Решение № 326 от 16.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. СЛ. Т. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500449 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 323/10.03.2026г. по гр.д. № 3142/2025г. по описа на Плевенски районен съд, съдът признал за установено на основание чл. 415 от ГПК вр. чл.422 от ГПК, по отношение на Д. С. П., ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к. Д., бл. *, вх.*, ет.*, ап.*, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Сан Стефано № 25, ЕИК *** сумата от 1399,28 лева - главница за периода от 18.01.2022 год. до 21.11.2024 год. и 182,31 лева - лихва от 18.02.2022год. до 07.01.2025год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.01.2025г. до изплащане на вземането.

Със същото решение съдът осъдил на основание чл.78 от ГПК, Д. С. П., ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к. Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Сан Стефано № 25, ЕИК ***, направените разноски по делото в общ размер на сумата от 522,15 евро.

Недоволен от така постановеното решение е останал Д. С. П. от гр.П., ЕГН **********, който чрез особения представител адв.Б. Д. от АК – Плевен го обжалва в срок.

Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните доказателства. Навежда доводи, 1 че първоинстанционният съд не е обсъдил всички направени възражения и доказателствата в цялост, че в мотивите си районният съд единствено е посочил, че ищецът има правен интерес от воденето на иска за установяване на дължимостта на вземането си срещу ответника, а тъй като същия не е представил доказателства, че е платил, то искът се явява основателен и доказан, поради което го е уважил.

Излага съображения, че едва след изготвянето на отговора на исковата молба, ищецът е въвел нови твърдения, а именно, че претендира сумите от ответника в качеството му на наследник на Б. В. Н., която е собственик на водоснабдения имот съгласно нотариален акт за собственост - приложен към исковата молба, както и 26 броя фактури, в които отново е посочено, че потребител и абонат е лицето Б. В. Н., която съгласно приложеното след отговора удостоверение за наследници е починала през 2017 година.

Твърди, че има образувано ч.гр.д №5017/2023г. по описа на ПлРС, образувано по молба на „ВиК“ по реда на чл.51 ЗН срещу четири лица, призовани да наследят Б. Н., в това число и ответникът Д. С. П..

Производството спрямо него е приключило обаче с прекратяване на делото, тъй като същият не е могъл да бъде намерен на адреса, и същият както правилно е приел PC в това производство не може да бъде представляван от особен представител поради строго личния характер на изявлението по чл.51 ЗН.

Ето защо жалбоподателят счита, че са неправилни твърденията на ищеца, че видно от това производство ответникът е приел наследството.

Реално от това производство става ясно, че фактическият състав на чл.51 ЗН не е приключил и не може да се направи извода, че Д. П. е приел наследството на майка си.

Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е разгледал възраженията на особеният представил относно оспорване на представените констативни протоколи за посещение на имота и фактури за отчетена консумирана вода в имота, до който служителите изрично са отбелязали, че нямат достъп. Тъй наречения отказ не е реален отказ на лицето да допусне служителите на ВиК, а същото това лице не е било намерено на адреса.

Неосигуряване на достъп до имота и липсата на лицето, за да осигури достъп са различни основания и не може да се приеме, че е налице отказ от лицето да бъдат допуснатите служителите, които с посещение в имота следва да отчетат консумираната вода, която след това да фактурират.

Моли съда предвид изложеното да приеме, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, да отмени същото и вместо него да отхвърли предявените искове като неоснователни. Отправя искане за присъждане на възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция.

Ищецът пред ПлРС „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Сан Стефано № 25, ЕИК ***, чрез пълномощника си юрисконсулт С. З. в Отговор на въззивната жалба 2 застъпва становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли настоящият съд да потвърди обжалвания акт като законосъобразен.

В отговора се навеждат доводи, че от представените и приети по делото доказателства се установява, че ВиК операторът е доставял ВиК услуги в процесния имот. Също така се е потвърдило, че ответникът е собственик на водозахранения имот, видно от приложения нотариален акт № 194, том III, рег.

№ 4995, дело № 464 от 2008г., с който е закупен процесния имот от Б. В. Н..

Представено е и заявление за прехвърляне на партида, лично попълнено от Б.

В. Н., заедно с копие от нотариален акт за собственост. Твърди, че при предприемане на действия от страна на ВиК оператора за доброволно уреждане на отношенията с абоната се установило, че Б. В. Н. е починала.

Във връзка с това е образувано производство по чл.51 от Закона за наследството спрямо нейния наследник от първи ред Д. С. П. - син, на което Дружеството има право на основание чл.62 ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, а именно:

„При смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилище по силата на Договор за издръжка и гледане или по дарение, са длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници или акт за собственост."

Ето защо оспорват с отговора твърденията на особеният представител адв.Б. Д., че ищецът е насочил своя иск срещу ненадлежна страна тъй като ТИТУЛЯР на партидата, която е служебно сменена, въз основа на издадено Удостоверение за наследници изх. № 83- 5330/17.12.2025г. издадено от Община Плевен, издадено във връзка с горецитираното дело по ЗН - ч.гр.д.

5017/2023г. по описа на PC Плевен., след като титуляр е била Б. В. Н., която е майка на лицето Д. С. П.. След приключване производството по чл.51 от ЗН, въззиваемата страна е извършила смяна на титуляра на партидата на основание чл.60 от Общите условия.

Оспорват твърдението за неправомерно служебно начисляване, като твърдят че при служебно начисляване на изразходено количество вода приложим е чл.35 ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, а именно: „При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показания на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато отчитане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея първа от разпоредбата.

Навеждат доводи, че отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от посочената Наредба, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи 3 условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителната и канализационните системи и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата ВиК, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходената вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задължения, условия и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. На основание чл.60 от Общите условия на оператора за служебно откриване, промяна или закриване на потребителя, между ВиК и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия на доставчика.

Молят съда да отхвърли като неоснователна подадената от адв. Д., в качеството й на особен представител на Д. С. П. въззивна жалба и да потвърди като правилно и законосъобразно Решение № 323 от 10.03.2026г. по гр. д.№ 3142/2025г. на PC Плевен.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е ОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно по делото е и това се установява от представения в заверено ксерокопие Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82/30.07.2008г., том 33, рег. № 12342, дело № 7021/2008г. на Нотариус Д.а И. рег. № 008 при НК с район на действие района на РС Плевен, че Б. В. Н. от гр.П., ЕГН ********** е собственик на следният имот: Офис № 1, находящ се приземен етаж на жилищна сграда с офиси и гаражи, с офис помещение и тоалетна със застроена площ от 26,20 кв.м., ведно с 1,2819 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на сграда в УПИ I-7438 с площ от 402 кв.м., находящ се в гр.П., с административен адрес: ул. „Г.“ №*.

Не се спори и се установява от приложеното частно гражданско дело на ПлРС, че Дружеството – доставчик на вода до обекта - „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД гр.Плевен е депозирало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - Д. С. П.. С разпореждане, постановено по ЧГД 189/2025 г. по описа на ПлРС е уважено искането и е издадена Заповед за изпълнение против длъжника.

Страните не спорят и е видно от издадените 29 броя фактури – от л.16 4 до л.41 от делото пред ПлРС, че същите са издадени на името на Б. В. Н. за абонатен № *** за обект на адрес: ул. „Г.“ №* в гр.П..

Безспорно е също така и се установява от представеното пред ПлРС заявление от дата 04.03.2013г., че за абонатен № *** за обект на адрес: ул.„Г.“ №* в гр. Плевен е поискано прехвърляне на партидата лично от Б. В. Н. на основание представен акт за собственост, който е описан по-горе – л.126 от делото пред ПлРС.

Не се спори между страните, че Д. С. П. с ЕГН ********** е син на Б. В.

Н. с ЕГН **********, която е починала като разведена на 10.12.2017г. и е оставила за единствен свой наследник ответника.

СПОРНО между страните е налице ли е облигационна връзка между ищеца и ответника, а от там и задължение за плащане; законосъобразно ли са изготвени констативните протоколи при посещението на обекта, до който достъп не е бил осъществен поради отсъствие на обитатели, а не поради отказ да бъдат пуснат служители, които да извършат отчитане на водомера за съответният абонат; реално ли е отчетено фактурираното количество на употребена вода, след като достъп до обекта е бил невъзможен, а също така е издадена и Заповед за спиране на водата, а след това за същата тази спряна вода от Дружеството са продължили да издават фактури за потребление.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по Договора. Според ПлРС именно Дружеството ищец е следвал да докаже, че е провел успешно заповедното производство и е предявил установителния иск в срок. В тежест на ответната страна, според ПлРС е било да докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.