Решение № 34 от 11.03.2026, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Айтос, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Г. Спасова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно наказателно дело № 20262110200082 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на Железопътна секция Бургас към ДП „НК Железопътна инфраструктура“, ***, чрез Директора на ЖПС-Бургас инж. Д.К. и гл. юр. на ЖПС-Бургас К. М., против Електронен фиш (ЕФ) № 8507247290, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“ в МРРБ, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва ЕФ, като твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква подробни съображения, като в обобщение моли за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира съдебно деловодни разноски. Представя писмени доказателства.

Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ оспорва основателността на жалбата и се иска потвърждаване на издадения ЕФ като законосъобразен. Претендира съдебно деловодни разноски. Представя писмени доказателства.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения електронен фиш жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.06.2024 г., в 07:51 ч., в община Айтос, по път I-6, км. 473+206, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e установено движение на процесното ППС специален автомобил „Ивеко Магирус“, с рег.№ ***, за който частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. В случая отговорността на Железопътна секция-Бургас е ангажирана за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за което му е наложена предвидената на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер от 2500 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от писмените доказателства, ангажирани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът кредитира.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ел. фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта 1 на наложеното административно наказание и преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано лице - Железопътна секция Бургас към ДП „НК Железопътна инфраструктура“, чрез Директора на ЖС-Бургас, който я е подписал и съответно носи печата на ЖС-Бургас, както и съдържа нужните реквизити.

В случая обжалваният ЕФ правилно е издаден на името на Железопътна секцияБургас, която е собственик на процесното ППС, описано в ЕФ. Собствеността на процесното ППС се потвърждава от представеното в съдебно заседание копие от свидетелство за регистрация част първа № 010907190, в което като собственик фигурира НКЖИ-ЖП Секция Бургас с Булстат ***.

В допълнение на горното следва да се отбележи, че съгласно чл.9 от Закона за железопътния транспорт, ДП “НКЖИ“ е със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от ТЗ, т.е. юридическо лице със седалище-София, което управлява предоставеното й имущество-публична и частна държавна собственост. Това имущество се предоставя от държавата за изпълнението на предмета й на дейност с решение на МС. Съгласно чл.50 от Правилника за устройството и дейността на ДП“НКЖИ“, организационната структура на държавното предприятие включва определени регионални поделения, между които и Железопътна секция-Бургас. Без да представляват клонове на търговското предприятие по смисъла на ТЗ, съгласно чл.51, т.1-5 от горепосочения устройствен правилник, въпросните регионални поделения се явяват самостоятелни разпоредители с бюджетни средства /“от държавния бюджет и бюджета на НОИ“/, водят самостоятелно счетоводство, регистрират се в „Булстат“ и т.н. Представляват се от Директор, който на свой ред има съответни организационни, управленски и представителни правомощия, посочени в устройствения правилник.

При така проследеното съдържание на релевантната нормативна уредба, настоящият съдебен състав приема, че Железопътна секция-Бургас към ДП “НКЖИ“ разполага със самостоятелна процесуална правосубектност и правоспособност – срещу нея могат да бъдат издавани актове във връзка с реализиране на административно наказателната й отговорност и съответно актовете, засягащи правата й, да бъдат обжалвана чрез представляващия я Директор, както в конкретния случай.

Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно датата на нарушението – 21.06.2024 г. процесният ЕФ е издаден след настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“ добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. Следователно ЕФ е издаден след законодателната промяна, която въвежда възможност за издаване на електронен фиш за нарушения на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП.

Въпреки горното, съобразявайки се с решение от 21.11.2024г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-61/2023г., съдът счита, че ЕФ следва да бъде отменен като 2 незаконосъобразен поради това, че наказващият орган е приложил санкционна норма, която предвижда фиксиран размер на наказанието, което е в противоречие с принципа на пропорционалност. Според посоченото решение на СЕС чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ във фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта й, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса във фиксиран размер. Санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство, е предвиден един и същ размер на наказанието. Затова в случая следва да се направи извод, че предвиденото в Закона за движение по пътищата административно наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. В този смисъл и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на ЕС в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на ЕС резултат.

С оглед съображенията, отразени в цитираното решение на СЕС, нормата следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС, съставляващо самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен (в този смисъл е практиката на горестоящата инстанция – Решение № 6349 от 11.07.2025 г. по к.а.н.д. № 738/2025 г., Решение № 5687 от 23.06.2025 г. по к.а.н.д. № 636/2025 г., Решение № 4940 от 30.05.2025 г. по к.а.н.д. № 360/2025 г. и др.).

Гореизложеното изключва необходимостта от евентуално преквалифициране на нарушението, респ. определяне на друг размер на наложената санкция, още повече, че в ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Недопустимо е прилагането на общата санкционна разпоредба на чл.

185 ЗДвП (в т.см. Решение № 10012 от 14.11.2025 г. по к. адм. н. д. № 1824/2025 г. на Административен съд – Бургас).

По искането за разноски за юр. възнаграждение от страна на жалбоподателя, представляван от юр. К. М. в съдебно заседание:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 130 до 190 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 130 лева /66, 46 евро/.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) № 8507247290, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“ в МРРБ, с който на Железопътна секция Бургас към ДП „НК Железопътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ/ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от директора инж. Д.К., на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева /1278, 23 евро/ за нарушение на 102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Железопътна секция Бургас към ДП „НК Железопътна инфраструктура“, ***, чрез Директора на ЖПС-Бургас инж. Д.К., юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева /66, 46 евро/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4