Решение № 1342 от 20.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000501548 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 1800 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 7968/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав, съдът е отхвърлил предявените от ищеца „Хоум Бутик България“ ООД, ЕИК 204155733, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 3, срещу ответника М. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. **, ап. *, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

51 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 15 830, 68 евро (петнадесет хиляди осемстотин и тридесет евро и шестдесет и осем евроцента) (с включен ДДС), представляваща главница по сключен между страните в средата на месец юли 2020 г. неформален Договор за посредничество при продажба на недвижим имот и сумата от 6 101, 64 евро (шест хиляди сто и едно евро и шестдесет и четири евроцента), представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 11.12.2020 г. до 23.06.2021 г. (датата на депозиране на исковата молба), ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 23.06.2021 г. (датата на исковата молба) до окончателното им плащане.

С решението си, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил ищеца „Хоум Бутик България“ ООД, ЕИК 204155733, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 3, да заплати на ответника М. А. К., ЕГН 1

**********, с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. **, ап. *, сумата от 3 020, 00 лева (три хиляди и двадесет лева), представляващи сторените от ответника разноски пред първоинстанционния съд.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „Хоум Бутик България“ ООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост при наведени възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, доколкото същото било постановено при нарушение на материалния закон, от една страна, а от друга е наведено възражение и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По същество се твърди, че Софийски градски съд не е анализирал всички относими към правния спор доказателства. В тази връзка и от представената по делото кореспонденция се твърди, че била установена облигационната обвързаност между страните по делото, доколкото ищецът е предлагал процесният недвижим имот за продажба на пазара, извършвал е и множество огледи с различни потенциални купувачи. Все в тази насока, брокерът А. П.

(представител на ищеца) била изготвила няколко проекти на споразумение с ответника за подготвяне на бъдеща сделка – продажба на дружествени дялове на дружество на ответника, в патримониума на което влиза и процесния недвижим имот. От друга страна, именно А. П. била запознала бъдещият купувач на имота и ответникът, но последният симулирал, че се отказва от сделката с цел да не заплати следващото се възнаграждение за посредника в размер на 3 % от продажната цена. Същевременно, задълженията на ищеца при посредничество за покупко-продажба на недвижим имот били да се намери единствено потенциален купувач, да му бъде представен имота и след това да съдейства за сключването на самата сделка. Тези задължения на посредника обаче не включвали той да извърши пълно проучване на имота и дружеството (т. нар. „due diligence“), което го притежава. На следващо място се правят възражения срещу достоверността и житейската убедителност на показанията на разпитаните по делото свидетели В. К. и М. П., които неправилно били възприети от първоинстанционния съд и били в пряко противоречие с документите, представени по делото. Поради това се отправя молба към въззивния съд да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, а с това да бъдат уважени предявените искови претенции.

Претендират се разноски.

Ответникът М. А. К. оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното относно депозираната въззивна жалба:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ 2 на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за неоснователността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се установява, че на 29.06.2020 г. с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, ответникът М. К., в качеството му на купувач, е придобил от „София парк“ АД, ЕИК 175255708, в качеството на продавач, всички дружествени дялове от капитала на „БВМ Хоум“ ЕООД (понастоящем с променено наименование „ТЛ Хоум“ ЕООД), ЕИК 205973053, в чийто патримониум и под формата на непарична вноска (т. нар. „апорт“) влиза и следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ/ редова къща D47/ буква“D“ четиридесет и седем/ с идентификатор ***/ шест осем едно три четири точка две нула четири пет точка две девет пет нула точка седем точка пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния 3 директор на АГКК, с адрес: гр. ***, р-н ***, в.з. ***, бл. *, ет.*/ */, ап. ** /буква“D“ четиридесет и седем/, находящ се на ет.1 в сграда с идентификатор ***/ шест осем едно три четири точка две нула четири пет точка две девет пет нула точка седем/, брой надземни етажи 3/ три/, брой подземни етажи 1/един/, предназначение жилищна сграда-многофамилна, с прилежащи части- веранда с площ 9,38 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1: на същия етаж:

*** и ***, под обекта- няма, над обектаняма; на ниво 2: на същия етаж: *** и ***, под обекта- няма, над обекта- *** и на ниво 3: на същия етаж: *** и ***, под обекта- няма, над обекта- няма, представляващ РЕДОВА КЪЩА D 47 / буква D четиридесет и седем/ с разгъната застроена площ от 219.92 / двеста и деветнадесет цяло и деветдесет и две стотни / кв.м., прилежаща тераса на ниво терен 18.30 / осемнадесет цяло и тридесет стотни / кв.м., състоящ се от: ПЪРВО НИВО / първи етаж / , на кота + 0.30 / плюс нула цяло и тридесет стотни / м.– преддверие, кухня, дневна с трапезария, тоалетна, килер, стълбище за второто ниво и веранда, със застроена площ на това ниво 79.10 / седемдесет и девет цяло и десет стотни / кв.м., ВТОРО НИВО /втори етаж/, на кота +3.60 / плюс три цяло и шестдесет стотни / м. - три спални, две бани с тоалетни, коридор и стълбище, със застроена площ на това ниво 79.10 / седемдесет и девет цяло и десет стотни / кв.м., ТРЕТО НИВО / трети етаж / , на кота +6.60 / плюс шест цяло и шестдесет стотни / м. - една спалня с кабинет, баня с тоалетна, инсталационно помещение и една тераса, със застроена площ на това ниво от 61.90 / шестдесет и едно цяло и деветдесет стотни / кв.м., заедно с МАЗЕ D47 / буква D четиридесет и седем / в общия сутерен на сградата, на кота -3.42 / минус три цяло и четиридесет и две стотни / м. , с площ от 16.90 / шестнадесет цяло и деветдесет стотни / кв.м. , при съседи на мазето : маневрено пространство, мазе D48 , двор, мазе D46; ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ D47 /буква D- четиридесет и седем/ за два автомобила, с идентификатор ***/ шест осем едно три четири точка две нула четири пет точка две девет пет нула точка седем точка едно едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, р-н ***, в. з. ***, бл. *, ет.*/ минус едно/, гараж D 47/ буква „D“, четиридесет и седем/, а съгласно одобрения инвестиционен проект подземният гараж заема общия подземен паркинг на първи сутерен на жилищна група D, на кота -3.42/ минус три цяло и четиридесет и две стотни/ м., по схема имотът се намира в сграда 7/ седем/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***/ шест осем едно три четири точка две нула четири пет точка две девет пет/, предназначение на самостоятелния обект в сграда- гараж в сграда, брой нива на обекта: 1/ едно/ , с площ 41,56 / четиридесет и едно цяло и петдесет и шест стотни/ кв.м., при съседи съгласно одобрения инвестиционен проект: маневрено 4 пространство, подземен гараж D46, двор, подземен гараж D48 и при съседни самостоятелни обекти съгласно схема: на същия етаж:

*** и ***, под обекта- няма, над обектаняма, заедно с припадащите се 15.37 %/ петнадесет цяло и тридесет и седем стотни върху сто / идеални части от общите части на подземния гараж на жилищна група „D“, равняващи се на 47.83 / четиридесет и седем цяло и осемдесет и три стотни / кв.м. и идеални части от правото на строеж върху поземления имот с горепосочения идентификатор и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ D47.3 /буква „D“- четиридесет и седем точка три/ за един автомобил, с идентификатор ***/ шест осем едно три четири точка две нула четири пет точка две девет пет нула точка седем точка едно три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, р-н ***, в.з. ***, бл. *, ет.*/ */, по схема имотът се намира в сграда 7/ седем/, а съгласно одобрения инвестиционен проект подземният гараж заема общия подземен паркинг на първи сутерен на жилищна група D, на кота -3.42/ минус три цяло и четиридесет и две стотни/ м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***/ шест осем едно три четири точка две нула четири пет точка две девет пет/, предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда, брой нива на обекта: 1/ едно/, с площ 14,31/ четиринадесет цяло и тридесет и една/ кв.м., при съседи съгласно одобрения инвестиционен проект: маневрено пространство, подземен гараж D43, двор, двор и при съседни самостоятелни обекти съгласно схема: на същия етаж: