Решение № 419 от 06.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Перник, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500439 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от И. Ю. Л., чрез адв. Б. Б. срещу Решение № 78 от 28.04.2023 г., постановено по гр.д. 457/2022 г. по описа на Pайонен съд - гр. Радомир.

С обжалваното решение Районен съд - гр. Перник е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, от ищеца И. Ю. Л., ЕГН: **********, с адрес: *** и съдебен адрес: ***, срещу ответника „ГАЛКО” АД с ЕИК: 113032757 ***, представлявано от ръководителя му Д. Д., с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на влошаване на здравословното му състояние след станала трудова злополука на *** година, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на ексцеса-*** г., до окончателното й изплащане. С решението съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

С депозирана въззивна жалба, от И. Ю. Л., чрез адв. Б. Б. обжалва първоинстанционното решение, като твърди, че същото е порочно, постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните 1 правила. С жалбата се излагат твърдения, че при постановяване на акта си първата инстанция не е обсъдила с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът е подходил избирателно при обсъждането на доказателствения материал, като не са обсъдени доводите и направените възражения от страна на ищцовата страна. На следващо място се отбелязва, че при постановяване на решението си, решаващият съд не е спазил изискването да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235 ал. 2 от ГПК, като не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и не се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните. В продължение намира, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуални правила, които водят до отмяна на обжалваното решение, като в подкрепа на изложеното се цитира и богата съдебна практика. Въз основа на подробно изложени съображения за неправилност на атакуваното решение се иска отмяна на първоинстанционното решение, като се постанови ново, с коетоисковите претенции да бъдат уважени. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ГАЛКО“ АД – Р., чрез адв.

Б. Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Сочи се, че изложените в нея твърдения са голословни, неподкрепени с доказателства и неотговарящи на събрания по делото доказателствен материал. Намира, че при постановяване на решението, първата инстанция е изложила подробни и аргументирани мотиви по същество на спора и предмета на делото, както и, че съда се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните. На следващо място се сочи, че районният съд е направил цялостна преценка и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до правилни изводи въз основа на които е постановил правилен съдебен акт. В заключение се сочи, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, като намира, че правилно първата инстанция е приела, че единствено ТЕЛК и НЕЛК са единствено компетентните органи, които могат да установят претендираното от ищеца влошаване на здравословното му състояние. Излагат се подробни съображения в подкрепа на правилността на атакувания акт, въз основа на които се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Пернишкият окръжен съд, като разгледа въззивната жалба и съобрази предметните предели на инстанционния контрол, съобразно разпоредбата на чл.

269 ГПК, намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по съществоправилно, с оглед наведените в жалбите оплаквания.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Пред Районен съд – Радомир е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

200 ал. 1 от КТ за сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на влошаване на здравословното 2 състояние на ищеца след станала трудова злополука на ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ексцеса.

Не е спорно между страните, че на ***г. ищецът, заемащ длъжността „***“ в цех „***“ в ответното дружество, е претърпял трудова злополука, изразяваща се в ************************************** .

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с Решение № 234/11.07.208г., постановено по в. гр. д. № 284/2017г. по описа на Окръжен съд – Перник е отменено Решение № 30/14.03.2017г., постановено по гр. д. № 426/2016г. по описа на Районен съд – Радомир, като ответното дружество „ГАЛКО“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от сумата от 29 267,28 / двадесет и девет хиляди двеста шестдесет и седем лева и 28 стотинки/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на трудова злополука, станала на *** година, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от същата злополука в размер на общо 854,30 лв., от които: 627,76 лв., представляващи разходи за операции, рехабилитация, средства за лекарства, консултации и транспорт и сумата от 226,54 лв., представляващи пропусната от ищеца полза вследствие на настъпилата трудова злополука, изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал ако беше на работа и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - *** година до окончателното им изплащане.

Понастоящем, ищецът претендира сумата от 10 000 лева с твърдения за влошено здравословно състояние, настъпило вследствие на претърпяната трудова злополука, като твърди, че след приключване на горепосоченото дело здравословното му състояние се е влошило и бил инвалидизиран.

За да установи фактите, на които почива искането му, ищецът е ангажирал гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите К. В. Н. и Х. Е. М.. В разпита си, свидетелката Н. – живуща на семейни начала с ищеца, която свидетелства основно за времето непосредствено след трудовата злополука. Обяснява, че след злополуката ищецът е претърпял четири операции, като му не се налага още една, тъй като изпитвал нещо като ток по пръста. Свидетелства и за това, че след злополуката ищецът няма силата и захвата, които е имал преди това.

Разпитана, свидетелката Х. М. – майка на ищеца, свидетелства, че на ищеца са извършени общо четири операции, през ***г., ***г. и мисли, че и през ***г. Същата свидетелства, че ищеца и понастоящем изпитва болка в ************, както и че след злополуката не може да работи, а много би искал.

За изясняване на релевантните факти по делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, заключението на която установява, че уврежданията 3 на ищеца са настъпили в момента на злополуката, като с течение на времето, последващите оперативни интервенции и зарастване на пораженията, е настъпило лекостепенно подобрение в локалния статус. Вещото лице е посочило, че изхождайки от факта, че последствията от нанесената травма на крайника са необратими, последиците за в бъдеще ще са във връзка с трайната невъзможност за пълноценно функционално използване на ***.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че с оглед травмите, след ***г. не ми могло да има влошаване. По-скоро е възможно лекостепенно подобрение, тъй като острия момент, когато е самата *** и оперативните интервенции, които са свързани с *****************. Изяснява, че е възможно да се направи опит за пластично възстановяване на *****************, с не чак до там сигурен ефект от него. Вещото лице заявява, че пълното възстановяване на травмите е от порядъка на 36 месеца след зарастване на кожата от последната операция.

Настоящия съдебен състав, както и първоинстанционния съд, кредитира изцяло приетата съдебномедицинска експертиза, намирайки я за компетентно дадена и изчерпателна.

По делото са приети четири броя епикризи, установяващи извършването на четири броя оперативни интервенции през ***г. и Експертно решение № ***г., установяващо, че на ищецът е определена **% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността – до ***г.

При така установените фактически положения, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

С чл.200 КТ се вменява имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването им, като работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата злополука работник и времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или продължава да ги търпи, респ. от неговите наследници при смърт на работника. Отговорността по чл. 200 КТ е безвиновна.

Работодателят дължи обезщетение и за влошеното здравословно след първоначалното травматично увреждане, т.нар. ексцес. В този смисъл т.10 от Постановление № 4/1975г на Пленума на ВС : „от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди /чл.51 ал.1 ЗЗД/ следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи 4 на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда".

В настоящия казус, доказателствената съвкупност по делото не установява твърденията на ищеца за настъпило влошаване на здравословното състояние след приключване на делото, по което за настъпилата трудова злополука ищецът е бил обезщетен. Гласните доказателства, събрани по делото, са относими към периода на самата трудова злополука и времето, непосредствено след нея, които обстоятелства са били предмет на разглеждане по гр. дело № 426/2016г. по описа на РС – Радомир и в. гр. д. № 284/2017г. по описа на Окръжен съд – Перник. Установената с представените писмени доказателства, и в частност: Експертно решение № ***г. трайно намалена работоспособност е била взета предвид и при определяне на обезщетението, предмет на посоченото по-горе въззивно гражданско дело, като съдът е взел предвид, че ******************* определя 10%ТНР по НМЕ/10г. +10% за увреден *** по забележка №7 към ч.1, р.8 на НМЕ/10г., и общо се определят 20%ТНР/двадесет процента/ с необходимост да бъде трудоустроен на дейност, несвързана със системно натоварване на ДР, повдигане, преместване на тежести. Обстоятелството, че е налице трайно увреждане и нарушен захват на ръката също е било взето предвид от съдебния състав, постановил решението по в. гр. д. № 284/2017г. по описа на ОС – Перник, поради което за това обстоятелство не следва да бъде определяно ново обезщетение.