Решение № 995 от 29.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 995

29.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IV състав

На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100501765 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 31120/27.05.2020г. от ГД „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул. Христофор Колумб № 1 срещу Решение № 1199/06.03.2020г. по гр.д. № 16079/2019г. на ВРС, 34св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Г. , ЕГН **********, от гр. Нови пазар, ул. „Ангел Кънчев“ 2, ап. 4, сумата от 1654.71 лева /хиляда шестстотин петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 238 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 219.93 лева /двеста и деветнадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 07.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово правоотношение. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд.

Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди, че през процесния период са 1 действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. ,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и статута на ищеца, вкл. и заплащането на извънредния труд, в качеството му държавен служител се урежда по него. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, не се явява и не се представлява.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение, като правилно и обосновано, да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован,чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на жалбата, претендира потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. К. Г. , ЕГН ********** срещу Главна дирекция „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул.

Христофор Колумб № 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1654.71 лева /хиляда шестстотин петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 238 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 219.93 лева /двеста и деветнадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 07.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност „старши полицай“ в ГПУ летище - гр.

Варна към РДГП Аерогари за периода от 01.10.2016г.- 30.09.2019г. Посочва се, че в този период ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, като работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислявало сумирано за тримесечен период. Подробно посочените в исковата молба по 2 месеци часове извънреден труд са останали неизплатени, което обуславя правният му интерес от предявяване на осъдителните претенции.

Ответникът Главна дирекция „ГП“ в Министерство на вътрешните работи оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо възражение за плащане на претендираните суми. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. , в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, поради, което не е налице празнота в закона.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът Г. К. Г. е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в ГПУ – гр. Варна към РДГП Аерогари, която дирекция е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период.

3

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Същия е 1640 часа, преизчислени по коефициент 1.143 – 1875 часа или разлика за доплащане – 238 часа. Общо дължимата сума за неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за процесния период е в размер на 1654.71 лева.Размера на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до дата на предявяване на иска е 219.93 лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявена и разгледана пред ВРС е облигационна претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. , в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията, както и за моторна лихва.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в Главна дирекция "Гранична полиция“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 4

27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.