Решение № 247 от 08.08.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Враца, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200336 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на „Екофрут”ООД-Враца против НП№ 26-0000652/13.03.2023 г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение по чл.7а, ал.2 ЗАПр. и на основание чл.96г, ал.1 ЗАПр. е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. В жалбата поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна по жалбата, редовно призована, не е ангажирала становище по жалбата и представител в с.з.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

Настоящето дружество-жалбоподател притежава лиценз №5930 за извършване на международен автомобилен превоз на товари.

На 01.03.2023 г. в гр. Враца, била извършена комплексна проверка за 1 дейността на дружеството за периода-27.02.22 г. до 27.02.23 г.. В хода на проверката инспектори при РД „АА”- Враца, в т.ч. и св.Ст.Г. установили, че на 17.10.22 г. в качеството си на превозвач, дружеството е допуснало да се извърши международен превоз на товари по маршрут България-Гърция със състветно МПС и с водач –лицето М. Г. Ц., който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол за проверка с рег.№30-19-52-54/02.03.23 г., при приключила проверка на 01.03.23 г. Едновременно с това е съставен срещу дружеството-жалбоподател и АУАН №331016/01.03.23 г., в който е посочено, че дружеството жалбоподател в качеството си на превозвач „... е допуснал на 17.10.22 г. да се извърши международен превоз на товари с товарен автомобил... с водач М. Г. Ц...., като горепосочения водач не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване на превоза“, с което е нарушен чл.7а, ал.2 ЗАПр.

Против така съставения АУАН е подадено писмено възражение, което очевидно е било счетено от АНО за неоснователно, тъй като въз основа на горепосочения АУАН и при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, е било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.96г, ал.1 ЗАПр., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Изложената до тук фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел-актосъставител Ст.Г., както и от останалите кореспондиращи им писмени доказателства-констативен протокол за проверка, справки с приложения, СМР за извършен превоз и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт и в законово предвидения преклузивен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, тъй като в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

Цитираната в АУАН и НП нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 ЗАПр., предвижда задължение за лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б от закона и чл.152, ал.2 ЗДвП.

2

Същевременно посочената в НП санкционна разпоредба на чл.96г, ал.1, пр.II-ро от ЗАПр., предвижда отговорност за лицата, назначаващи на работа или допускащи водачи, неотговарящи на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управляват превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

Очевидно е, че с това си съдържание, приложените нормативни разпоредби на закона са бланкетни и препращащи към други конкретни подзаконови такива, очертаващи индивидуалните обективни признаци на конкретно вмененото административно нарушение, съответно и правото на защита на санкционираното лице. В случая обаче, тези конкретно нарушени подзаконови разпоредби не са индивидуализирани и посочени в процесните АУАН и НП.

На следващо място и извън липсата на точна и коректна цифрова квалификация на вмененото нарушение, в случая липсва и надлежно текстово описание на същото. Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП, само общо и схематично е посочено, че водачът осъществил международния превоз на товари „...не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към момента на превоза.“, без да е последващо конкретизирано дали се касае до изначална липса на издаване на удостоверение за психологическа годност или до наличие на издадено такова, но с последващо изтекъл срок на валидност, съответно кога е изтекъл този срок на валидност. Относимо към спецификите на конкретния казус, тези фактически обстоятелство са от съществено значение, тъй като след извършване на процесния превоз е настъпило съществено законодателно изменение в приложимата Наредба №36/15.05.06 за психологическа годност на водачите /в сила от 21.10.22 г./, а именно- според измененията в чл.8, ал.2, удостоверенията за психологическа годност вече са безсрочни.Въпросното изменение има действие занапред, но същевременно в пар.6 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение, е придадено обратно действие по отношение на удостоверенията за психологическа годност, които са били валидни към датата на влизане в сила на измененията-21.10.22 г. Очевидно е, че след като изначално в процесните АУАН и НП няма никаква фактическа конкретика за това за какъв вид липса на валидно удостоверение за 3 психологическа годност на водача става на въпрос, то и няма как да бъде преценена приложимата материална подзаконова уредба в аспекта на наличните законодотелни изменения, в това число и през последващата призма на чл.3, ал.1 ЗАНН за „по-благоприятен закон“, съответно за наличие или липса на нарушение.

С така проследеното си текстово и цифрово съдържание, АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на императивните изисквания на чл.42, ал.1,т.4 и т.5, съответно на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН за минимално необходимо съдържание, определящо рамките на защита на санкционираното лице. От друга страна тези нарушения възпрепятстват и пълноценния съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП откъм разглеждане на спора по същество.

Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

При този изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН на дружеството-жалбоподател се дължи присъждане на направените в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая съгласно представения договор за правна помощ се явяват доказани само в размер на 600.00 лв., но според заявеното в с.з. /в хода по същество/ се претендират в общ размер на 720.00 лв. Относно размера на адвокатското възнаграждение от страна на АНО изначално е противопостовено възражение за прекомерност, което съдът в случая счита за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, и приключването му в едно с.з. При тези съображения, искането за разноски следва да се уважи до минималния размер от 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, изчислен по реда на чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НРМАВ.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000652/13.03.2023 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Враца, с 4 което на „Екофрут” ООД гр.Враца, ЕИК ******* за нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАПр., на основание чл.96г, ал.1 от ЗАПр. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл.63,ал.3 ЗАНН ИА„Автомобилна администрация”-София да заплати на „Екофрут” ООД гр.Враца, ЕИК ******* сумата в размер на 440.00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането в останалата му част до пълния претендиран размер от 720. 00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5