Решение № 127 от 02.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000064 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от от С. Н. М. и Т. Б. М., чрез особения представител адв. М. Д. Д. от АК – Силистра, срещу решение №68/30.11.2023г. постановено по т.д.№58/2022 год. по описа на Силистренски окръжен съд, с което съдът е признал за установено по делото, че С. Н. М. и Т. Б. М. дължат на „Юробанк България“ АД, в условията на солидарност, в качеството си на длъжници по Договор за Б. кредит ******* от 17.03.2017г., сумите от: 1) 35 294,74лв., представляващи главница по Договора, ведно със законната лихва върху сумата от 11.01.2022 г.; 2) 1 031,20 лв. - мораторна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 09.01.2022 г.; 3) 29 лв. - такси за периода 15.11.2021 г. до 09.01.2022 г. и 4) 194,40 лв. – разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 66/01.04.2022 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№83/2022 г. на РС - Дулово. Въззивниците, чрез назначения им по почин на съда особен представител адв. Д., намират за неправилно обжалваното решение, като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения, както и необосновано. Навеждат се оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, в т.ч. за 1 разгледани от съда непредявени от страна на ищеца претенции и твърдения.

Намират решението за постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, а правните изводи на първоинстанционния съд за необосновани. Поддържа се възражението за недоказаност качеството кредитополучател на втория ответник по иска – Т. М.. В Договора липсва уговорка за поемане на дълг от негова страна, което да придаде качеството му на „солидарен длъжник“. Т. М. не е подписвал погасителен план. На самостоятелно основание се твърди наличие на неравноправни клаузи в процесния Договор. Поддържа се, че същият е нищожен на осн. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 20 и чл. 29 ЗПК, с подробно изложени съображения за това.

Договорът е неразбираем, вкл. по отношение качеството на задължените лица.

Клаузата на чл. 27 от договора противоречи на чл.29 ЗПК. В погасителният план не е посочено, че информацията, съдържаща се в него, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи. В допълнение се поддържа, че договорът е нищожен и поради липсата на Общи условия към същия, подписани от всяка от страните, които следва да са неразделна част от Договора за Б. кредит. На следващо място въззивниците считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за редовно обявяване кредита за предсрочно изискуем. Излагат съображения за допуснато нарушение н а императивната разпоредба на чл. 47 ГПК при връчване уведомлението от страна на банката до длъжниците. Оспорва възприетото уведомление от ЧСИ като такова с характер на нотариална покана. В нарушение разпоредбите на чл. 38 ГПК уведомленията до длъжниците не са им изпратени по постоянен адрес, а на посочен от банката такъв. Доразвива изложените твърдения за наличие на неравноправни клаузи в Договора за кредит касателно определения базов лихвен процент за изчисление дължимите лихви по кредита, като банката едностранно е променяла същия през времето на действие на Договора. Намира за недоказани от страна на банката твърденията, че сочените договорни клаузи са индивидуално договорени. Счита, че липсва достатъчно предоставена информация за методите на изчисление на съответния лихвен процент, критериите за предвиждане измененията на БЛП, конкретната формула за 2 определяне и на възнаградителната лихва. В заключение твърди недобросъвестност от страна на банката по арг. на чл. 143 ЗЗП с подробно изложения съображения за това. Счита за приложима в настоящия случай 2

Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като цитира и относима практика на СЕС (позовавайки се на решения по дело С-110/14 /т.16 и т.17 от мотивите/ , 19.11.2015 г. и С-74/15 /т.21 -23 от мотивите/ ). Поддържа възраженията си касателно трите месечни вноски, блокирани от банката като гаранция за евентуални бъдещи вземания, с размера на които исковата претенция следва да бъде намалена. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като отхвърли предявените от „Юробанк България“ АД срещу С. Н. М. и Т. Б. М. искове като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД - гр. София, представлявано от прокуриста Милена Ванева и изпълнителния директор Петя Димитрова, чрез процесуален представител адв. И. от САК, оспорва изцяло основателността на наведените с жалбата оплаквания за неправилност на решението, респ. за недействителност на Договора. Изрично прави уточнение, че съгласно процесния Договор за кредит приложимият лихвен процент е СОФИБОР, а самата методика за изчисление е ясно и точно посочена в чл. 3 от Договора. Намирайки обжалваното решението за правилно, обосновано и законосъобразно, моли съда да потвърди същото, респ. да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Жалбата отговаря и на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 140/26.02.2024 г. , неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклад на изложените подробни оплаквания срещу обжалвания акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е действително /по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС/ и съответства на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК за признаване за установено в отношенията между 3 страните, че ответниците дължат солидарно като кредитополучатели парични суми на банката, в качеството на кредитодател, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2022 г., момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до окончателното изплащане, за което е издадена и заповед за незабавно изпълнение. Разглежданите обективно кумулативно съединени претенции са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което са процесуално допустими.

По делото е представен договор за Б. кредит HL 79900 от 17.03.2017 г., по силата на който „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предоставила на кредитополучателите С. Н. М. и Т. Б. М. Б. кредит за недвижим имот /обезпечен с ипотека върху недвижим имот/ в общ размер на 42 000 лева, от които 40 000 лева – за закупуване на недвижим имот, находящ се на административен адрес: В.Т., ул.“К.“ № 33 и 2000 лева – за други разплащания. Уговорено е между страните, че кредитът ще бъде усвоен по обслужващата сметка на кредитополучателя С. Н. М. - чл. 2, ал. 1. За обезпечаване на вземанията на банката е уговорено учредяването на договорна ипотека – чл.15, ал.1.

Възраженията за неавтентичност на сключения договор не се поддържат във въззивното производство.

Анализът на сключения договор, начинът на индивидуализиране на пасивно задължените лица като кредитополучатели в уводната и заключителната част, вкл. и разпоредбата на чл.1, ал.3, сочат, че ответниците имат качеството на солидарни длъжници, които отговарят пред кредитора за изпълнение на цялото задължение /чл. 121 ЗЗД/. Пасивната солидарност съставлява вид лично обезпечение за чужд дълг, което намалява риска от неплатежоспособност на длъжниците и гарантира кредитора, че интересът му ще бъде удовлетворен. На посоченото основание, обстоятелството, че солидарният длъжник Т. М. не е усвоил цялата или поне част от заетата сума, не дерогира отговорността му. Получаването на кредита по обслужващата сметка на един от солидарните длъжници има релевантно значение само във вътрешните отношения помежду им по смисъла на чл. 127 ТЗ. При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че ответниците са пасивно материалноправно легитимирани да отговорят за процесния дълг.

В заповедното производство дългът е присъден като солидарен.

Солидарна е и отговорността, която се претендира в исковото производство по чл. 422 ГПК /така уточнителна допълнителна искова молба вх.№ 468/13.02.2023 год/. Обжалваният съдебен акт обективира установителен 4 диспозитив за солидарна дължимост на претендираните суми като е налице пълна идентичност със заповедния дълг и вземанията, индивидуализирани в исковата молба.

Сключеният договор се разгламентира от ЗКНИП по арг. от чл. 1, ал.2 от с.з. Приложимостта на закона следва не само от предвиденото договорно обезпечаване чрез ипотека, но и от визираната в договора цел - придобиване на вещно право върху недвижим имот. Учредяването на договорна ипотека е условие за предоставяне на кредита, а усвояването му презумира, че условието се е сбъднало /чл.2, ал.1 и чл.7 от договора/.

Доколкото кредитът е предоставен от финансова институция по смисъла на чл.3а от ЗКИ и е поет от физически лица, за които няма данни да са действали в рамките на професионалните си интереси, приложение намират и чл.143 – 148а ЗЗП /чл.40 ЗКНИ/.

Договорът не е сключен с приложение на ОУ. Съдържанието на възникналото между страните правоотношение се изчерпва само с уговорените клаузи на подписания договор.

Възникналото кредитно правоотношение не попада в приложното поле на ЗПК /арг. от чл.4, ал.1, т.2/, като за приложимите към правоотношението материалноправни норми съдът следи служебно. По изложените съображения съдът не изследва наведените възражения от ответниците – въззивници, обосновани с несъответствието на сключения договор с императивни разпоредби от ЗПК.

Сключеният договор не страда от пороци, обосноваващи недействителността му по смисъла на чл. 38 ЗКНИП. Същият е сключен в писмена форма, на разбираем език и има изискуемото съдържание по чл. 24, ал.1, т.5-9 и 11 от ЗКНИ. Страните са уговорили дължимост на възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, определим като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка. Уговорили са още приложимост на лихвения индекс СОФИБОР като референтен лихвен процент по подробна и ясна методика, визирана в чл. 3, ал.2 и следв. Приели са, че Банката извършва два пъти годишно актуализация на ГЛП според обявените от БНБ стойности на 6М СОФИБОР. Формулата за определяне на лихвата не се променя (индикатор плюс надбавка) и изисква единствено проследяване на динамиката на индекса 5 на всяко шестмесечие, когато публично се оповестява нова стойност.

Определен е ГПР, чийто размер не надвишава максималния такъв по чл. 29, ал.9 ЗКНИ. Визирана е и общата дължима сума – 65 173,12 лева. Налице е информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита /чл.4, ал.3/.

В чл. 9 са визирани съществените условия на погасителния план.

Кредитополучателят ползва двумесечен гратисен период, в който дължи месечни погасителни вноски в размер на дължимата по договора лихва върху усвоената част от главницата за съответния месечен период с падеж 15 то число на месеца. Размерът на първите две погасителни вноски е предвидим, при съобразяване на усвоената сума и уговорената възнаградителна лихва.

След изтичане на гратисния период кредитополучателят дължи равни /анюитетни/ вноски с общ брой 237, падеж – 15 -то число на месеца и размер от 257, 02 лева. Посочено е изрично, че размерът на вноските е изчислен при прилагане на първоначално уговорения ГЛП и е валиден до последваща промяна.