Определение № 382 от 03.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. София, 03.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500667 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С решение № 86 от 18.02.2025 г. по в. гр. д. № 667/2024 г. по описа на СОС въззивният съд е потвърдил решение № 89 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 643/2023 г. по описа на РС – Своге. С решението въззивният съд е присъдил и разноски в полза на въззиваемия при отчитане на направеното от въззивника възражение за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

На 14.03.2025 г. е постъпила молба от въззиваемия за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в пълния претендиран размер от 1150 лв.

От въззивника – ответник по молбата по чл. 248 ГПК, е постъпило становище за неоснователност на молбата.

Във връзка с развилата се процедура по чл. 248 ГПК съдът е констатирал, че в решение № 86 от 18.02.2025 г. по в. гр. д № 667/2024 г. по описа на СОС е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като формираната в мотивите на решението действителна воля на въззивния съд досежно разноските, дължими на въззиваемия, не е надлежно отразена в диспозитива на решението. Съответно по свой почин с решение № 186 от 02.04.2025 г. съдът е отстранил допуснатата в решение № 86 от 18.02.2025 г. по в. гр. д № 667/2024 г. по описа на СОС очевидна фактическа грешка досежно дължимите на въззиваемия разноски.

Съдът, като се запозна с молбата на въззиваемия по чл. 248 ГПК и със становището на ответника по нея, намира, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните 1 съображения:

Наличието на процесуалните предпоставки /правото на разноски с оглед изхода на делото и предвид вида на тези разноски и представянето на списък по чл. 80 ГПК и на доказателства за реално сторени разноски/ е отчетено от въззивния съд при постановяване на решение № 86 от 18.02.2025 г. по в. гр. д.

№ 667/2024 г. по описа на СОС, като определеният от съда размер на разноските, присъден в полза на въззиваемия, не е обусловен от извод за липса на някоя от тези процесуални предпоставки, поради което доводите, изложени в молбата по чл. 248 ГПК в тази насока, не следва да се обсъждат.

Както обаче е прието в решение № 86 от 18.02.2025 г. по в. гр. д № 667/2024 г. по описа на СОС, поправено с решение № 186 от 02.04.2025 г., процесуалният представител на въззиваемия - адв. Т., не е осъществил процесуалната защита на въззиваемия в пълен обем, тъй като не е изготвил отговор на въззивната жалба, явил се е само в насроченото по делото о. с. з. и е изготвил писмена защита. Изложеното в молбата, че е извършено от адв. Т. проучване на делото и е проведена необходимата процесуална подготовка не води до различен извод, тъй като независимо от извършената подготовка в о. с. з. адв. Т. бланково е оспорил въззивната жалба и в хода на устните състезания е изложил бланкови съображения за правилност на първоинстанционното решение, а писмената защита се състои от възпроизведено съдържание на исковата молба и на обжалваното решение и отново бланкови съображения за правилност на решението. При тези факти въззивният съд и към настоящия момент намира, че възнаграждение дори в минималния размер /който е 852.50 лв./ по действалата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би било прекомерно, а адекватно на осъществената по делото защита би било възнаграждение в размер на 400 лв. /в тази връзка следва да се има предвид, че съгласно актуалната практика на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в наредбата на Висшия адвокатски съвет, и би могъл да присъди в тежест на насрещната страна възнаграждение в размер, по-нисък от този минимален размер, в случай на преценка, че дори и минималният размер би бил прекомерен за конкретно осъществената процесуална защита/. Поради това не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, съответно молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Н. С. с ЕГН ********** от с.

В.Т., ул. „5-та“ № 53 за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 86 от 18.02.2025 г. по в. гр. д № 667/2024 г. по описа на СОС, поправено с решение № 186 от 02.04.2025 г., в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство над 2 присъдения с решението размер от 400 лв. /четиристотин лева/ на тези разноски до пълния претендиран размер на същите от 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3