Решение № 56 от 02.04.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. М., общ. М., обл. Враца, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20231450101209 по описа за 2023 година

Ф. Т. И. с ЕГН ********** от с.Д.К., общ.М. чрез адв.Д. Т. АК Хасково е предявил при условията на обективно и субективно съединяване искове против „И.“ ООД ЕИК .........................,със седалище и адрес на управление гр.ГО,представлявано от ААП и „ О“ ЕООД ЕИК --------------------,със седалище и адрес на управление гр.ГО,представлявано от ВП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 0000000000000000/20.04.2021 год. на осн.чл.22 ЗПК,вр.чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК вр.чл.26 ал.1 пред.1 от ЗЗД и нищожност на Договор за възлагане на поръчителство № 0000000000000000/20.04.2021 г. на осн.чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.При условията на евентуалност прогласяване нищожността на клаузата на чл.21 от Договора за потребителски кредит,като противоречащ на закона и добрите нрави и нарушаващи принципа на справедливост.Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди,че на 20.04.2021 год. между ищеца и „И.“ ООД е сключен договор за потребителски кредит

№

0000000000000000/20.04.2021 год.,по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата 500 лв.. Съгласно Схема на плащане-Приложение № 1 заемната сума е следвало да се върне на 4 вноски,за срок от 4 месеца в различен размер,с дата на първо плащане-20.05.2021 г.. Фиксиран е лихвен 1 процент от 49.360% и размер на ГПР-49.360%.Общата сума на плащанията по договора възлиза в размер на 546.42 лв.В чл.21 от Договора и раздел ІІ,ал.4 от ОУ е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с физическо и/или юридическо лице съдлъжник,запис на заповед, подписан в полза на кредитора,ипотека на недвижимо имущество,залог върху имуществото и/или вземания или с дружество поръчител.Във връзка с горните изисквания към Договора за потребителски креди е сключен и Договор за възлагане на поръчителство № 0000000000000000/20.04.2021 год. между ищеца и „О“ЕООД.Предвидено е за поръчителството да се дължи възнаграждение в размер на 233.49 лв.,като същото се дължи с месечните погасителни вноски.С начисленото възнаграждение за поръчителство общо дължимата сума възлиза в размер на 779.91 лв. Твърди се,че ответниците са нарушили императивните разпоредби на ЗПК,което води до нищожност на договора за потребителски кредит и обуславя недействителността на Договора за възлагане на поръчителство.Клаузата на чл.21 от Договора противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП,тъй като тя предвижда осигуряване обезпечение по договор, след отпускане и усвояване на сумата по него и е във вреда на потребителя,натоварвайки го с допълнителни плащания,свързани с кредита.

Твърди се,че лицето Ашот Погосян,което е съдружник в „И.“ ООД и собственик на над 75% от дяловете на дружеството е едноличен собственик на капитала на поръчителя „О“ЕООД,а двамата управители на дружеството поръчител са съдружниците на „И.“ ООД с дялове,съставляващи над 95% от капитала. Предвид свързаността на лицата предоставеното възнаграждение има значение на „ скрита възнаградителна лихва“,която не е включена в оскъпяването на кредита. Поръчителството е безвъзмездна сделка,като това обстоятелство променя в зависимост от главния договор,поради акцесорността му, но тази промяна не води до възможност за уговаряне на възмездно поръчителство.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника „И.“ООД е постъпил отговор,с който оспорва предявените искове.Приложени са копие от Запис на заповед,въз основа на която е издадена Заповедта изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ,покана за доброволно изпълнение от ЧСИ,удостоверение за прекратяване на изп.дело и договор за за поръчителство № 0000000000000000/20.04.2021 год. сключен между 2 ответниците. изпълнителен лист .

От ответника „О“ЕООД,чрез пълномощник Ралица Стефанова отговор ,с който оспорва предявеният иск в частта,в която се иска прогласяване нищожност на

Договор за възлагане на поръчителство

№

0000000000000000/20.04.2021 год. сключен между ищеца и ответника „О“ ЕООД на осн.чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.„Освен това се твърди,че предявеният иск е недопустим,тъй като поради неплащане на вноски е подадено Заявление по чл.417 от ГПК ,въз основа на запис на заповед от 20.04.2021 год. пред СРС.

Образувано е било изп.д.№20228570100517 по описа на ЧСИ Борислав Янев с район на действие СГС.Изпълнително дело е приключило поради пълно издължаване,като ищеца е получил удостоверение за приключване на изп.дело.Оспорват се изцяло твърденията в исковата молба за нищожност на Договора за потребителски кредит.

Исковете са с правно основание чл.124 ГПК във вр.чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.22 ЗПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

От приложените доказателства се установява,че на 20.04.2021 год. между „ищеца Ф. И. и „И.“ ООД гр.ГО е сключен Договор за потребителски кредит № 0000000000000000/20.04.2021 год.,по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата 500 лв.. Съгласно Схема на плащанеПриложение № 1 заемната сума е следвало да се върне на 4 вноски,за срок от 4 месеца в различен размер,с дата на първо плащане-20.05.2021 г..

Фиксиран е лихвен процент от 49.360% и размер на ГПР-49.360%.Общата сума на плащанията по договора възлиза в размер на 546.42 лв. Установява се също така, че на същата дата между Ф. И. и „ О“ ЕООД гр.ГО е бил сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който, поръчителят се задължил да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Ф. И., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 233.49 лв. лв., платимо на 4 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на 3 съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключения договор, респективно на съдържащи се в него клаузи е допустим. Всяка страна, която твърди нищожност на сключен с нея договор има правен интерес да иска прогласяване на нищожността му по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск. С установителния иск, се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно титулярът на същото да е направил „разумна субективна преценка”.

Предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от ищеца. Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Ето защо съдът счита за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска.

Доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правни сделки, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител. Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи 4 от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните договор за кредит и договор за възлагане на поръчителство съдът приема, че следва да разгледа исковете на заявеното главно основание – нищожност поради нарушение на императивни материалноправни норми на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК.

Сключеният между ищеца Ф. И. и „ И.“ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за възлагане на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и 5 неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.360 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, сключен от потребителя ищеца И. с "О" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.