Присъда № 4 от 14.03.2025, Районен съд - Павликени

Мотиви по Присъда N 4/14.03.2025 година по НЧХД № 24/2024 година по описа на Районен съд, гр. Павликени

Частното обвинение е против Й. П. Т. - роден на *** г., в гр. Г. О., с постоянен адрес в гр. ***, живущ в с. ***, български гражданин, женен, със средно специално образование, едноличен търговец /ЕТ/, с ЕГН **********, неосъждан за това, че на на 12.08.2023 г. в с. Р., общ. П., причинил на И. Г. Н. с ЕГН ********** от с. *** временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на горния клепач на дясното око и оток със стесняване на очната цепка, охлузна рана по гърбана носа и оток, с кръвотечение от носа.

Частният тъжител – И. Г. Н. от с. *** – квалифицира деянието като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в с.з. лично и чрез повереника си поддържа обвинението и счита, че е доказано.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от тъжителя граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени щети, причинени от деянието по чл.130, ал.1 от НК в размер на 6000 лева, ведно със законна лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане. Тъжителят е конституиран по делото и като граждански ищец.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. М. Н., ***АК прави искане за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия по посочената в тъжбата правна квалификация и уважаване на гражданския иск, така, както е предявен и приет за разглеждане от съда.

Излага подробно становище по същество.

Защитникът на подсъдимия – а. Д., ***АК пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск, както и присъждане на разноските направени по делото. Излага подробни доводи в подкрепа на искането си.

Алтернативно, ако подзащитният му бъде признат за виновен, счита да са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на минимално административно наказание.

Подсъдимият – Й. П. Т. от с. *** – явява се в съдебно заседание и дава подробни обяснения по обвинението. Не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданската пратанция.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са обясненията на подсъдимия, свидетелски показания, съдебно-медицинска и съдебно1 психологическа експертизи.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, анализирани и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е 56 годишен, женен и живее в с. ***. Неосъждан.

Регистриран като ЕТ.

Пострадалият и подсъдимият се познават отдавна, съселяни и живеят в близост един от друг.

Отношенията им били влошени – в селото битува мнението, че подсъдимия и семейството му са собственици и свободно отглеждат кучета, които били агресивни – изложеното в тъжбата и показанията на св. В., Е. и Й.

Пострадалият И. Н., на 12.08.2023 година, около 18.30 часа, след празненство на ловната дружинка в селото се прибирал пеша към дома си, находящ се в с. ***. Пътят му минавал покрай дома на дядото на св. Н. Е. и спрял за кратък разговор през оградата с последния.

След като приключили разговора, пострадалият продължил по пътя си.

По него, за да се прибере се налагало да мине и покрай дома на подсъдимия, който по това време бил отпред и косял трева с моторна бензинова косачка, но като видял пострадалия я спрял.

Тази среща обаче не протекла така дружески. Възползвайки се от обстоятелството, че Т. е пред дома си, Н. му направил забележка, че неговите кучета са опасни, нападали са много пъти хора от селото и поискал подсъдимият да вземе мерки за разрешаването на този проблем, с което както излага в тъжбата за него въпроса приключил и ще се прибере спокойно у дома си.

Не така обаче решил Т., който много се ядосал и му нанесъл силен изненадващ за пострадалия удар с ръка в областта на дясното око и носа.

Не последвал втори удар и Н. успял да се отдалечи от мястото. Твърди да изпитал силна болка и да се уплашил да не последват и други удари.

Станалото било възприето от св. Е., който след разговора с Н. останал на 2 мястото да си допуши цигарата и от св. В., който работел в имота на своя близка, съседен на този на подсъдимия и като чул репликите за кучетата решил да наблюдава какво ще се случи. И двамата дават показания, че след направената забележка от страна на Н., без последния да обижда или напада физически Т., последният му е нанесъл силен удар в областта на лицето, направо го „бушонясал“ – показанията на св. В.. Нито един от двамата не се е намесил и обясняват това с обстоятелството, че на практика боят приключил и подсъдимият не продължил с физическата агресия.

По делото ясно и категорично се откроиха две групи свидетели – св. Е. и В. и другата група свидетели – св. Т.а и Й. Т., син на подсъдимия - разпитани в с.з. по искане на защитата, очертават по-различна фактическа обстановка.

Според техните разкази пострадалият, под силното въздействие на алкохол, нападнал словесно подсъдимия, а последния дори не се защитил, тъй като това сторила св. Т.а, която застанала между двамата. Вследствие на това между двамата не е имало пряко съприкосновение, Н. се успокоил и тръгнал да се прибира, а Т. продължил да коси.

След приключване на конфликта пострадалия се прибрал в къщи и разказал на сина си – св. Г. Н. какво се е случило. Последния, като видял, че баща му е с „разкървавено око“ подал сигнал на ЕЕН 112.

Бил изпратен полицейски екип – св. Г. и С., които заварили Н. със зачервяване по лицето и той им разказал, че имал спречкване с подсъдимия за въпросните кучета и Т. му е нанесъл удар по лицето.

Тъй като следващия ден бил неделя, в първия работен ден - 14.08.2023 година тъжителя потърсил медицинска помощ в гр. П. от Д. Й., който издал медицинско свидетелство Изх.№***/14.08.2023 година, в което отразил че по данни на пострадалия на 12.08.2023 година, около 19.00 часа е наранен от познато лице на ниво глава. Д-р Й. констатирал хематом на дясна орбита с охлузване на кожата под дясната вежда и охлузване на носа в горна част от дясно.

.

На същия ден - 14.08.2023 година пострадалия бил прегледан и от съдебeн лекар д. Г.. който издал СМУ № ***/2023 година, от което е видно, че на И. Н. са причинени разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око с оток на меките тъкани, довел до стесняване па очната цепка, охлузна рана в горната една трета на дясната половина на носа, десният ход е изпълнен със засъхнала кръв, субективни оплаквания от главоболие и виене на свят, като така констатираните увреждания отговарят да бъдат получени по време, начин и давност, както му съобщил пострадалия при инцидента от 12.08.2023 3 година. Според съдебния медик установените наранявания са довели до промяна в клиничното здраве на пострадалия, проявено като временно разстройство па здравето, неопасно за живота, съпроводени с болка и страдания.

Въз основа на горните медицински удостоверения по делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Според заключението на ВЛ - съдебен лекар д-р Г., на 12.08.2023 г. на тъжителя в резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е и човешкия юмрук са нанесени разкъсно - контузна рана на горен десен клепач и оток със стесняване на очната цепка, охлузна рана по гърба на носа и оток, кръвотечение от носа, които е възможно да са получени по начин описан от пострадалия в тъжбата. Така установените увреди - в съвкупност и поотделно са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 10 дни.

В с.з. ВЛ поддържа заключението си и обяснява разликата в двете медицински удостоверения, която според него се дължи на специалшизацията на съдебния медик и лаконичното описание, дадено от д- р Й.. Според доктор Г. увредите не биха могли да са от падане или одраскване с клони, храсти и най-вече отговарят да са вследствие на удар с юмрук, който покрива цялата зона.

Предвид изложеното в заключението на СМЕ съдът намира, че се опровергават показанията на втората група свидетели, изложени по-горе, тъй като е безспорно на И. Н. да са причинени увреди по описания от тъжителя начин. Следва да се има предвид и следното обстоятелство – техните показания са ангажирани от страна на подсъдимия, те са негови най-близки роднини – съпруга и син. Даването на показания от тези свидетели поразително наподобява пледоария по същество и обикновено започваше с уговорката, че свидетелите на обвинението лъжат, което получи и своето обяснение – показанията на св. Т.а, че в къщи са били подробно запознати с показанията на свидетелите на обвинението.

На съобразяване подлежи и следното - твърдението на част от свидетелите да не видели удар, не може да опровергае положителното твърдение на другата група свидетели, които твърдят, че такъв е имало, а техните показания кореспондират с медицинската документация. Предвид изложеното и най-вече на изясненото от СМЕ съдът, в настоящият му състав кредитира изцяло показанията на св. св. Е. и В. и Д. Й., а тези на свидетелите Т.а и Т. цени като дадени в защита на подсъдимия.

4

Свидетелите Е. и В. подробно описван възприетото от тях, а св. Й. дава показания, че е възможно и двамата да са възприели удара, както и че поведението на Н. коренно се е променило след нанесения му удар и случая като цялост.

Съдът кредитира и показанията на св. Г. и С., които са незаинтересовани, последователни и логични. Същите дават показания, че още на деня на инцидента тъжителя е разказал какво му се е случило и кой го е ударил.

В насока защитна позиция, предвид гореизложеното съдът цени и обясненията на подсъдимия, както и твърденията в пледоарията на защитника, че не е имало удар от страна на подсъдимия, а е напълно възможно Н., вследствие употребата на алкохол да е паднал или дори да се е самонаранил за да увреди Т..

Според заключението на съдебно-психологическата експертиза след преживяната физическа разправа И. Н. изпитава тревожност, страхове и трудно справяне с агресивните си чувства, които насочва към себе си и ги превръща във функционални симптоми. След случая на 12.08.2023 г. пострадалия отключва редица физиологически и психологически симптоми, свеждащи се до безсъние, трудности в заспИ.ето, кошмари, страх от отхвърляне, загуба на доверие и достойнство, страхове.

Гоиреописаното телесно увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – временно разстройство на здравето без опасност за живота, съпроводено с болка и страдание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си Т. от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 НК по отношение на пострадалия Н., изразило се в причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око и оток със стесняване на очната цепка, охлузна рана по гърбана носа и оток, с кръвотечение от носа. За да стигне до този извод съдът взе предвид еднопосочните свидетелски показания на цитираните свидетелиочевидци В. и Е. относно действията, които подсъдимият е извършил на въпросната дата по отношение на тъжителя. В резултат на тези действия на подсъдимия, на тъжителя били причинени описаните наранявания, за които вещото лице заключава, че отговарят да са получени от удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто се явява и човешкия юмрук, които според в.л. е възможно да са получени както съобщава пострадалия.

Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и описаните по5 горе травматични увреждания.

Според съда от доказателствата по делото се установява безспорно механизма, времето и мястото на причиняване на уврежданията.

Що се касае до характера на уврежданията, то както става ясно и от експертизата, същите са довели до временно разстройство на здравето без опасност за живота, съпроводено с болка и страдание у пострадалия и отшумяват за сравнително кратък период - около 10 дни. В случая съдът приема, че действително, както се сочи и от експерта, е налице лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като е установено конкретно накърняване на телесната цялост, налагащо медицинска намеса и може да се определи като болестно състояние - в този смисъл Постановление № 3/79 г. на ПВС, реш.№ 207/69 г. на ВС, реш. № 362/73 г. на ВС и др.