Решение № 51 от 13.03.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. ЛЕВСКИ, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100882 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №925270/ 28.01.2023г.; установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечните клаузи и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 268 лв., представляваща недължимо платени суми по Договора за кредит, със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане В РС – Левски е постъпила искова молба от Б. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., срещу „СТИК КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С. Н. ТТ..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит №925270 от 28.01.2023г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Разполагал с информация по кредита от интернет страницата на кредитодателя, съгласно която информация, номерът на кредита е 645433, с главницата по кредита в размер на 2000 лева, размер на месечната погасителна вноска - 290,79 лв. – 24 на брой, а срокът на договорът е 24 месеца. Ищецът получил и писма от ответното дружество за покана за незабавно плащане, от които се виждало, че е начислена неустойка. Този договор бил от т.нар. подготвени предварително и 1 типови договори на кредитора, в които се предвиждало заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора била уредена в чл. 27 от договора, и предвиждало, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл. 17 от договора потребителят следвало в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури обезпечение - поръчител или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител и банковата гаранция следвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, по негова преценка.

Твърди се, че ищецът заплатил на ответното дружество 8 вноски в периода 06.03.2023 – 19.08.2023, като общата сума, заплатена по договор № 925270 (№ 645433 съгласно информацията от сайта) е 2268 лв.

Ищецът счита договора за кредит, сключен между страните от 28.01.2023 година с номер: 925270 или 645433 за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, при подробно изложени съображения.

Посочва се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал.1, т.7– 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с невключването на клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в ГПР. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Посочва се, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Допълнителният разход за неустойката не било ясно как се отразява на общия размер на ГПР и ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за неустойката, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал.

4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва, като счита, че това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави.

Счита, че непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до причинени вреди за кредитора, а такива биха възникнали при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.

2

Твърди, че посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява нелоялна и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Посочва, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че неустойката е уговорена с цел санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Становището му е, че уговаряне на неустойка и то в размер близък до този на главницата за неизпълнение на това задължение е в разрез с добрите нрави. При липса на предоставено обезпечение от страна на потребителя, за последния възниквало задължение да плати сума в размер, която би довела до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Счита, че по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следвало да намери приложение нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, според която, клаузи установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни. Позовава се на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, според което посочването в договор за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29.

Счита, че уговорената неустойка е нищожна клауза и поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза но смисъла на чл.

143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Цитира Решение № 74 от 21.06.2011 година на ВКС по гр. д. № 541 от 2010 година, IV ГО и Решение № 4/25.02.2009 г. по гр. д. № 395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о.

Твърди се, че неспазването на нормативните изисквания на националните правни разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие със закона. Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/2.

Твърди, че общо заплатената сума от ищеца е 2268 лв., при главница 2000 лв. Заплатената сумата от 268 лв. на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД подлежала на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Искането е съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за недействителен сключения между ищеца и ответника Договор за кредит № 645433/925270, сключен на 28.01.2023 г., поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите 3 и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условия на евентуалност - да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и да осъди на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата 268 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит № 645433/925270, сключен на 28.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

Претендира направените разноски. Отправя искане съдът да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и да осъди ответника да го заплати.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Становището на ответника е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Изразява становище по направените искания за допускане и приемане на доказателства, за които ако са надлежно заверени, не се противопоставя да бъдат приети и заявява, че ще се ползва от тях в процеса.

Възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават:

Не оспорва, че на 28.01.2023г. между ищцовото дружество като кредитор и ищеца като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние с № 925270, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2000 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Ответното дружество погасило служебно задължението на ищеца по предходен негов кредит и е предоставило на разположение на ищеца остатъка от сумата.

Ответникът се позовава на чл.20 и сл. от сключения договор, в който била предвидена хипотеза, според която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани в договора, можело да бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави излага подробно становище. Посочва, че в настоящия случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 28.01.2023 година чрез създаденият от Б.

М. Н. личен профил, попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението били въведени необходимите данни. В заявлението бил посочен и така нареченият „Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за 4 кандидатстване на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натискал бутон „Вземи парите", което действие било потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.

Посочва се, че след одобрението на подадената Заявка от страна на ответника за отпускане на сумата, посочена от ищеца на електронна поща, били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит кредитна линия сключен от разстояние № 925270 от 28.01.2023 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ), които документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желания кредит, при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 28.01.2023г. ищецът натиснал бутона „Подпис", с което последният е изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора, в резултат на което на 28.01.2023 година бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит кредитна линия предоставен от разстояние с № 925270. След като през месец февруари 2024г. ответното Дружество започнало работа с друг програмен продукт, при прехвърлянето на наличната информация процесният договор в новият програмен продукт бил записан с номер 645433 - идентичен с посоченият номер 925270 от стария програмен продукт.