Решение № 136 от 25.11.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Разград , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов

Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20203300500251 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. М. С. чрез пълномощник против Решение № 150/ 06. 10. 2020 г. по гр. д. № 20203310100553/20 г. по описа на РС Исперих, с което е уважена молбата на М. И. А. да бъде прието за установено, че на 30. 08. 2020 г и на 04. 09. 2020 г. в с.

Подайва е извършен акт на домашно насилие спрямо нея от страна на Д. М. С. , като са определени мерки за защита, подробно описани. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Моли решението да бъде отменено и молбата на А. да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание поддържа жалбата и изложените доводи.

Не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество е неоснователна.

1

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно е установено от изявленията и признанията на страните, направени пред районния съд, както и от приложените писмени доказателства, че гражданския брак на страните е прекратен с развод с влязло в сила решение на 12. 03. 2020 г. Предвид изложеното, съдът приема, че страните по делото са бивши съпрузи по смисъла на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, поради което молбата за защита, подадена от М. И. А. е процесуално допустима.

От гласните доказателства, както и от изложението в декларацията на М. И. А. по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че на 30. 08. 2020 г. ответникът й изпратил по телефона съобщение съдържащо упреци, че не е изтрила снимки от профила си в социалната мрежа Фейсбук, на които е заснета с негови роднини, както и обвинение, че затворила телефона на детето им и не му позволила да говори с него. Установило се, че детето неволно въвело самолетен режим в телефона си и прекъснало разговора с ответника.

Молителката закупила лек автомобил и десетина дни го управлявала в селото. На 04.

09. 2020 г. в гр. Исперих се явила пред нотариус за изповядване на сделката за покупкопродажба на автомобила и след обяд със същия автомобил пристигнала в селото. Пътувала със сина си и придвижвайки се към дома си, ненадейно срещу нея се появил автомобила, управляван от ответника. Последният навлязъл в нейното платно на движение, като се движел насрещно и в последния момент заобиколил нейния автомобил. Молителката много се изплашила и прибирайки се в дома си, се разплакала и разказала за случилото се на майка си.

Аналогичната фактическа обстановка възприета и от районният съд, се споделя и от въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правните изводи, че молбата за защита е основателна и доказана. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява твърдението на молителката - въззиваема, за което е подала декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, че Д. М. С. на 30. 08. 2020 г. чрез изпратени по телефона съобщения е отправил неоснователни упреци и обвинения към молителката, като по този начин упражнил психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че извършеното от него не може да се приеме като вмешателство в личния живот на молителката и респ. да се квалифицира като акт на домашно насилие. Както се приема и в съдебната практика, за да е налице емоционално насилие е достатъчно деятелността на извършителя да въздейства негативно върху емоционалното спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея тревога, стрес, безпокойство и и др. неприятни изживявания, които в случая се доказват от показанията на св. Сениха Тефикова. Отправените от него упреци и обвинения са оказали 2 върху молителката негативно въздействие, изпитала е безпокойство и отрицателни емоции за това, че ответникът принудително ограничава личната й свобода и личния й живот.

Безспорно като акт на домашно насилие може да се квалифицира и поведението на ответника – въззивник на 04. 09. 2020 г. От доказателствата по делото несъмнено се установява, че с извършената маневра с лекия си автомобил, което е проява на агресивно действие, е предизвикал тревога и страх у молителката. С действията си е застрашил телесната неприкосновеност и живот, както на молителката, така и на тяхното дете, което се е возело в автомобила. От ответника не са ангажирани доказателства, които да опровергават изложените в молбата за защита твърдения, поради което въззивният съд приема, че в конкретния случай не е опровергана презумптивната доказателствена сила на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката.

Налице са предпоставките по чл. 2 и по чл. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки по чл. 5 от с. з. С оглед на установените форми на домашно насилие, наложените от районния съд мерки за защита са адекватни. Продължителността, за която мярката се налага се определя в зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от личността на пострадалия и на извършителя, от отношенията между страните. Във всички случаи конкретният срок на мярката, който съдът определя с решението си, трябва да изиграе своята роля, като прояви предупредително и възпиращо въздействие с цел избягване на понататъшни конфликти. Ръководейки се от естеството и интензитета на осъщественото домашно психическо насилие, който относително не се отличава с много висока тежест, въззивната инстанция приема, че е подходящ определения от районния съд срок на мерките за защита от шест месеца, в който страните да обмислят отношенията си и жалбоподателят да прецени последиците от своето поведение и да му се повлияе предупредително и възпиращо. Както и при определяне на мерките на защита, така и при определянето на размера на глобата, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на нарушението. В случая, съобразявайки тези обстоятелства, районният съд е определил обосновано глобата в минимално предвидения от закона размер.

Въз основа на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/ 06. 10. 2020 г. по гр. д. № 20203310100553/20 г. по описа на РС Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4