договора за издаване на фактура, въпреки задължителния му характер, подробно посочен в констатациите на в.л. Н. Р. по ЗСч, тъй като от една страна - то е относимо към счетовдната отчетност на кооперацията и от другата – чл.1 е предвиждал авансово плащане до 30 число на предходния месец в брой или чрез превод / т.2/, съответно – издаване и фактура, т.е не може са се твърди, че кредитора е в забава и не си е изпълнил задължението като не я е издал и затова длъжника не му е платил, защото съгласно т.3 в нея е бил задължен да посочи начин, дата, точна сума , прихващания ..... ., или да я издаде след плащането му.

Не кредитара по този иск и възраженията, че в резултат на предписание 0001941 от проверката на 09.03.2017г., магазина не е работил, извършил се е ремонт, тъй като наследодателя е бил дългогодишен наемател – около 20 години на обекта, т.е не започнал ползването му на 22.08.2016г..

Свидетелката Г. Т. потвърди, че пробно работила от 15.12.2017г. и до септември 2018г., след което го поели със съпруга й като й било плащано редовно, а преди нея продавач била М.Б..

Безспорно приетото е в практиката, че щом наемодателя е бил лишен от ползването на вещта се дължи наемната цена до връщането й във владението му, при уточнението по - горе.

Наемателят не е изпълнил основното си задължение да заплаща наемната цена и е изпаднал в забава за нея. Не се доказаха правопогасяващи възражения за плащането или за недължимостта на сумите за месечния наем извън периода, визиран от съда по – горе. Затова приема,че за периода до м. май 2018г., включително се дължи наем : 11 месеца за 2017г. и 5 м. за 2018г. х 100,00 лева месечно или 1600,00 лева, в какъвто размер следва да се уважи иска и следва да се отхвърли до пълния претендиран размер на сумата 1900,00 лева и за периода от 01.06.2017г. до 02.09.2018г.

Съответно лихва за забава по този иск следва да се начисли в първоначално претендирания размер – 50,00 лева при липса на изменение. по отношение на иска по чл.233 от ЗЗД:

Според търденията на пълномощника адв. С., всички вещи са предадени от доверителите му, които нямат интерес да държат чужди вещи или се намират в магазина и се ползват от настоящия наемател, но според него липсват доказателства за процесните въобще.