Решение № 202 от 18.09.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 1397/2025
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- Петко Русев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 57-60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Елин Пелин, 18.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петко Р. Г. при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Гражданско дело №
20251820101397 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Делото е образувано по искова молба на И. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, общ.
Елин Пелин, срещу „Мебели Виденов“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя Д. Х. И.. Ищецът твърди, че на 25.09.2025 г. около 11,24 часа в централен склад в с. Столник, по време на изпълнение на служебните си задължения при извършване на ремонтни работи по почистване на складове, дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали, се качва на електрическа триколка, която се използва за събиране на отпадъци от склада, губи контрол върху превозното средство и се блъска в стелажа. Твърди, че посоченото е видно от разпореждане и декларация за трудова злополука, а ищецът в пряка причинно-следствена връзка претърпява телесни увреждания, изразяващи се в съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост. Твърди, че все още не се е възстановил напълно от получените травми, а лечението му продължава. Сочи, че между страните е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност в административна единица поддръжка при работодателя – ответник по делото. Твърди, че по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО горепосоченият инцидент представлява трудова злополука. Видно от приложената медицинска документация, И. Д. постъпва в МБАЛ „Скин Системс“ ООД по спешност с оток, болки и ограничени движения в лява гривнена става. Приет е за оперативни лечение за фиксиране на двете фрактури. Всички телесни увреждания драстично променят ищеца, тъй като до момента на злополуката той е бил един активен човек, а след инцидента животът му се променя в отрицателна посока. Ищецът е претърпял травматичен шок, депресирал се и е с понижено самочувствие поради получените травми, промяната във външния му вид, 1 невъзможността да се грижи за семейството си, както и поради социалната изолация, в която е изпаднал. Претърпените травми са се отразили на пострадалия по начин да се затвори в себе си и да се демобилизира, а повишеното в периода на възстановяване емоционално напрежение е довело до нарушена социална адаптация и загуба на продуктивност. Твърди, че животът на ищеца е изцяло променен в негативна насока предвид описания интензитет на болките, тяхната продължителност, периодът необходим за възстановяване на ищеца, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, както и предвид възможността от получаване на посттравматични усложнения, налагащи отново медикаментозно лечение. Ищецът твърди, че е търпял и продължава да търпи болки и страдания от настъпилата злополука, както и психологически дискомфорт в ежедневието си.
Сочи, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия му бъдещ живот. Сочи, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид финансовата и икономическата обстановка през последните години. По данни на Националния статистически институт, инфлацията за 2019 г. е 10%, като продължава да нараства с още 20 % в 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023г. и 2024г. като величината на инфлационния процент, вкл. с т.нар. „скрита инфлация“, продължи да нараства и през 2025 г. Наред с горното, индексът на потребителските цени показва покачване с 109,1%, спрямо предходната година. Сочи, че са налице усложнения, налагащи допълнително лечение, за което прилага рецепта за медикаменти, болничен лист № Е20252857394 и Епикриза от 17.11.2025г. от МБАЛ „Скин Системс“ ООД. Твърди психологически дискомфорт в ежедневието, тъй като вследствие на настъпилата злополука се забелязва влошеното емоционално и психическо състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП, депресия и безперспективни мисли за живота му. Твърди, че при него се наблюдава в доминиращ емоционален фон наличие на дистанцираност от близки и приятели. Сочи, че катастрофата предизвиква при ищеца личностова и фундаментална екзистенциална болка и страдание, поради нанасянето на базисна травма (по отношение на телесни повреди), страхове и опасения за последващото справяне с живота, мъка, тъга, безпокойство и напрежение. Твърди, че ищецът изживява тежко случилото се и до момента сънува кошмари от преживяното събитие и все още продължава да изпитва страх за себе си и за своите близки. Твърди, че генерално случилото се отразява силно негативно върху целия бъдещ живот на ищеца, неговата самостоятелност и самочувствие. Твърди, че не разполага с информация за валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Трудова злополука“, съответно не е налице отказ или плащане на застрахователно обезщетение. Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от: 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната трудова злополука и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законна лихва от трудовата злополука на 25.09.2025 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на искa. Твърди, че ищецът сам признава пред прекия си началник и колеги, 2 че самоволно е решил да използва електрическата триколка, за да се придвижи до столовата на базата за обяд, а не за изпълнение на възложена му работа. Ищецът като „общ работник“, няма задължения по управление на транспортни средства, а прекият му ръководител за конкретния ден и работна смяна не е възлагал използването на триколката за служебни цели в момента на инцидента. Твърди, че ищецът е използвал служебната техника извън рамките на възложените му трудови задължения и за лично удобство (придвижване до столовата) без да е налице нито писмено, нито устно разрешение от прекия ръководител или друг оправомощен служител на работодателя, а това поведение представлява самоволно поемане на дейност, свързана с управление на превозно средство в складова среда, при пълно пренебрегване на установената организация на труда и вътрешните правила за безопасност по критериите за груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди, че поведението на ищеца следва да бъде отчетено като тежко съпричиняване, обуславящо значително намаляване на евентуално дължимото обезщетение по чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди, че: ищецът по длъжностната характеристика няма функция по управление на превозни средства, механизми или специализирана складова техника; няма правоспособност за управление на транспортното средство; инцидентът е резултат от самоволно и несъобразено с трудовите задължения поведение на ищеца, което представлява съществен принос към настъпването на вредата по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Ответникът твърди, че в качеството си на работодател е изпълнил в пълен обем законовите си задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е провел всички видове инструктажи по реда на Наредба № 5 от 11.05.1999 г., а машината е била технически изправна и редовно обслужвана към датата на инцидента, поради което отпада хипотезата за техническа неизправност като причина за злополуката. Твърди, че разполага с видеозапис, който ще изясни механизма на инцидента. Ответникът твърди, че е сключил валидна групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ по полица № 0111250102003862, като по Приложение № 1 към полицата за риска „Временна неработоспособност вследствие на трудова злополука“. Твърди, че е налице груба небрежност от страна на ищеца по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като: ищецът е използвал специализирана складова техника (електрическа триколка) без да притежава правоспособност, без да е назначен като водач и извън трудовите си задължения; поведението на ищеца представлява самоволно действие, напълно извън служебните му задължения; ищецът не е положил и най-елементарната грижа за собствената си безопасност, въпреки проведените инструктажи и ясните правила за работа; липсва причинна връзка между организацията на труда и настъпилото увреждане, като причината за инцидента се корени изцяло в самоволното и грубо небрежно поведение на ищеца. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева е явно несъразмерно спрямо критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и спрямо трайно установената съдебна практика по подобен тип увреждания. Твърди се, че в исковата молба се сочи „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост“ на лява ръка, за което е проведено оперативно лечение, но не се сочи да е настъпила трайна инвалидност, определен процент трайно намалена работоспособност или загуба на основни функции на крайника (двигателни или хващателни), липсват твърдения за 3 невъзможност за завръщане на работа поради промяна на трудовия статус или медицинска резолюция за негодност за същата работа. Оспорват се доводите на ищеца за инфлацията и за „икономическа обстановка“ през последните години. Сочи се, че с изключение на един болничен лист № Е20253356492 всички останали са издадени с причина за неработоспособност „04 - трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО“, докато посоченият болничен е издаден с код „01 - общо заболяване“ и обхваща период от 20 дни т. е. тези 20 дни неработоспособността на ищеца не са в причинна връзка с процесната трудова злополука.
В съдебно заседание ищецът И. И. Д. чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Ж. оспорва иска и моли за отхвърлянето му. В писмени бележки сочи, че са искът по чл. 200 КТ следва да бъде отхвърлен, а при евентуалност - претендираното обезщетение да бъде значително намален.
Не се оспорват инцидентът и травмата, но се сочи, че ищецът е използвал електрическата триколка без възложена задача и за личното си придвижване, като е предприел рискована маневра в тясно пространство. Твърди се, че електрическата триколка е била изправна, а ищецът е бил инструктиран за правилата за безопасност, които не е спазил. Сочи се, че медицинската експертиза установява реално увреждане и остатъчни усложнения, а не постоянни силни болки, нетрудоспособност, нужда от ново лечение или трайна зависимост от чужда помощ. Сочи се, че към момента ищецът е възобновил работа и обичайния си живот. Твърди се, че е налице същественото съпричиняване на вредите от ищеца при груба небрежност. Сочи се, че с полученото застрахователно обезщетение от 332,76 евро следва да се намали претендираната сума, а евентуалното обезщетение следва да бъде под 10000 лева.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и в доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК е прието за безспорно между страните, че ищецът е работник при ответника по действащ трудов договор към датата на настъпване на инцидента.
Установява се от трудов договор № 405/ 15.09.2015 г., че ищецът И. И. Д. е приел да изпълнява при „ВИДЕНОВ ГРУП“ ООД длъжността общ работник в обект с. Столник със задължения по длъжностна характеристика при 8 часа работно време с основно месечно възнаграждение от 420 лева.
Представено е допълнително споразумение от 28.02.2025 г. към трудов договор № 405/ 15.09.2015 г., сключено между „Мебели Виденов“ ЕООД и И. И. Д., според което се изменя трудовото възнаграждение на 1137 лева, считано от 01.03.2025 г.
В представената длъжностна характеристика за „общ работник“, подписана от ищеца на 15.09.2015 г., основните длъжностни задължения са: 1. Извършва работи по товарене и разтоварване на стоки, машини и материали, както и пренасянето им от и до работни помещения и превозни средства; 2. Помага при извършване на ремонтни работи като 4 доставя на специалистите необходимите за ремонта материали (строителни материали, заготовки, платна, винкелно желязо, крепежни материали, инструменти и т.н.) и подготвя площадката за извършване на ремонтната дейност. 3. Почиства складове, дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места. 4. Изпълнява и други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени му от ръководството на предприятието. Посочено е, че длъжността е подчинена на техническия ръководител и бригадира.