Определение № 656 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500096 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК и е образувано по възражение на “Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД, с ЕИК 175425076, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ №92, ет.1, представлявано от Питър Джон Галагър, действащо чрез адв.Мариана П., със съдебен адрес: с.Константиново, ул.“Средна гора“ №1, против Заповед №2965/23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6318 по описа за 2025г. на Районен съд-Варна, в полза на В. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: *************** С изложените във възражението относими към процедурата по чл.423 от ГПК фактически твърдения, се поддържа, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 04.11.2025г., когато при изповядване на прехвърлителна сделка, нотариусът го е информирал за налична възбрана от 23.06.2025г. Твърди се, че въпросната възбрана е резултата от издадена Заповед №2965/23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6318/2025г. на РС Варна, в полза на В.

Д. Петко, с предмет вземане по Запис на заповед, издаден от М. Д. Д., в лично качество и в качеството си на пълномощник на дружеството, което е задължено като авалист. Твърди се още, че въз основа на посочена заповед за изпълнение са предприети изпълнителните действия по изп.дело №20258080400238 по описа на ЧСИ с рег.№808 на КМСЧИ.

Възразяващият длъжник твърди, че за периода от 2018г. до 03.11.2025г. управителят на търговското дружество не е влизал в страната, както и че М. Д. не е имала пълномощията да задължава търговското дружество.

Моли се за приемане на възражението при условията на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Поддържа, че процесната заповед за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, доколкото служителя връчващ ПДИ е извършил едно посещение в 11:10 часа на 24.06.2025г.

1 на адреса на дружеството: гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ №92, ет.1, при което е залепил уведомление на верата на сградата, след констатация /отразена в разписката/, че “Липсва надпис на вратата в т.ч. офис, табела и ПК.“ Сочи се, че според справка в административната карта на града, сградата на бул.“Генерал Колев“ №92 е административна, състояща се от два входа. Във вход №1 се помещава администрацията на Район “Приморски“ при Община Варна, а в другия вход №2 се намират офиси на различни дружества. Твърди, че именно във втория вход е адресът на управление на дружеството, както и на много други дружества, вкл. и на счетоводителят на дружеството-длъжник. Поддържа се, че призовкарят на съдебния изпълнител не е посещавал посоченият адрес и не е събрал необходимата информация, преди да установи отсъствие на офис или на представител на длъжника на този адреса. Сочи се, че в приложената по делото разписка липсва следа на кой вход е разлепено уведомлението. Поддържа се, че по изпълнителното дело не са събрани допълнителни данни за контакт с търговското дружеството, съответно не е направен опит за контакт по телефона, публикуван в търговския регистър. Поддържа се още, че преди да се приложи фикцията на нормата на чл.50 от ГПК връчителят дължи посещение 3 пъти на посочения адрес. Ето защо се твърди, че е налице нередовност на приетото от ЧСИ връчване на 08.07.2025г.

В условията на евентуалност се поддържа, че заповедта не е била връчена лично и в деня на връчването /08.07.2025г./ на законният представител на дружеството, който от 2018г. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

За пълнота, следва да се отбележи, че останалите обстойно развити във възражението, доводи за липса на облигационна връзка между страните, която да е породила задължението, предмет на процесната заповед за изпълнение и за злоупотреби довели до издаване на заповедта, съответно за допуснати нарушения от ЧСИ в хода на изп.дело, са неотносими към настоящия спор.

Насрещната страна-заявител в заповедното производство, поддържа становище за недопустимост на възражението, като оспорва твърдяната дата на узнаване от длъжника.

Поддържа, че търговското дружество-длъжник може да узнае за задължението си не само чрез управителя си, но и чрез пълномощник, както в настоящия случай това е станало, чрез лицето М. Д. на 04.11.2025г.

На следващо място се поддържа становище за неоснователност на възражението, тъй като съдебният изпълнител надлежно е връчил книжата. Твърди се, че връчителят няма ангажимент да уведомява длъжника-юридическо лице, чрез посещение на офиси на други дружества. Поддържа се, че призовкарят няма задължение за събира информация, за да установи отсъствие на офис или на представител на длъжника на адрес. Твърди се, че извършеното отбелязване в разписката за връчването от 24.06.2025г.-на вратата на сградата, е редовно, доколкото съгласно ГПК няма изискване за по-голяма конкретизация. Твърди се още, че очевидно е посетен вход №2, доколкото в другата част на сградата е заета изцяло от общинска администрация и там не би могло да се помещават частни лица. Излага се, че процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК се извършва само когато търговецът или юридическото лице се намират на адреса на своето управление, но не и когато на търговеца не е открит/несъществува.

По отношение на доводите на възразяващия длъжник, че е налице нередовност на връчването, тъй като към този момент управителя на дружеството е нямал обичайното местопребиваване в страната, се поддържа, че същите са неотносими. Сочи се, че 2 производство се води срещу юридическо лице със седалище в страната, а не срещу физическо лице, съответно местопребиваването на управителя не е предпоставка за преценка на редовността на връчването.

Относно отправените с възражения оплаквания за ликвидността и изискуемостта на вземането, се излага, че те не са предмет на настоящото производство.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Възражението е подадено от легитимирано лице-пълномощник на длъжник, против който е издадена заповед за изпълнение, като съобразно твърденията му, е спазен срока за подаване на възражение по чл.423 от ГПК. От друга страна оспорването от заявителя на датата на узнаване от длъжника за издадената заповед за изпълнение, налага установяването на това обстоятелство.

Ето защо и доколкото допустимостта на производството по възражението, подлежи и на служебна проверка, следва да се уважи искането на ответника по възражението за събиране на свидетелски показания за установяване на момента на узнаване на заповедта Съдът намира, за относими представените към възражението и отговора на същото, писмени доказателства, поради което същите следва да се допуснат до приемане в о.с.з.

Предвид оплакванията на възразяващия-длъжник и с цел процесуална икономия, съдът намира, че следва да изиска служебна справка от Общинска администрация-гр.Варна, служба “Кадастър“ и от Дирекция “Управление на собствеността“ и ГИС при Община Варна, за това колко входа има и какво е предназначението на сградата, регистрираната на адрес: гр.Варна, бул.“Генерал Колев“№92, като в случай, че сградата има обособен повече от един вход, следва да се изясни дали административният адрес на всеки от входове се отличава.

Не е относимо за спора е доказателственото искане на заявителя за снабдяване със справка за действителност на телефонен номер, посочен в ТРРЮЛНЦ.

Воден от горното и предвид липсата на доказателства за факти, подлежащи на установяване от страните в настоящото производство, съдът намира, че следва да предприемат действия по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, преди за разгледа възражението по същество, съответно че делото следва да бъде насрочено в о.с.з.

За пълнота, следва да се посочи, че по делото е депозирана и частна жалба от търговското дружество-длъжник, с правно основание чл.419, ал.1 от ГПК, с която е оспорено Разпореждане №21098 от 22.05.2025г. за заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.10 от ГПК, като по същата е реализирана процедура по размяна на книжата.

На страните следва да се съобщи, че съгласно чл.423, ал.3 от ГПК, съдът дължи произнасяне по частната жалба, едва при евентуално уважаване на възражението.

Така мотивиран и на основание чл.423 от ГПК вр. с чл.267 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2026г. от 13.45 часа, за когато да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

УКАЗВА на възразяващият длъжник, че носи доказателствена тежест за установяване на твърденията си за наличие на предпоставките по чл.423, ал.1 от ГПК, включително оборване на твърденията на насрещната страна за момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Заявителя следва да установи твърдените от него факти, в това число обстоятелствата обуславящи недопустимост на възражението.

ДА се изиска справка от Общинска администрация-гр.Варна, служба “Кадастър“ и от Дирекция “Управление на собствеността“ и ГИС при Община Варна, за това колко входа има и какво е предназначението на сградата, регистрираната на адрес: гр.Варна, бул.“Генерал Колев“№92, като в случай, че сградата има обособен повече от един вход, следва да се изясни дали административният адрес на всеки от входове се различава.

ДАВА възможност на заявителя-насрещна страна в производството по чл.423 от ГПК, да се ползва от един свидетел, при режим на довеждане за установяване на момента на узнаване от длъжника за издадената заповед за изпълнение.

ОСТАВЯ без уважение искането на заявителя страна за снабдяване със съдебно удостоверение с цел справка при “Виваком България“ ЕАД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4