Решение № 7 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330204405 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0333-000312/12.04.2023 год. издадено от Началник Група при ОД МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на С. Н. Т., с ЕГН ********** на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление /НП/. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Началник Група ОДМВР РУ Стамболийски редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а оспореното НП да бъде потвърдено. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона минимум.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 24.03.2023г. било установено, че при извършена проверка на същата дата в 00:20 часа в гр.Кричим, на ул.“Георги С.Раковски“ № 2, жалбоподателят С.

Т., управлявал личния си лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ********, без да има сключена и/или действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката – 24.03.2023г.

Свидетелят Н. Г. И., на длъжност „старши полицай“ при РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив приел, че по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Актът би съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържание и го подписал без възражения. Получил и препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган приел за извършено от жалбоподателя нарушението на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ при управление на лек автомобил „Опел Вектра 2.2 ДТИ“ с рег.№ ********, за което постановил глоба на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

От доказателствения материал и след извършена служебна проверка на АУАН и обжалваното НП, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания административен акт поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Такова съществено процесуално нарушение е противоречие между приетите от актосъставителя и от наказващия орган факти и обстоятелства по установеното нарушение на КЗ, както и несъответствие на обвинителната теза, залегнала в двата акта на администрацията с действително фактическото положение, установено от настоящия съдебен състав. Срещу жалбоподателя Т. е издаден АУАН за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ при управление без задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на процесните дата, час и място на лек автомобил, посочен от актосъставителя като марка „Пежо 307“ с рег.№ ********. Същевременно при описание на нарушението, наказващият орган е приел, че управлението е 2 извършено с лек автомобил марка „Опел Вектра 2.2 ДТИ“ с рег.№********.

Освен противоречието между акта и НП по отношение на марката на приетото за управлявано МПС, същото не отговаря на установените в хода на настоящото производство обстоятелства по извършеното нарушение, доколкото видно от представеното копие на Свидетелство за регистрация Част І, както и от приложената в административната преписка застрахователна полица № BG/22/123000918045/24.03.2023г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите “, жалбоподателят С. Н. Т. е собственик на лек автомобил марка „Пежо 307“ с рег.№ ********.

Допуснатият пропуск представлява нарушение на императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, относно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно необходимото съдържание на двата акта, касаещо коректно, пълно и точно излагане на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Описаното нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност, кои са правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва, за да организира и реализира пълноценно защитата си.

За пълнота на решението съдът намира за необходимо да посочи, че събраните в хода на настоящото производство доказателства, безспорно и категорично установяват извършено от страна на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като на 24.03.2023г. около 00:20 часа в гр.Кричим, ул.“Георги С.Раковски“ № 2 е управлявал личния си лек автомобил марка „Пежо 307“ с рег.№ ********, без да е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Представената по делото застрахователна полица № BG/22/123000918045/24.03.2023г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите “ е сключена на датата на проверката – 24.03.2023г., но началният срок на действие на договора е 10:30 часа, който час се явява няколко часа след часа на проверката. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Горните мотиви налага отмяна

3 на обжалваното

НП като незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 450 лева, което е било изплатено изцяло и в брой.

Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 23-0333-000312/12.04.2023 год. издадено от Началник Група при ОД МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на С. Н. Т., с ЕГН ********** на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на С. Н. Т., с ЕГН ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на 4 страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5