Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 08.11.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 222/2022
Вид
Решение № 90
Подписан
08.11.2022
В сила
08.11.2022
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Десислава Динкова Щерева, Янко Новаков Новаков

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за вероизповеданията
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.7, ал.1 и ал.2 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.7, ал.1 и ал.2 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.23, т.5 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20222001000222 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 ГПК, вр. чл. 25, ал.4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по повод жалбата на сдружение с нестопанска цел „М. д. н. Х. А.“, с. Я., община К., област Сливен, представлявано от Х. Х. Б. председател, чрез пълномощника му адв. Т. Ч., с адрес за връчване: гр.

Сливен, бул. „Х. Д.“ № 32, офис № 4, против Решение № 80 от 29.07.2022 г., постановено по т.д. № 79/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

С решението си съдът е потвърдил отказ на А. - ТРРЮЛНЦ № 20220707094031/ 8.07.2022 г., постановен по заявление вх. № 20220707094031/ 7.07.2022 г., за вписване на сдружението в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по съображения, че наименованието на сдружението е очевидно подвеждащо, тъй като може да се възприеме като част от организационната структура и постоянно действащ местен орган на управление на Мюсюлманското изповедание.

Жалбоподателят поддържа, че сходството между наименованията на сдружението, чието вписване се претендира, и мюсюлманското изповедание не е пълно, а само в една от съставните думи, като лексикалната разлика е 1 достатъчна, за да не въвежда в заблуждение правните субекти, които ще влязат в правоотношения с едно от двете формирования. Подчертава, че сдружението, което се желае да се регистрира, има за цел извършване на широк спектър от дейности: културно-просветни, свързани със запазване на обичаите и традициите на българския народ и мюсюлманската общност в с.

Я., опазване на околната среда, събиране, разпространение и пропагандиране на информация за родния край и други, различни от целите и средствата за постигането им, присъщи на мюсюлманското изповедание.

Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и вписване на сдружението.

Претендират се разноски.

В постъпилия отговор от А., представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез И. И., юрисконсулт в отдел „ПОЧРД“, жалбата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановеното решение.

Претендират се разноски.

Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като се запозна с обжалваното решение, оплакванията на жалбоподателя, получения отговор, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление вх. № 20220707094031/ 7.07.2022 г., е заявено за вписване сдружение с нестопанска цел с наименование „М. д. н. Х. А.“, с. Я., община К., област Сливен, представлявано от Х. Х. Б. - председател, при заявени цели: да участва в духовния живот (културно – етнически и религиозен) на населението от с. Я. и околностите му; да дава своя принос в запазването на обичаите и традициите на българския народ, в т.ч. и на специфичната мюсюлманска общност в с. Я. и района; да работи за възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; да е в полза на развитието на гражданското общество за решаване на общозначими проблеми на местно ниво; да работи за преодоляване на евентуални междуетнически 2 проблеми и за осигуряване на равнопоставеност между различните социални групи и за защита на човешките права; да работи за опазване на околната среда чрез повишаване екологичното образование на населението и мобилизирането му за участие в еко-мероприятия.

Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТР, обхватът на проверката на ДЛР включва установяване дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали подаденото заявление е в съответствие с формалните изисквания на специалния закон и изхожда от оправомощено лице, дали към него са приложени всички изискуеми документи, съставени според изискванията на закона, както и дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и съответства със закона.

Разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗЮЛНЦ предвиждат наименованието на новоучреденото юридическо лице, чието вписване се иска, да съдържа ясно означение на вида на юридическото лице и да не въвежда в заблуждение. В настоящия случай тези изисквания не са изпълнени.

По смисъла на чл.19, ал.1, т.7 и чл.70 от Устава на мюсюлманското изповедание „мюсюлманското настоятелство“ е постоянно действащ ръководен орган на мюсюлманите в населено място или район – т.е. то е част от органната структура на местно ниво на мюсюлманското изповедание, като автономна общност на граждани, изповядващи ислямската религия, основавана на еднаквост на верската им принадлежност и религиозните обреди – чл.1 от цитирания Устав. Компетентностите на този орган са развити в текста на чл.76 от Устава на мюсюлманското изповедание.

Предвид изложеното, апелативният състав намира, че включването в наименованието на юридическото лице на понятието „мюсюлманско настоятелство“, допълнено и от термина „джамийско“ (джамията, като култово място за изпълнение обреди на мюсюлманското изповедание ), създава конотация за принадлежност на формированието към структурата на управление на ислямската религия в страната и е в този смисъл подвеждащо.

Доколкото описаните по-горе цели, за изпълнение на които сдружението се създава, не са свързани с изповядване на ислямското вероизповедание, не е оправдано наименованието му да съдържа термин, създаващ убеждение, че сдружаването е с религиозно назначение. Вън от горното, за религиозните 3 общности и техните местни поделения съществува различен режим на регистрация, намерил регламентация в Закона за вероизповеданията.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.27 от Закона за вероизповеданията допуска възможността за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, със статут на юридическо лице, които да бъдат създавани след предварително съгласие на съответната религиозна институция. Не се сочи сдружението, чието вписване се иска, да е такова.

Следва да се приеме, че възприетото наименование на сдружението, самостоятелно и при съпоставката му с целите, които то си поставя, създава объркване относно статута и предназначението на формированието – от една страна, сред целите на сдружението не се наблюдават такива, насочени към реализиране или подпомагане на религиозните права на гражданите; практикуване или популяризиране на определено вероизповедание, а от друга – в наименованието се съдържат термини, предполагащи функционална обвързаност със структури на ислямското вероизповедание. Ето защо, наименованието се преценява като въвеждащо в заблуждение и вписването не следва да се допуска.

В аспект на горното, настоящият състав намира постановения отказ на ДЛР за правилен.

Предвид съвпадане на изводите на настоящия състав с тези, формирани от първоинстанционния съд, съдебният акт следва да бъде потвърден.

На основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, вр.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23, т.5 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и предвид поискването, на агенцията – ответник по жалбата, следва да се присъдят разноски, дължими от дружеството – жалбоподател, в размер на 150 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.258 и сл. ГПК, вр.чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80 от 29.07.2022 г., постановено по 4 т.д. № 79/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ОСЪЖДА „М. д. н. Х. А.“, с. Я., община К., област Сливен, представлявано от Х. Х. Б. - председател, с адрес за връчване: гр. Сливен, бул.

„Х. Д.“ № 32, офис № 4 - адв. Т. Ч., да заплати на А. сумата от 150 лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5