Решение № 465 от 23.09.2021, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 465 гр.Плевен, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера

Мушакова, като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело №692 по описа на Административен съд – Плевен за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.38 ал.1 от Закона за държавната собственост.

Делото е образувано по жалба от П.Т.И. *** против Решение № 531/22.07.2021г. на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък км 137+800 от идейния проект на НКСИП ≡ 139+340 по техническия проект от 2018г.

/края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по техническия проект от 2020г.

/след пресичането с път III-301/, на територията на Община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч.

Претендира се изменение на оспореното РМС №531/22.07.2021г. В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение за трайно засегната площ за отчуждаване - 7.322дка от имот с обща площ 19.162дка, собственост на лицето и представляващ по ПУП-ПИ ***, а по КККР ПИ с идентификатор ***, с предназначение Нива, III категория, в местността „Големия лък“, в землището на с.Бохот, община Плевен, в размер на 6281лева, и трайно засегната площ за отчуждаване - 3.839дка от имот с обща площ 7.054дка, собственост на лицето и представляващ по ПУП-ПИ ***, а по КККР ПИ с идентификатор ***, с предназначение Нива, III категория, в местността „Иков лъг“, в землището на с.Бохот, община Плевен, в размер на 3293лева, като бъде определено обезщетение съобразно пазарните реалности.

В жалбата са наведени доводи, че Решението на МС в оспорената му част е издадено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеното обезщетение е неадекватно ниско спрямо пазарните реалности и използваната методика за определяне на обезщетенията по сходен начин в землището на с.Бохот. Във връзка с последното се сочи, че „Вивамед“ ЕООД гр.Плевен е сключило договор за покупка на земеделска земя в землището на с.Бохот през 2020г. на цена 1150лв. на дка, а Община Плевен при обезщетяване на собствениците за учредяване на сервитут при построяване на газопровод в землището на с.Бохот е извършила оценка за обезщетяване на земеделски земи над 1100лв. на дка. Твърди се, че по данни на НСИ за сключени реални сделки за продажба на земеделска земя средната пазарна цена е 977лв. на дка за календарната 2020г. В заключение се моли да се измени Решение №531/22.07.2021г. на МС в частта относно размера на определените обезщетения за процесните два имота, като се определи обезщетение съобразно пазарните реалности. Претендират се разноски.

Ответникът-Министерски съвет, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба.

От заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София, е депозиран писмен отговор от процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.

От заинтересованата страна - Министерство на финансите е изразено писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата.

От заинтересованата страна - МРРБ е представено писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа депозирана жалба на сочените в нея основания. Счита, че имотът под №2 от заключението на вещото лице следва да бъде изключен при изчисляване размерът на обезщетението. Счита, че следва да бъде обезщетен съобразно втория вариант на заключението, даден в открито съдебно заседание от вещото лице. Сочи решение на ЕСПЧ по делото „Костов и сие срещу България“ от 14.05.2020г. и моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Представени са писмени бележки от процесуален представител с доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Заинтересованата страна-Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в съдебно заседание не се представлява. Представени са писмени бележки от процесуален представител с искане жалбата да бъде оставена без уважение, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-Министерство на финансите, в съдебно заседание не се представлява.

Заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, която моли жалбата да бъде отхвърлена.

Сочи, че решението в оспорената част е правилно, като се позовава на заключението на вещото лице, което е съобразено с разпоредбите на ЗДС.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като се запозна със становищата на страните, представените по делото доказателства и въз основа на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.38, ал.2 от ЗДС и от надлежна страна- адресат на акта, който има интерес от оспорване, в качеството му на собственик на двата процесни имота, части от които се отчуждават с оспореното решение, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл.34а ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган-Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Издадено е в изискуемата от закона форма, като с него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, видно от приложените по делото нотариални актове, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за национален обект с Решение

№250/25.04.2013 год. на МС. Процесното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл.34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, т.е. съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.

При вземане на решението са спазени и административно-производствените правила, посочени в чл.34, чл.34а и чл.34б ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл.34 ал.2 от ЗДС. От двамата министри- на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е направено предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл.34а ал.3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП – парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък км 137+800 от идейния проект на НКСИП ≡ 139+340 по техническия проект от 2018г. /края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по техническия проект от 2020г. /след пресичането с път III-301/, в землищата на с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен; с.Дренов, с.Владиня, с.Слатина, с.Александрово и с.Чавдарци, общ.Ловеч, обл.Ловеч, който е одобрен със Заповед №РД-02-15-89/30.09.2020г., влязла в законна сила на 21.10.2020г. и Заповед №РД-02-15-12/02.02.2021г. на зам. министъра на РРБ, влязла в законна сила на 20.02.2021г. В табличен вид са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител.

В тази връзка следва да се посочи, че при определяне на равностойното парично обезщетение е ползван редът по чл.32 ал.3 т.2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от Оценителския доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесните имоти, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в Служба по вписванията, а именно- 05.11.2019г.

– 05.11.2020г. Използваните от оценителя в административното производство като аналози 5броя пазарни сделки за землище с.Бохот, са описани в таблица.

В оспорената му част Решение № 531 от 22.07.2021г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на имот с идентификатор ***, с предназначение Нива, III категория, в местността „Големия лък“, в землището на с.Бохот, община Плевен, със засегната площ за отчуждаване 7.322дка от обща площ 19.162дка, за която отчуждена площ е определено парично обезщетение в размер на 6281лева и на имот с идентификатор ***, с предназначение Нива, III категория, в местността „Иков лъг“, в землището на с.Бохот, община Плевен, със засегната площ за отчуждаване 3.839дка от обща площ 7.054дка, за която отчуждена площ е определено обезщетение в размер на 3293лева.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл.32 от ЗДС и §1а, т.1 от ДР на ЗДС. Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице, както и допълнително даденото становище в съдебно заседание относно втори вариант на размера на обезщетението.

Съгласно заключението на вещото лице, равностойното парично обезщетение на засегнатите поземлени имоти, подлежащи на отчуждаване, се определя в съответствие с чл.32 ал.2 от ЗДС, т.е. въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Взети са предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. От АПИ са представени общо 28бр. нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, вписани в Служба по впиванията Плевен, за имоти, в т.ч. в землището на с.Бохот, в периода 05.11.2019г.-05.11.2020г. Сделките, които отговарят на критериите, заложени в ЗДС, и използвани при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ са описани изчерпателно в Приложение 1 към заключението. Вещото лице е подложило на сравнителен анализ всички относими сделки – аналози, които отговарят на изискванията на закона и данните от сайта на НСИ. Във връзка с последното посочва, че данните от НСИ за 2020г. за землищата в община Плевен сочат средни цени в размер на 1004лв/дка. Посочва още, че анализът на данните за сделките в Приложение 1 изследва не само пазарните цени от сделки със земеделски земи, но паралелно и размера на съответните данъчни оценки, за да игнорират тези сделки, които са изповядани на цени, близки до данъчните оценки. Установява, че сделката, обективирана в нотариален акт на ред 2 от Приложение 1 – имот с идент. *** – нива, е изповядана на цена на 800лева, което формира единична цена 123,27лв/дка, като данъчната оценка на този имот е 763,22лева, или материален интерес по тази сделка е почти равен на данъчната оценка, което е видно и от сравнителния коефициент 1,05.