Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1032 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1027/2024
Вид
Решение № 1032
Подписан
08.08.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153,ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • §1,т.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501027 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на С. С. М. (Ш. С. М.),ЕГН-**********,гр.Пловдив чрез назначения му особен представител адв.Т.П. против решение

№

1191/18.03.2024г.,постановено по гр.д.№ 2556/23г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което е признато в отношенията между страните,че С. С. М. (Ш. С. М.) дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,ЕИК-115010670, със седалище гр. Пловдив следните суми: сумата от 757,59лв.,представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 20.06.2019г.–16.03.2022г.за обект,находящ се в гр.***,както и мораторна лихва в размер на 75,50лв. за периода 31.08.2019г.–28.02.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.04.2022г.,до окончателното изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3111/29.04.2022г. по ч.гр.д. № 5373/22г. на ПдРС,4-ти гр.с.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост на решението и постановяване на същото при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда,че ответникът притежава качеството на потребител на ВиК услуги,въпреки че не е носител на вещното право на ползване,а е наемател.Излагат се съображения в подкрепа на тезата на жалбоподателя,че 1 качеството наемател не е основание да се приеме,че същият е потребител на ВиК услуги по см.на приложимите нормативни актове,а

ОУ на ищцовото дружество-чл.2,ал.3 от същите,противоречи на цитираните нормативни разпоредби на ЗРКВУ,ЗОС и Наредба № 4.Оспорва се и извода на съда,че отчетът на водомера е извършен при липсващо измервателно устройство в жилището.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,с което да се отхвърлят исковите претенции.

Въззиваемата страна- „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.

Пловдив,ЕИК-115010670 чрез процесуалния си представител юрск.Р.Х. е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакуваното решение.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Пловдив е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3111/29.04.2022г.по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5373/22г.по описа на ПдРС против С. С. М. (Ш. С. М.) за суми-главница и мораторна лихва,подробно индивидуализирани в заповедта,представляващи неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 20.06.2019г.– 16.03.2022г.и лихва за забава в плащането на главницата за периода 31.08.2019г.– 28.02.2022г.за обект,находящ се в гр.***.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което за заявителя е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба,че ответникът е потребител на доставяни от дружеството услуги за имот в гр.*** с № *** по силата на Наредба № 4/14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр.Пловдив,в качеството му на наемател на ОП „Жилфонд“,като не е заплатил потребеното количество предоставени ВиК услуги за процесния период.

Ответникът,чрез особения си представител адв.Т.П. оспорва исковете,като отрича да е потребител на заявените услуги.Оспорва служебното начисляване на количеството предоставени ВиК услуги поради повреден водомер,както и оспорва ответникът да е знаел за това.Оспорва се стойността на предоставените услуги,като се посочва още,че не става ясно на какво основание е изчислявано количество вода за двама обитатели.

По делото не е спорно,че процесният имот,находящ се в гр.*** е собственост на Община Пловдив,което се установява и от представения акт за частна общинска собственост № 1832/06.03.2003г.Също не е спорно и се доказва от представените и приети като 2 доказателства: Заповед за настаняване № ***г. на Кмета на община Пловдив и договор за наем на общинско жилище № ***г.,че в процесния период наемател на имота е ответникът със семейството му,състоящо се общо от 3-ма членове.

Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът като наемател на ОП „Жилфонд“ притежава качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната по-горе Наредба № 4/14.09.2004г.,ЗРВКУ и ОУ на ищцовото дружество.

Районният съд е дал положителен отговор на този въпрос,като е приел,че съгласно чл.15 от наемния договор ответникът е поел задължение да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия,топла и студена вода,а видно от представената и подписана от него декларация е дал изрично съгласие копия от настанителната заповед и договора за наем да бъдат предоставени за служебно ползване на ЕВН България /енергоснабдяване и топлофикация/ и на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.Също така е представена и декларация от ответника, че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ Пловдив (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК услуги.

Ако се приемат за основателни възраженията на ответника,че той не е ползвател на имота в смисъла,който се влага в това определение според ЗРВКУ и Наредба № 4/14.09.04г.,т.е.че той не е нито собственик,нито му е учредено вещно право на строеж или вещно право на ползване на имота,то тогава С. С. М. (Ш. С. М.) не би бил пасивно материално легитимиран да отговаря за задълженията към ВиК ЕООД Пловдив.

В този смисъл настоящата инстанция следва на първо място да изясни основния спорен въпрос за това дали ответникът като наемател на общинско жилище има качеството ползвател на ВиК услуги.

Въззивният съд намира,че съобразно действащото към момента законодателство,наемателят на имот може да бъде самостоятелен потребител,но само при определени условия,които обаче в настоящия случай не са налице за процесния период.

Съгласно §1,т.2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,(ЗРВКУ) „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,непредназначена за питейни води.В чл.3,ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи

(Наредба № 4),също е дефинирано понятието „потребител“,а именно: собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,включително чрез концесия,на водоснабдявани имоти и/или имоти,от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради 3 етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Безспорно потребител по смисъла на горепосочените нормативни текстове е собственикът на имота.Известни колебания в съдебната практика са породени във връзка със значението на използвания термин „ползвател“,а именно-дали се касае само за лице,което ползва имота като притежател на вещно право на ползване или е допустимо да се приеме, че „ползвател“ е и лице,ползващо го на договорно основание.Преобладаващото становище е,че съобразно изложените по-горе правни норми,„ползвател“ е само титулярът на вещното право на ползване.

При описаната правна регламентация,настоящата инстанция намира, че по аналогия могат да намерят приложение разрешенията,залегнали в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г.на ВКС по т.д.№ 2/2017г.на ОСГК.В него е допусната възможността клиенти на топлинна енергия за битови нужди да могат да бъдат и правни субекти,различни от посочените в чл.153,ал.1 от ЗЕ (собственици и титуляри на вещно право на ползване), ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,респективно носителя на вещното право на ползване,за собствени битови нужди,и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Настоящият съд възприема горното становище,тъй като и в двата случая се касае за ползване на сходни битови,комунални услуги,поради което може да се приеме,че съществува възможност наемателят да стане потребител на ВиК услуги,но само,ако се докажат визираните по-горе условия – 1.съгласие от собственика и 2.сключване на договор с ВиК доставчика при публично известните ОУ. В цитираното ТР се приема още,че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

По настоящото дело се доказа,че и двете условия не са налице.Нито в представената преписка от Община Пловдив,касаеща наемното правоотношение на ответника досежно наетия имот,нито в другите събрани писмени доказателства по делото не фигурира договор,сключен между ответника и „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр. Пловдив за ползване услугите на ВиК доставчика за процесния обект.Не се доказва ответникът да е станал абонат и да е поддържал партида на свое име при ищеца.Обаче дори и да бе представено доказателство за това,то пак не би било достатъчно,за да се приеме,че наемателят е станал потребител,защото липсва и другият съществен елемент от изискванията за промяна в страните в договорното правоотношение за предоставяне на ВиК услуги - съгласие от собственика на имота.

О т представените доказателствата по делото е видно,че едва на 05.12.2022г.е съставена и подписана Декларация-съгласие от Кмета на община Пловдив,с която се дава съгласието на общината като собственик на недвижими имоти,находящи се на територията 4 на гр.Пловдив и управлявани и поддържани от ОП“Жилфонд“,на осн.чл.2,ал.3 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги,като титуляри на партидите за вода на тези имоти да се водят лицата,които са наематели на съответните имоти за срока на наемните отношения.Липсват доказателства,преди тази дата-05.12.2022г.собственикът да е заявил изрично съгласие за откриване на партида на името на наемателя.

Поради изложеното наемателят не би могъл да бъде потребител на ВиК услуги както поради липсата на сключен договор с ищцовото дружество,така и поради липсата на съгласие на собственика на имота-община Пловдив за процесния период,за който се претендират вземанията,доколкото той предхожда издаването на Декларациятасъгласие.Следователно ответникът не е материално легитимиран длъжник,а за периода 20.06.2019г.–16.03.2022г. единствено собственикът на имота е потребител на ВиК услуги.

Като е стигнал до обратния извод,че ответникът е потребител на ВиК услуги,първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с което исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни по горните съображения.