Решение № 202 от 12.04.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Разград, 12.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101915 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени: иск за неимуществени вреди – чл.

200, ал. 1 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД, иск за имуществени вреди – направени разходи за лечение – чл. 200, ал. 1 КТ и иск за имуществени вреди – пропуснати ползи (разлика между трудово възнаграждение и получено обезщетение) – чл. 200, ал. 3 вр. с ал. 1 КТ.

С искова молба от Г. В. Е. с ЕГН: ********** от гр. Разград против ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК: 000505910, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, бул.”Бели Лом” № 37А, представлявана от кмета на общината Добрин Добрев, се моли за на основание чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане ответника да изплати на ищцата 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева, явяваща се обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на претърпяната от нея трудова злополука на 02.04.2023 г. в град Разград ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в изпитани болки и страдания от получените травматични увреждания, обездвижване на горен ляв крайник за дълъг период от време, болки в зъбите и затруднено хранене, невъзможност за полагане на физически труд и натоварване на лявата ръка др. в трудоспособна възраст, като се има в предвид, че движението на ръката не е възстановено напълно, което прави трудно, дори невъзможно извършването на определени дейности и действия. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 361,42 лева, представляваща сбор от разходите и за лечение, лекарствени препарати, медицински изделия, платени такси и др., представляващи претърпени от нея имуществени вреди от трудовата злополука, както и законната лихва считано от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се за осъждане на ответника да изплати на ищцата сумата от 1 700,00 лева, представляваща разликата между размера на трудовото и възнаграждение и реално полученото обезщетение за временна неработоспособност. Претендира направените по 1 делото разноски.

Съдът като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищцата Г. В. Е. е в трудово правоотношение с ответника Община Разград, като към релевантния период е изпълнявала служебни функции в рамките на общинската администрация – по силата на Трудов договор № 22/16.03.2020 г. заема длъжността „Главен експерт“ с място на работа към отдел „Общинска собственост“ на пълно работно време с продължителност на работния ден осем часа.

След насрочването на извънредни парламентарни избори за 49-то Народно събрание, проведени на 02.04.2023 г., в законовия срок и по предложение на ПП „Български възход“ ищцата била назначена за член на Секционна избирателна комисия в 18 МИР – гр. Разград. С Решение № 109НС от 22.03.2023 г. на Районна избирателна комисия в Изборен район № 18Разград била назначена за член на състава на СИК № 182600033. От Районната избирателна комисия било издадено Удостоверение № 10/23.03.2023 г., което и било връчено при получаване на изборни книжа и материали в предизборния ден – 01.04.2023 г. в мястото на работа на секционната комисия. СИК № 182600033 била определена с адрес – гр.

Разград, в класна стая на училище ОУ „Никола Икономов“ гр. Разград.

След получаване на материали и изборни книжа на 01.04.2023 г. на адреса на секцията, същата била запечатана до започване на изборния ден.

Около 06:45 ч. на следващия ден – 02.04.2023 г. преди официалното откриване на изборния ден, ищцата се намирала в помещението на секцията, заедно с останалите членове на комисията. В този времеви момент в стаята се извършвали действия по окончателната подготовка на изборния процес – подреждане на изборните книжа, организиране на работните места и освобождаване на пространство за нормалното протичане на гласуването, като пред помещението вече се събирали избиратели, изчакващи началото му, между които и свид. Д., който работи в Спешна помощ в гр. Лозница.

Помещението представлява класна стая, в предната част на която имало изграден дървен подиум с приблизителна височина около 30 см, предназначен за разполагане на учителската катедра. По ръба на този подиум била поставена метална лайсна с „Г“-образен профил, като по нея имало неравности и участъци със стърчащи краища, излизащи над нивото на подовата повърхност.

В хода на подготовката за провеждане на гласуването на избирателите ищцата предприела преместване на кашон с бюлетини, намиращ се в близост до мястото за гласуване, с цел освобождаване на пространство и осигуряване на нормално преминаване в помещението. Тя пренесла кашона към зоната на катедрата, разположена върху подиума и го подала към място зад нея. В момента на връщане, при слизане от подиума към нивото на пода, ищцата се закачила с обувката си в металната лайсна, вследствие на което загубила равновесие и паднала напред. Падането настъпило внезапно и без възможност за предотвратяване, като при него тя поела тежестта на тялото си върху левия горен крайник. Ударът бил поет основно в областта на лакътя и рамото, като едновременно с това настъпил контакт на лицето с пода, при който били засегнати и зъбите. Непосредствено след падането ищцата останала на пода, съобщавайки за силна болка в левия горен крайник и невъзможност да го движи. Ръката и била в положение, различно от обичайното, като движенията 2 били силно ограничени. Свид. Д. раздвижил ръката и, имало болка и той преценил, че се касае за контузия на лявата лакътна става, което състояние налагало спешна помощ. Ищцата била в стрес, леко неадекватна в началото, но бързо се съвзела. На място бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който след извършен преглед транспортирал ищцата до лечебно заведение – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград. В рамките на извършените медицински изследвания било установено счупване на долния край на лявата раменна кост, съпроводено с оток, болезненост и ограничение на движенията в областта на лакътната става. Установено било и травматично увреждане на зъбите, изразяващо се в счупване на режещите ръбове на централните резци. В същия ден било извършено закрито наместване на фрактурата под анестезия, след което била поставена гипсова имобилизация на левия горен крайник.

След проведената интервенция ищцата била освободена за домашно лечение с указания за контролни прегледи, покой и последваща рехабилитация.

В първоначалния период след травмата болковият синдром бил с висок интензитет и постоянен характер, като се засилвал при всяко движение или опит за натоварване. Левият горен крайник бил напълно обездвижен, което изключвало възможността за неговото използване дори при елементарни действия. През периода на гипсовата имобилизация, продължил около един месец, ищцата била в състояние, при което не могла самостоятелно да извършва редица от обичайните си ежедневни дейности. От гласните доказателства, в частност показанията на свид. Б., с когото ищцата съжителства, се установява, че в първоначалния период след инцидента тя е била в състояние на силна болка и функционална невъзможност да извършва елементарни дейности от ежедневието си, включително обличане, поддържане на лична хигиена и домакинска работа, поради което е била изцяло зависима от чужда помощ. При обличане също била зависима от чужда помощ, а и изобщо при действия, изискващи използване на двете ръце. Храненето и било затруднено, като било извършвано с ограничено участие на едната ръка.

Поддържането на лична хигиена било затруднено и изисквало съдействие от съжителника и. Извършването на домакински дейности било преустановено. В този период ищцата не могла да управлява моторно превозно средство, което затруднявало придвижването и, включително за провеждане на контролни прегледи и рехабилитационни процедури.

След свалянето на гипсовата имобилизация започнал възстановителен процес, включващ раздвижване на крайника чрез рехабилитация и физиотерапия. Този процес протекъл постепенно и бил съпроводен с болка при движение, особено при опити за сгъване и разгъване в областта на лакътната става. Рехабилитационните процедури били провеждани в лечебно заведение, както и чрез упражнения в домашни условия, като били насочени към възстановяване на обема на движенията и функционалността на крайника.

Общият период на лечение и възстановяване продължил приблизително четири месеца, през който ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност – от 02.04.2023 г. до 26.07.2023 г. В този период тя не могла да упражнява трудова дейност, както и да води обичайния си начин на живот.

След приключване на активното лечение останало ограничение в движенията на левия горен крайник, изразяващо се в непълно сгъване и разгъване в областта на лакътната става, както и затруднения при извършване 3 на движения, изискващи по-голяма амплитуда или физическо натоварване.

Тези ограничения се проявяват при извършване на ежедневни дейности и налагат съобразяване с използването на крайника. Въпреки проведеното лечение и домашните упражнения, към момента на изслушване на доказателствата ищцата продължава да изпитва болки в засегнатата област, особено при физическо натоварване и при промяна на климатичните условия.

Установява се също, че движенията на лявата ръка не са възстановени в пълен обем, като същата не може да се използва пълноценно самостоятелно и служи предимно като подпомагаща при извършване на дейности с дясната ръка.

Ищцата не може да вдига по-тежки предмети и среща затруднения при извършване на част от домакинските дейности, като към момента продължава да разчита на съдействие от съжителника си за някои от тях. От показанията се установява още, че в периода след инцидента ищцата е изпитвала притеснения относно възстановяването на ръката, което се е отразило на съня и, като тези преживявания са били най-интензивни в началния етап на възстановяване.

За периода на временна неработоспособност ищцата получила обезщетение за временна нетрудоспособност. В хода на производството е изготвено заключение по съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че към релевантния период ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на приблизително 1650 лева месечно, съответно пропорционално за непълните месеци. За периода на временна неработоспособност от 02.04.2023 г. до 26.07.2023 г. ищцата е получавала обезщетение за временна нетрудоспособност, като общият размер на получените суми е по-нисък от дължимото трудово възнаграждение за същия период. Разликата между възнаграждението, което ищцата би получила при изпълнение на трудовите си задължения, и реално получените обезщетения възлиза на 1642,03 лева, представляваща загуба на доход за посочения период.

Установява се, че за периода от 02.04.2023 г. до 26.07.2023 г. ищцата е била в непрекъсната временна неработоспособност, удостоверена с последователни болнични листове.

В хода на производството е изготвено заключение по съдебномедицинска експертиза, от което се установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила счупване на долния край на лявата раменна кост (дистална фрактура на хумеруса), съпроводено с болка, оток и ограничение на движенията в областта на лакътната става. Установено е, че травмата е получена по механизъм на падане с опора върху горен крайник, който съответства на описания начин на настъпване на инцидента. Проведеното лечение включвало закрито наместване на фрактурата под анестезия, последвано от гипсова имобилизация на крайника за период около 3 – 4 седмици, през който движенията са били силно ограничени. След свалянето на гипсовата имобилизация било проведено раздвижване и рехабилитация, като възстановителният процес продължил приблизително четири месеца. В заключението се сочи, че през първоначалния период след травмата болковият синдром бил с висок интензитет, като впоследствие болките намалели, но се проявявали при движение и натоварване на крайника. Установява се, че към момента е налице остатъчно ограничение в движенията на левия горен крайник, изразяващо се в непълно сгъване и разгъване в областта на лакътната става, както и намалена функционалност при извършване на движения, изискващи по-голяма амплитуда. Посочено е, че тези ограничения имат трайно проявление във времето, без данни за пълно възстановяване на предходното функционално състояние на крайника. Наред с това е установено 4 и травматично увреждане на зъбите, изразяващо се в счупване на режещите ръбове на централните резци. Във връзка с лечението са извършени разходи за медицински прегледи, медикаменти и рехабилитационни процедури. В с.з. вещото лице посочва, че е установила при прегледа ограничения в обема на движенията в областта на лакътната и китковата става, както и намалена мускулна маса, възприемаща се при сравнение с контралатералния крайник.