Решение № 1104 от 22.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Пловдив, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330201895 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504423211, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ЕТ „С.-Г.Д.“, ЕИК 112044703, със седалище и адрес на управление **, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят ЕТ „С.-Г.Д.“ в жалбата оспорва по същество вмененото му нарушение и излага конкретни съображения с искане за отмяна на издадения електронен фиш /ЕФ/. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който поддържа направените в жалбата възражения и искане.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез процесуалния представител юрк.П. И. и в депозирани по делото молби и съпроводително писмо, излага доводи за неоснователност на жалбата и прави 1 искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу ЕТ „С.-Г.Д.“, за това, че на

25.01.2021г. в

03:41 часа е установено нарушение

№

В9E207F509D81133E053011F16ОA8DBF, с ППС товарен автомобил „Мерцедес Атего“, рег.№ **, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 3, с обща технически допустима максимална маса на състав 0, в Община Марица за движение по път А-1 км 130+588, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 130+588.

За извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност съдът приема за безспорно установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Посочената норма задължава 2 собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В случая е била заплатена частично дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, доколкото е имало тол декларация за преминаване през сегмента за ППС с технически допустима максимална маса на състав под 12т, а не за установеното към процесната дата, час и място ППС над 12т - товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ **, с технически допустима максимална маса от 7490 кг, и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с технически допустима максимална маса 5000 кг с брой оси 1, или състав от превозни средства с обща техническа маса от 12490 кг и общ брой оси 3. Погрешно декларираните тол данни, касаещи общата допустима максимална маса на процесното ППС, потвърдено в становище на „Интелигентни трафик системи“ АД и в становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, е довело до определяне на категория ППС, за която е платена по-малка пътна такса от установената с техническото устройство категория ППС, в резултат на което жалбоподателят е допуснал движение на ППС, за което не е платена частично дължимата пътна такса, което съставлява нарушение на горецитираната разпоредба. От значение е преминаването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява. По делото не се установяват данни за технически неизправности в системата за събиране на пътни такси към процесната дата.

Въпреки установеното нарушение, съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционирания едноличен търговец и отмяна на издадения срещу него електронен фиш.

Такова отменително основание е изтеклата в случая давност за преследване на нарушителя.

3

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш от системата на АПИ неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението. След като процесното нарушение е извършено на 25.01.2021г., установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 25.01.2021 г., то от този момент е започнала да тече обикновената тригодишна давност за административнонаказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН предвижда по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита да се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

От своя страна чл.80, ал.1, т.5 от НК сочи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. В случая този срок е изтекъл на 25.01.2024 г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана.

Задължение на административнонаказващият орган след съставяне на ЕФ е да връчи фиша на дружеството нарушител, за когото е разполагал с данни за адреса на управление, ЕИК на едноличния търговец, данни за физическото лице-търговец и на собственика на заснетото от автоматизираната система ППС, видно от представената по административната преписка справка.

Същите данни съответстват на посочените в обжалвания електронен фиш. По преписката е представено и известие за доставяне № ИД PS 1618 OOWA5Y I, адресирано до ЕТ „С.-Г.Д.“ с адрес: **, доставено на 13.03.2024г. По делото липсват други доказателства, от които да се установи, че след датата на извършване на нарушението - 25.01.2021г. административнонаказващият орган е предприел действия по връчване на електронния фиш, като е налице единствено описаното действие по връчването му на 13.03.2024г.

При тези факти съдът приема, че срокът на тригодишната обикновена преследвателна давност не е прекъсван и е изтекъл, както се посочи по-горе на 25.01.2024 г., а електронният фиш е връчен след този момент. По този начин наказващият орган не е предприел необходимите действия по връчване на електронния фиш своевременно и е връчил последния почти три години и 4 два месеца след неговото издаване.

Бездействието на административннаказващият орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати административнонаказателното производство.С факта на изтичането на срока на давността за преследване на нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административнонаказателното правоотношение и се изключва възможността за административнонаказателно преследване на дееца.

Поради гореизложеното следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и наказателното постановление следва да се отмени, а административнонаказателното производство следва да се прекрати /с аргумент от чл.34, ал.1, б."в" вр. чл.11 от ЗАНН вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК/.

На следващо място самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш е издаването му в нарушение на общностното право, регламентиращо конкретния тип обществени отношения и по-конкретно въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за "пропорционалност" при определяне на административното наказание.

Съгласно §16 от ПЗР на ЗП: "Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета." Разпоредба на чл.9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. Следователно принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното 5 наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчита конкретните обстоятелства по случая.

Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавитечленки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава-членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /Решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса, при която съгласно чл.10б нарушителят има задължение за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 за разстояние, съответстващо на найдългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа.