Решение № 345 от 22.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. С., 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500584 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от В. С. П. чрез адв. В. срещу решение № 11 от 19.01.2026 год. по гр.д. № 841/2024 год. по описа на РССвоге, с което съдът е признал за установено по предявените от ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата В. П. дължи на дружеството следните суми: сумата от 2 259,33 евро главница, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се гр. С., район „Н.“, ж.к. „Н. 2“, бл. 253, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № 56574, инсталация 4000042878, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане, а като погасен по давност е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2 355,44 евро и за периода от 01.05.2021 год. до 30.06.2021 год.; сумата от 380,67 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г., а като погасен по давност е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 404,33 евро; сумата 17,74 евро – главница, представляваща цена за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от м. юли 2021 год. до м. април 2023 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 4,48 евро – обезщетение за забава върху главницата за цената за предоставяне на услугата дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 год. – 27.08.2024 год., за 1 които суми е издадена заповед за изпълнение № 426 от 22.10.2024 год. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 704/2024 год. на РС-Своге.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата в частта, с която исковете са уважени с доводи, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва подадената въззивна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцът обосновава претенциите си в настоящото производство с факта, че ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството й на носител на вещното право на ползване по отношение на процесния топлоснабден имот по силата на договор, сключен с н.а. № 132, дело № 452/11.07.2006 год., с който В. П. и съпругът й Г. И. са прехвърлили на сина си К. И. чрез дарение правото на собственост на описания апартамент – топлоснабден имот, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено.

В хода на първоинстанционното производство ответницата е оспорила наличието на облигационно правоотношение с ищеца и качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, като се позовава на погасяване на вещното право на ползване по давност, поради неупражняването му.

С решение № 260009/17.01.2022 год. по гр.д. № 26/2021 год. по описа на РС-Своге, влязло в сила на 09.04.2022 год., са отхвърлени исковете на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу В. С. П. за признаване за установено, че ищецът има вземания срещу ответницата за сумата 2654,08 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2017 год. до м. април 2019 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. 2“, бл. 253, вх. А, ап. , с абонатен номер № 56574, ведно с претендираната мораторна лихва. Видно от мотивите на съда в постановеното решение, ищецът е посочил като основание на претенциите си обстоятлството, че ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството й на носител на вещно право на ползване по отношение на процесния топлоснабден имот. По това дело предприетата от ответницата защита по същество срещу предявените искове е основана на първо място на правоизключващото претендираното право възражение, основано на факта, че лицето – носител на голата собственост, което ползва топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия, а не ответницата като носител на безвъзмездно запазено право на ползване върху имота, тъй като последното е погасено поради неупражняването му в продължение на повече от пет години, считано от 11.07.2006 год., на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС. Съдът е намерил за доказано така направеното възражение, като е приел за установено по категоричен начин, че след прехвърляне на 11.07.2006 год. правото на собственост на апартамента ответницата не е упражнявала по никакъв начин вещното си паво на ползване и същото е погасено по давност. С оглед това съдът е приел за недоказано 2 качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, обуславящо възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и ищеца по договор за продажба на топлинна енергия, съставляваща източник на претендираните от последния вземания. При извода, че страните не са обвързани от договорно правоотношение съдът е приел, че не може да се ангажира отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по същото. При липса на един от елементите на обуславящия наличието на спорното материално право фактически състав, съдът е приел предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил с влязлото в сила решение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Т.е. собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

С решение № 260009/17.01.2022 год. по гр.д. № 26/2021 год. по описа на РС-Своге със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че ответницата не е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ на процесния топлоснабден имот, тъй като не е нито собственик, нито ползвател - титуляр на вещно право на ползване, обуславящо възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и ищеца по договор за продажба на топлинна енергия. Основанието не претенциите е идентично с въведеното в настоящото производство, тъй като ищецът не се позовава на нововъзвникнало основание, а като източник на претендираните вземания сочи наличието на договорно правоотношение 3 поради факта, че ответницата е придобила вещното право на ползване по силата на договора от 11.07.2006 год. Липсват твърдения и доказателства за новонастъпили обстоятелства, като не са ангажирани и доказателства за това да е подадено от страна на ответницата искане до ищеца за откриване на партида на имота на нейно име и същата да е заявила воля да встъпи в договорно правоотношение с топлопреносното предприятие. Тъй като със сила на пресъдено нещо е отречено качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот, предявените искове се явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло като неоснователни.

При този изход на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата сумата 1084 евро, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11 от 19.01.2026 год. по гр.д. № 841/2024 год. по описа на РССвоге в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено по предявените от ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД искове срещу В. С. П. с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата В. П. дължи на дружеството следните суми: сумата от 2 259,33 евро главница, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., в имот, находящ се гр. С., район „Н.“, ж.к. „Н. 2“, бл. 253, вх.

А, ет. 1, ап. 1, аб. № 56574, инсталация 4000042878, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане; сумата от 380,67 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г.; сумата 17,74 евро – главница, представляваща цена за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от м. юли 2021 год. до м. април 2023 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 426 от 22.10.2024 год. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 704/2024 год. на РС-Своге, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 546,71 евро разноски в исковото производство и сумата 73 евро разноски в заповедното производство, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу В. С. П. ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата В. П. дължи на дружеството следните суми: сумата от 2 259,33 евро главница, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г.

4 до 30.04.2023 г., в имот, находящ се гр. С., район „Н.“, ж.к. „Н. 2“, бл. 253, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № 56574, инсталация 4000042878, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане; сумата от 380,67 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г.; сумата 17,74 евро – главница, представляваща цена за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от м. юли 2021 год. до м. април 2023 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 426 от 22.10.2024 год. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 704/2024 год. на РССвоге, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.