Определение № 129 от 09.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 08.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600142 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Т. В. Д., чрез защитника адв.Т., против определение №312/25.01.2023г., постановено по чнд №204/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като осъденият с цялостното си поведение в местата за лишаване от свобода е дал доказателства, че се е поправил, остатъкът от наказанието за изтърпяване е малък, следва да се отчете и че той полага общественополезен труд и не е наказван, а според психологическото изследване предсрочното му освобождаване ще има благоприятен ефект върху него. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението, 1 с което е отказано условно предсрочно освобождаване, не се налага и събиране на нови доказателства.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Т. В. Д. е постъпил в СЦЗ на 03.09.2022г., по отношение на него началото на изпълнение на наказанието по нохд №518/2012г. на РС Варна е на 01.09.2014г., като след прекъсване на изпълнението му той не се е върнал за срок от 7 години, 1 месец и 1 ден. Към 25.01.2023г. остатъкът от наказанието е бил 9 месеца и 6 дни. Производството пред СГС е било образувано по молба на Д. да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, през което време е дал доказателства за поправянето си. Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив и вреди е констатирала средни, към високи стойности – 78 точки, тези стойности не са били занижени по времето на престоя на осъдения в затвора, констатирани са дефицити в областите настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, умения за мислене, посочено е, че рискът от сериозни вреди е среден за обществото и нисък за осъдения, среден за служителите и останалите лишени от свобода.

Според доклада, Д. има ресурси - образователен ценз, липса на наркотична зависимост и емоционални проблеми. Прогнозата за развитието на личността сочи, че осъденият не е дал категорични доказателства за трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна и кумулативно предвидените предпоставки по чл.439а от НПК не са изпълнени. Предвид този доклад, представителят на администрацията на ЦСЗ е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента той не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на непроменени стойности на риска от рецидив от 78т., който риск 2 продължава да е среден, към висок, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият Д. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.

Предпоставката да е изтърпял повече от една втора от размера на наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено предложението за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата.

Осъденият е работил едва осемнадесет дни, не се е върнал при прекъсване на наказанието за срок от седем години, затова настоящият състав намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд е обсъдил всички налични материали по делото. Всички защитни възражения са били надлежно обсъдени, поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани и в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси. Напълно невярно е твърдението в жалбата, че определението е неправилно и незаконосъобразно предвид изложеното по-горе, напротив, първоинстанционният съд обосновано е приел, че след като рискът от рецидив и вреди е непроменен, и съобразявайки съдебното минало и поведението на осъдения, не може да се приеме, че са постигнати целите по чл.36 от НК и с Д. следва да продължи работата по изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели. По време на остатъка от наказанието, този срок би следвало да се използва за поправянето на подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването в това производство. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №312/25.01.2023г., постановено по чнд №204/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Т. В. Д. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ по нохд №518/2012г. на РС Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4