Решение № 2355 от 29.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2355 гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100503574 по описа за 2022 година

Производството е по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК .

С молби от 15.07.2022 г С.Н. Ч. ЕГН ********** от гр.София иска поправка и изменение в частта за разноските на решение №1451 от 16.06.2022 г по гр.д.№3574/22 г на СГС , II „Б“ състав .

Според Ч. решението на СГС трябва да се поправи като се изменят „грешно записани размери на сумите“ като верните суми са посочени в ССЕ . В отхвърлителния диспозитив трябва да се посочи , че исковете са отхвърлени поради плащане и погасителна давност , както и да се впише точния период , за който се дължат суми , а не целия процесен период .

Молителят останал с негативни впечатления от работата на съда .

Според Ч. решението на СГС трябва да се измени в частта за разноските . Не е било изразено от нея съгласие за компенсация на разноските . В заповедното производство се дължи адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.7 във вр.чл.7 ал.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС и съобразно отхвърлената част от исковете ответникът има право на 242,80 лева . За първата инстанция ответникът има право на 378,05 лева , а за въззивното производство 340,06 лева /прилагат се изчисления/ . Не е ясно какво е юрисконсултското възнаграждение на ищеца .

Ответникът по молбата “С.В.” АД ЕИК ******* гр.София не взема становите Молбата за поправка на решението е неоснователна . Поправка на очевидни фактически грешки е налице несъответствие между формираната воля на съда /най-често в мотивите/ и нейното външно обективиране в диспозитива на съдебното решение. Под предлог за 1

„грешно записани размери на сумите“ молителят на практика иска съдът да измени решението си , което е недопустимо . Не представляват очевидни фактически грешки и не се вписват в диспозитива причините за частично отхвърляне/уважаване на исковете .

Противоречи на диспозитивното начало искането на молителя съдът да „разделя“ в диспозитива си периодите , за които се уважил/отхвърлил исковете . При периодични вземания и вземания за лихви за забава процесен е винаги целия посочен от ищеца период , а защо бива частично уважен/отхвърлен процесният иск се излагат съображения само в мотивите .

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна . Съдът има право да извърши компенсация на разноските на страните и без изрично тяхно искане , като в тази връзка има и обилна практика на ВКС.

Както е посочено в мотивите на решението на СГС , според настоящия съд на ответника в заповедното производство не се дължи минимално адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.7 във вр.чл.7 ал.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС , а се дължи минимум от 50 лева адвокатско възнаграждение по чл.6 т.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС. Вместо този минимум съдът е приел за справедлив размер от 100 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство за ответника.

По отношение на разноските в първоинстанционното исково производство съдът не само че не е «ощетил» молителя , но е приел , че разноските му са в размер на 607 лева , докато според /оказва се верните/ твърдения в процесната молба / са по-малко - 597 лева. При сумиране на разноските на страните в заповедното и исковото производство и пропорционалното им изчисляване по компенсация наистина има малка грешка , но тя е в полза на молителя / присъдени са му 87,39 лева вместо 81,17 лева / . По отношение на разноските на другата страна , в същите са включени юрисконсултски възнаграждения от 100 лв , тъй като претендираните суми от ответника не са малки по размер .

Пред СГС няма как на молителя да се присъдят 340,06 лева . Съобразно отхвърлената част от исковете същата принципно има право на 333,15 лева . Като се съобразят разноски на ищеца от 187,66 лева същият има право на 71,23 лева разноски пред СГС . По компенсация молителят има право на 261,92 лева , а са му присъдени повече – 275,20 лева .

При спазване на принципа да не се влошава положението на жалбоподателя/молителя , молбата за изменение на решението на СГС в частта за разноските трябва да се остави без уважение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИЕ молби от 15.07.2022 г на С.Н. Ч. ЕГН ********** от гр.София за поправяне на очевидни фактически грешки и изменение в частта за разноските на решение 2

№1451 от 16.06.2022 г по гр.д.№3574/22 г на СГС , II „Б“ състав .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3