Решение № 5 от 05.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Кърджали, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от И. Ж. В., с EГН **********, с настоящ адрес: ***, действаща лично за себе си и като майка, Х. А. Ю., ЕГН ********** и Б. А.

Ю., ЕГН ********** и като процесуален субституент на непълнолетния У. А.

Ю., ЕГН **********, против А. Ю. с разрешение за пребиваване ***, ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес: ***, с която е поискана издаване на заповед за незабавна защита, поради извършено спрямо нея и децата им домашно насилие от страна на ответника, чрез налагане на мерки за защита по чл. 5, ал.

1, т. 1, 3, 4 и 6 от ЗЗДН.

В молбата е изложено, че на **** с едно семейство и майката на молителката се събрали в жилището на страните на адрес: *** да отпразнуват „Никулден”. Твърди, че две от децата – Х. и А. заспали около 21.00 часа, а най-големият сред тях – У. останал будел. Сочи, че след напускането на гостите към 23.30 часа ответникът А. Ю., видимо пиян, помолил молителката И. да купи бира от денонощния магазин. След завръщането й от магазина твърди, че ответникът се обърнал към нея с викове на висок глас, изричайки думите: ***? ***? ***? ***“, изсипал бирата в мивката и продължил да крещи, като около 00:15 ч. на *** двете деца се събудили от виковете му. Към 00:30 ч. на *** ответникът започнал да нарежда на молителите да напуснат дома му, тъй като той е плащал наема за него, а детето им Х. е бил издърпан за ръката от баща му, вследствие на което е получил синини, като след приблизително 15 мин. - около 00:45 ч. на *** окончателно ги изгонил от жилището. По това 1 време две от децата – Х. и А. били по пижами и без чорапи.

Молителката И. твърди, че след слизането им долу на входа на блока се обадила на тел. 112 към 01.00 часа на *** и петнадесет минути по-късно е пристигнала патрулна кола с двама полицаи, но въпреки това ответникът А.

Ю. отново не ги е допуснал в жилището, с аргумента, че той плаща наема и сметките, който бил приет за основателен от полицаите и молителите били помолени да се облекат, и да напуснат жилището. При това положение молителите се прибрали при майката на И. и към 02.00 часа А. Ю. изпратил снимки на молителката И., с изхвърлени нейни дрехи през прозореца, скъсани нейни лични документи, също така от тях е било видно, че е махнал телевизора и телевизионни игри на децата от мястото им.

Изтъква, че на *** е била приета заедно с трите деца в център за обществена подкрепа ЦОП към ОК.

Заявява, че в резултат на това поведение на А.Ю. продължава да изпитва голям страх и се чувства изключително неспокойна, тревожна и уплашена, както за своя живот и здраве, така и за това на децата си. Подчертава, че децата също изпитват страх и безпокойство.

Иска постановяването на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЗДН .

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която молителката декларира извършено на ***, спрямо нея и децата й домашно насилие.

В съдебно заседание молителката, действаща лично и като законен представител на децата си се представлява от упълномощен процесуален представител, като поддържа молбата и моли съда да наложи мерки за защита.

Ответникът не е представил отговор на молбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата - предмет на разглеждане в настоящото производство, намира следното:

Установява се по делото, че молителката И. Ж. В. и ответникът А. Ю. са съпрузи, съгласно представено удостоверение за сключен граждански брак от ***, съставен въз основа на акт за сключен граждански брак *** от ОК.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителката И. Ж. В., която съдът кредитира като годно доказателство досежно акта на твърдяния акт на домашно насилие от ***, тъй като в същата е описан акта по време, място и начин на извършване.

На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 от ЗЗДТ, по делото е изготвен социален доклад от ДСП-К. Видно от проведеното социално проучване, по данни на майката отношенията на молителите с ответника винаги са били проблемни, като последно вечерна на **** срещу *** ответникът след употреба на алкохол е изгонил нея и децата им на улицата, а дрехите им изхвърлил през прозореца, като е обиждал нея и най-големият им син - У..

Наложило се на следващата сутрин И. да потърси съдействие от ОЗД към 2

ДСП-К., откъдето й били издадени направления за ползване на социална услуга в звено за спешен прием към ЦОП-К., където да се задоволят ежедневните им потребности и да им бъде оказана подкрепа. На *** г. майката и децата й се върнали в дома им – жилището под наем в гр.К., на който И. сменила бравата, тъй като ответникът имал ограничителна заповед. От социалния доклад се установява, че основните грижи за децата се полагат от майката, с който родител те основно комуникират и не желаят да общуват с баща си по телефона след като той ги изхвърля на улицата. Към момента не се съобщава да има непосредствен риск за здравето и живота на децата, но се извежда, че при създалата се ситуация между родителите, децата са изложени на рискови фактори относно тяхното настоящо и бъдещо психо-емоционално развитие.

От разпита на свидетелите Г. Ю. и К. К. – служители на РУ на МВР.-К. се установява обстоятелството, че в ранните часове на *** същите пристигнали пред бл. 34 във връзка с възникнал семеен скандал, където заварили молителите. Същите твърдят, че съгласно получена информация от ответника повод за скандала е бил късното прибиране на молителката И..

Полицейските служители са изложили противоречиви твърдения относно това дали ответникът ги е изгонил от апартамента или не, като са посочили, че нямат ясен спомен за казаното от ответника в тази връзка.

По делото е разпитана и майката на молителката И., която свидетелства, че дъщеря й към 01:30 ч. на *** е дошла при нея с децата и като причина е посочила възникнал семеен скандал с ответника. И. е споделила на свидетеля, че ответникът й е скъсал дрехи и документи и я нарекъл с обидни думи като „***“ пред децата и ги е изгонил от дома им, като майката на молителката заявява, че А. многократно е посягал на дъщеря й пред децата, но за конкретната вечер не е била свидетел на скандал между тях, но признава, че е видяла на снимки стореното от ответника в жилището им. Отбелязва, че семейният живот на И. и А. е съпътстван от семейни скандали, които се случвали и докато са живеели в Р.Т. и понастоящем, като конкретизира, че се касае за психически, физически и всякакъв вид тормоз от негова страна.

Твърди, че след скандал между тях дъщеря й идва при нея, което се случвало 5-6 пъти в годината. По отношение на ответника сочи, че е бил осъждан в Р.Т. за домашно насилие през *** или *** г. Също така посочва, че е било налице упражнявано домашно насилие от страна на ответника преди и спрямо детето им У..

От съвкупния анализ на обсъдените доказателства се достига до извода, че е налице осъществен психически тормоз от ответника спрямо молителите И. Ж. В. и децата У. А. Ю., Х. А. Ю. и Б. А. Ю. в периода на тяхното съжителство, конкретно и за извършеното психическо насилие на ***, изразяващ се в скандално поведение, чрез унищожаване на вещи и отправяне на обидни думи към молителката И. като „***“ пред децата и извеждането от дома на молителите.

3

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, предвид обстоятелството, че същите са логични и последователни и кореспондиращи с другите доказателства по делото, а именно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се оспорва, че Д.Р.Ю и С.С.А. са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство до *** година и че малолетното дете Ч.С.А е син на С.С.А., предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН.

Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено психическо насилие.

Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за допустима.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. По арг. от чл. 4, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота или здравето на пострадалия, а когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадалият може да иска издаване на заповед за незабавна защита.

Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е взаимоотношение.

Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и същата задължително се прилага към молбата като условие за допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства, и ако в същата се съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При оспорване от ответника, че не е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила, което не беше сторено.

Осъществените от ответника спрямо молителя И. Ж. В. вербални изрази, следва да се субсумират под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в частта 4 досежно психическо насилие. Неминуемо изречените от ответника заплашителни изрази представляват извършен акт на психическо насилие, принудили и молителя да позвъни на спешен телефонен номер 112 и да потърси помощ от страна на полицейските власти. Законът защитава лицата изначално от подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки човек могат да имат различно проявление. Липсата на съдебна намеса при подобно поведение би довело до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе до продължаване на това установило се недопустимо негово поведение спрямо молителя.

Предвид изложеното и доколкото съдържанието на обсъжданата декларация не е оборено в хода на процеса, следва да се приеме, че доказателствената стойност на същата не е опровергана, а същата се подкрепя от гласните и писмени доказателства по делото, поради което декларираното с нея осъществено домашно насилие следва да се приеме за безспорно установено.

По делото бе безспорно установено, че на *** спрямо молителите И. Ж.

В. и децата У. А. Ю., Х. А. Ю. и Б. А. Ю. са извършени действия на психическо насилие от ответника по молбата.

Безспорно в случая е налице насилнически акт, спрямо който е наложително да бъдат предприети мерките по Закона за защита от домашното насилие, като молителите, като пострадали от ответника от домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, следва да получат защита, при което са налице основанията на специалния закон за реализиране на защита срещу домашно насилие чрез постановяване на решение с налагане на предвидените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.