Определение № 230 от 01.08.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. *, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600236 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение на PC * от 04.06.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 49/2025 г, е прекратено съдебното производство по отношение на подсъдимия В. В. по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК на основание чл. 250, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита на обвиняемите лица.

В срок срещу горното Определение е постъпил частен протест от Районна прокуратура – *. В същия се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност в частта относно прекратяването на съдебното производство поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. Твърди се, че не е допуснато нито едно нарушение, съответстващо на изброените в чл. 249, ал. 4 от НПК; че на досъдебното производство никой от обвиняемите не е заявил, че не разбира предявените му обвинения; безспорно било установено, че „пострадал“ от престъплението е Община *; че обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на закона. Прокурорът счита, че описаните в атакуваното определение пороци, допуснати при изготвяне на ОА, касаят факти и обстоятелства, отнасящи се по 1 същество на обвинението, за които първоинстанционният съд следва да се произнесе с присъда. Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжният съд, след като съобрази доводите в протеста и провери атакуваното с него определение във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Протестът е допустим - подаден е в срок, от страна, разполагаща с тази процесуална възможност и е мотивиран.

Разгледан по същество - протестът е неоснователен.

Производството пред PC * е било образувано по внесен обвинителен акт срещу: Д. К.– П. с обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, предл. 1 във връзка с ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл.

26, ал. 1 НК; В. В. В. с обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, предл. 1 във връзка с ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 311, ал. 1 от НК; К. З. К. с обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, предл. 1 във връзка с ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.

В насроченото разпоредително заседание на 04.06.2025 г. адв. К. Г. упълномощен защитник на подсъдимимата Д. К. е направила възражение за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Позовала се, че било нарушено основно задължение на прокурора при внасяне на делото с обвинителен акт пред надлежен орган, същото да бъде окомплектовано с всички материали, които се твърдят и се сочат като събрани в хода на ДП /2 налични тома, при описани 9 тома/.

Изложила доводи, че по този начин се възпрепятства възможността за произнасяне на съда по въпросите на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, както и изразила становище, че обвинителният акт не отговаря на изискванията за яснота и съдържание.

Адвокат И. – служебен защитник на подсъдимия К. К. поддържа изцяло изразеното становище от адв. Г..

Упълномощеният защитник адв. И. В. на подсъдимия В.В. също се солидализира изцяло с изложеното от адв. Г., като по отношение на своя 2 подзащитен навежда доводи за изтекла абсолютна погасителна давност относно повдигнатото му обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд не е нарушил закона - така, както се твърди в протеста. Един от въпросите, подлежащи на обсъждане в разпоредително заседание е именно този - дали на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, които накърняват правата на страните. От страна на защитата са направени възражения за наличие на такива процесуални нарушения, а именно - липсата на общо 7 тома от описаните 9 тома на ДП № 210/2010 г. по описа на ОДМВР-*. Правилно, първоинстанционният съд отбелязал, че приложените 2 тома /от 9 общо/ съставляват само писмена документация на Община *. Първостепенният съд неколкократно е опитал да се снабди с останалите приложения от ДП – изпратени били писма, съотв. с изх. № 673/17.02.2025 г. и изх. № 1116/19.03.2025 г. до РС-*; изпратен бил и сигнал до РП *, за извършване на проверка и установяване местонахождението на томовете от ДП. С писмо изх.

№ 01589/2025г. РП * уведомила РС-*, че ДП №210/2010г. по описа на ОДМВР * е внесено с ОА в РС * на 26.02.2016г. и след тази дата не е връщано в прокуратурата. Първостепенният съд отправил и запитване до ВКС за липсващите 7 тома, но отговорът бил, че и там са получени въпросните два тома.

С оглед това, поради липсата на ДП в цялост, първостепенният съд е изправен пред абсолютна невъзможност да извърши преценка по реда на чл.248, ал.1, т.3 НПК, за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното разследване на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия.

Правилно, първоинстанционният съд приел, че при изготвянето на обвинителния акт били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите по делото, както и нарушаване правата на пострадалото в процеса лице. Не са разграничени действията на обвиняемите, извършени в условията на съучастие, като не са посочени с какви действия всеки един от подсъдимите е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, нито кога и по какъв начин са формирали обща воля.

3

Настоящата инстанция приема и изложените доводи на районния съд, че установената фактическа обстановка, приета от прокурора в ОА, трябва да бъде ясна и недвусмислена, тъй като с това не само се нарушава правото на защита, но и лишава от възможност съда да определи предмета на доказване в процеса, респективно фактите, които ще се изследват по делото /в този смисъл Решение № 143/1995 г. на ВКС, 1. НО и Решение № 484/2008 г. на ВКС, 1.

НО/.

Правилно, районният съд отбелязал, че в обстоятелствената част на ОА не става ясно с коя заповед и от коя дата *на Община * бил упълномощил подсъдимия В. В. да осъществява контрол по извършване на СМР на обектите.

Споделят се от окръжния съд и доводите на първостепенния, че от обстоятелствената част на ОА не става ясно с каква цел са предоставените парични средства на Община *от централния бюджет – дали за обикновено оперативно разпореждане или са предоставени в собственост. По този начин, съдът се е оказал в невъзможност да установи кое е ощетеното юридическо лице/ дали Общината, дали Държавата, респ. конкретно министерство, дали са средства от европейски фондове и пр./.

Правилно, районният съд констатирал, че не става ясно от изложението в ОА кой е документът, който е с невярно съдържание, преправен или неистински такъв, на базата на който са получени паричните средства, кой е документът, с който паричните средства неправомерно са постъпили в патримониума на съответното юридическо лице, което се е облагодетелствало с тях – в обстоятелствената част на ОА се посочва номер на фактура за авансовото плащане от 50%, но не и номер на фактурата, с която е извършено и останалото плащане по договора/.

Настоящият съд приема и констатираното от първоинстанционния, че от обстоятелствената част на ОА не се изяснява посоченото заменяне на извършени дейности в КСС свързано ли е с промяна в изразходваните суми или с параметрите на подписания между страните договор. Не става ясно от цитираните Протоколи Образец №19 какви по вид дейности са изпълнени и кои не са изпълнени, както и не става ясно какви са били задълженията на всеки един от изпълнителите и на възложителя по сключените договори.

Липсва яснота в частта, в която в ОА е посочено, че е изготвена съдебноикономическа експертиза със заключение за неизпълнени СМР на посочените 4 дейности, като не е конкретизирано кои са тези неизпълнени, но заплатени СМР, а също така остава неизяснено обстоятелството подмяната в извършените дейности в КСС отразила ли се е на стойността на същите.

Районният съд правилно отбелязал, че в ОА е посочено, че е извършено неправомерно плащане от Община *на суми по издадени фактури, но липсва яснота в какво се изразява неправомерното плащане на тези суми и дали същото е в противоречие с указаните условия за плащане в сключените договори между възложител и изпълнител. Не става ясно това неправомерно плащане на парични средства от кое лице е извършено, като същото да се е разпоредило със средствата, намиращи се в патримониума на общината.

Въззивният съд изцяло се солидализира с изводите на РС * в протестираното определение. Необходимо е да бъде направено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършване на деянието във фактическото обвинение в обстоятелствената част, което да съответства изцяло и в пълна степен на обвинението в диспозитивната част на обвинителния акт.

Изложените в мотивите на обжалваното определение съображения са изцяло в съответствие със закона и в изпълнение задълженията на съда съгласно чл. 248 от НПК.

С оглед горното, Окръжен съд * намери, че протестираното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение на Районен съд *, постановено в разпоредително заседание на 04.06.2025 г. по НОХД № 49/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. *, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600236 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение на PC * от 04.06.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 49/2025 г, е прекратено съдебното производство по отношение на подсъдимия В. В. по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК на основание чл. 250, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита на обвиняемите лица.

В срок срещу горното Определение е постъпил частен протест от Районна прокуратура – *. В същия се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност в частта относно прекратяването на съдебното производство поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. Твърди се, че не е допуснато нито едно нарушение, съответстващо на изброените в чл. 249, ал. 4 от НПК; че на досъдебното производство никой от обвиняемите не е заявил, че не разбира предявените му обвинения; безспорно било установено, че „пострадал“ от престъплението е Община *; че обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на закона. Прокурорът счита, че описаните в атакуваното определение пороци, допуснати при изготвяне на ОА, касаят факти и обстоятелства, отнасящи се по 1 същество на обвинението, за които първоинстанционният съд следва да се произнесе с присъда. Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжният съд, след като съобрази доводите в протеста и провери атакуваното с него определение във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Протестът е допустим - подаден е в срок, от страна, разполагаща с тази процесуална възможност и е мотивиран.

Разгледан по същество - протестът е неоснователен.

Производството пред PC * е било образувано по внесен обвинителен акт срещу: Д. К.– П. с обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, предл. 1 във връзка с ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл.