Решение № 246 от 26.10.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Велико Търново, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000176 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260098 от 18.11.2020 г. по гр.д. № 19/2020 г. Окръжен съд Русе е осъдил „ЗК Лев Инс" АД да заплати на М. ИВ. М. сумата от 42000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 42000 лв. до пълния му предявен размер от 80000 лв., като неоснователен и недоказан.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на М. ИВ. М. е уважена за сума над 20000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.06.2018 г. до 1 окончателното й изплащане и в частта за присъдените разноски, изчислени, съобразно уважената част от иска. В нея се излагат доводи за неправилно определен размер на обезщетението, счетен от жалбоподателя за прекомерен, като в тази връзка неправилно е прието от съда, че ищецът е получил тежко травматично увреждане – счупване на гръбначния стълб, което е довело до първоначална пареза на крайниците. Установено е, че в случая е налице счупване само в областта на втори поясен прешлен, като не са доказани твърденията за първоначална пареза на крайниците. Не е отчетено, че по отношение на счупванията в областта на трета и пета предходилни кости на десния крак ищецът не е предприел лечение и е оставил двата му пръста да зараснат в неправилен вид, като същевременно по делото няма медицинска документация за възникнали усложнения. Неправилно е анализиран възстановителния процес и състоянието на ищеца с очертан времеви диапазон между 6 месеца и една година от съда. От съдебно медицинската експертиза и разясненията на вещото лице в съдебно заседание е установено, че М. се е възстановил напълно, а от приложените болнични листи за срок от три месеца се обуславя извода, че ищецът се е възстановил още след третия месец. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и в нарушение на принципа за справедливост, и не кореспондира с формираната съдебна практика относно събития от посочения период.

Първоинстанционният съд само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, без да мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите, и тежестта на всеки критерий при определяне на крайния размер на обезщетението. Поддържа се възражението за съпричиняване, прието за неоснователно от първостепенния съд, като е счетено за доказано, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, в каквато насока е заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за разликата от 20000 лв. до 42000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2018 г., да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала насрещна въззивна жалба, с която обжалва постановеното решение в частта, в която 2 предявеният от ищеца иск е отхвърлен за разликата над приетия за дължим размер от 42000 лв. до размер от 70000 лв. Излагат се съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на приложението на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразена тежестта на счупването на гръбначния стълб и настъпилото усложнение, каквото се явява парезата на крайниците и което е наложило оперативно лечение. Не е съобразена установената трайна практика на съдилищата за сходни случаи на пострадали лица с идентични увреждания.

Не е отчетено, че описаното гръбначно счупване има трайни последствия, изразяващи се в снишаване тялото на увредения прешлен, които трайно са нарушили архитектониката на гръбначния стълб. Налице са и други счупвания с характер на средна телесна увреда – счупване в областта на трета и пета метатарзални кости, при което не е налице пълно възстановяване, като е нарушена походката на ищеца със засегнатия крайник. Счетено е, че справедлив размер на обезщетението би бил сумата от 70000 лв., като се има предвид дългия лечебен период от една година и липсата на пълно възстановяване с оглед трайността на последиците от тези счупвания.

Изложени са съображения, че доводите във въззивната жалба на „ЗК Лев Инс“ АД са неоснователни.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което бъде осъдено застрахователното дружество да заплати на ищеца допълнително сума в размер на още 28000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане.

В срока за отговор на насрещната жалба е депозиран такъв от „ЗК Лев Инс“ АД, като е заето становище за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба.

Третото лице помагач В. П. В. не е заел становище във въззивното производство.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, 3 от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба М. ИВ. М. твърди, че на 11.01.2018 г., през светлата част на денонощието е пострадал в резултат на ПТП, като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил Дачия Лоджи, с рег. № Р83****, управляван от водача В. П. В., и движещ се по АМ Хемус, в средната лента за движение в посока град Варна. Времето било облачно, с леко преваляване на дъжд и в района на км 350+700 водачът на лекия автомобил, управляван със скорост около 105 км/ч, загубил контрол върху моторното превозно средство.

Автомобилът се отклонил в посока надясно, преминавайки през аварийната лента и банкета, след което навлязъл с десните гуми в канавката, движил се 38 м., след което се оттласнал от крайния по-висок елемент на бетонната канавка, преминал през оградната мрежа и се преобърнал по таван. В резултат на описаното ПТП ищецът М. пострадал, като получил фрактура на тялото на L2 прешлен, въпреки че бил с правилно поставен предпазен колан.

Непосредствено след ПТП бил приет за лечение по спешност в МБАЛ „Шумен“ АД с диагноза счупване на гръбначния отдел в поясната област.

Впоследствие бил приет за лечение в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна, където бил на лечение от 16.01.2018 г. до 22.01.2018 г. При изследванията се открила фрактура на тялото на втори лумбален прешлен със снишаване в предна и средна трета и конкавна деформация на дискалните повърхности, повече горните. Находката е асоциирана с нехомогенна структура на спонгиозата на прешленното тяло и лека дорзална пропулсия на горния контур на същото към спиналния канал. Последният е локално релативно стенозиран, с преднозаден размер на нивото на горен ръб на L2 – 11 мм.

Установена е и фрактура на дистална метафиза на пета метатарзална кост.

4

Извършено е оперативно лечение с поставяне на винтова стабилизация на L1 прешлен с два винта и на L3 прешлен – два винта и две титаниеви пръчки. От описаните телесни увреждания ищецът е търпял и продължава да търпи значителни болки и страдания, особено интензивни в първите месеци след ПТП. След изписване от болничното заведения той е имал затруднения в съня, ползвал е обезболяващи и е бил обездвижен. Преминал е през няколко етапа на възстановяване – в началото на постелен режим, след това е ползвал патерици, без да стъпва на увредения крайник. Към момента продължава да изпитва болки, намалена е физическата му активност, чувства слабост в крайника и в лумбалния отдел. Бил е зависим от чужди грижи в ежедневието си и не е могъл да се самообслужва.

По случая е образувано досъдебно производство, прекратено по желание на пострадалия. Увреждащото МПС притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/111700688850, сключена с ответното застрахователно дружество с период на покритие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г.

На 20.06.2018 г. ищецът подал застрахователна претенция до „ЗК Лев ИНС“ АД, но до момента дружеството не е изпълнило задължението си за изплати поисканото застрахователно обезщетение.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 80000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане, за което е предявен настоящия иск.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се твърдяният факт за осъществено ПТП, механизма му, причинените травматични увреждания в резултат на ПТП; оспорва се претендираният размер, като прекалено завишен спрямо претърпените болки и страдания; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият е бил без предпазен колан; оспорва се претенцията за законна лихва.

Третото лице помагач В. П. В. не е заел становище в първоинстанционното производство.

5

С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е отрекъл възражението за съпричиняване, поради което е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 42000 лв., в който размер искът е уважен, ведно със законна лихва върху нея, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 80000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 11.01.2018 г., в района на км 350+700 на АМ Хемус, при което водачът на лек автомобил Дачия Лоджи, с рег. № Р83**** В. П. В., застрахован при ответното дружество с полица № BG/22/117000688850 за срок от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г., при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и движейки се в средната лента за движение по автомагистралата, изгубил контрол над шофирания от него автомобил, от което последвало напускане на пътното платно от автомобила и преобръщането му по таван. Механизмът на произшествието се установява от приложеното постановление за прекратяване на досъдебното производство от 30.04.2018 г. от прокурор при Районна прокуратура Шумен, Констативен протокол за ПТП от 11.01.2018 г., протокол за оглед на ПТП и изготвената комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Техническата причина за произшествието е напускане на автомобила на платното за движение, косо вдясно от магистралата и последващото му движение и удари до мястото, на което е намерен автомобила. Той е изминал косо около 5 метра по банкета, който е изграден от чакъл, 40 м в канавката, по която има оставени следи, 35 метра при спускане към изораната нива, около 8 метра, за които автомобилът се е обърнал по таван и 32 метра, при които се е плъзгал по таван върху изораната нива до мястото, на което е намерен.