Решение № 84 от 19.05.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. С., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Гражданско дело № 20251890100980 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал.2 от НК и чл. 127а от СК.

Производството е образувано по искова молба на В. М. П. срещу Е. К.

П., с която се иска уреждане на родителските права по отношение на общите на страните малолетни деца – З. Е.ов П. и М. Е.ов П., родени на 20.12.2016 г.

Ищцата твърди, че с бащата са разделени от октомври 2024 г., както и че към настоящия момент само тя полага грижи за двете деца. Ответникът се е дезинтересирал и не давал издръжка на децата. Претендира упражняване на родителските права, определяне на режим на лични контакти на бащата, осъждане на същия да плаща издръжка в размер на 270 лева за всяко едно от децата, в т.ч. и за период от една година назад. С исковата молба е предявен и иск за заместващо съгласие за пътуване на децата в чужбина и за издаване на паспорти на същите. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът Е. К. П. не е подал отговор и не е взел становище по иска.

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Според чл. 127, ал. 2 от СК, ако не се постигне съгласие, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и 1 да определи нови.

По предявените искове за предоставяне на майката на родителските права върху децата и за определяне на бащата на режим на лични отношения с тях, следва да се установят следните материални предпоставки, а именно: 1/ страните да са родителите на децата; 2/ да не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с родителската отговорност и същите да разполагат с родителски капацитет. Конкретният режим на лични отношения съдът определя без да е обвързан от заявеното от страните, след преценка на всички обстоятелства по делото, в интерес на децата.

По предявения от майката от името на децата иск за издръжка следва да се установи: 1/ че ответникът е баща на малолетните деца; 2/ че същите се нуждаят от издръжка в посочения размер; 3/ както и че ответникът има възможност да заплаща претендираната издръжка.

По делото не се спори, а и това се установява от приложените удостоверения за раждане, че именно страните са родители на децата З. Е.ов П. и М. Е.ов П.. Страните не спорят и по обстоятелството, че след съвместното си съжителство, са се разделили през октомври 2024 г.

От показанията на свидетелите В.Г. и В. П. – брат на ответника, се установява, че от октомври 2024 г. децата се отглеждат от майката, на адреса на същата в гр. Д., като тя е поела грижите за тях, както и че същата не получава финансова помощ от ответника за това. Свидетелят П. посочва, че преди раздялата между страните ответникът действително е злоупотребявал с алкохола, но след това същият доброволно се е лекувал в клиника за зависимости и че сега е по-добре и пие рядко.

Видно от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. социален доклад, за децата се полагат всички необходими грижи от страна на майката, задоволени са потребностите им от жилище, храна, дрехи и грижи.

Видно от писмо изх. № ПР/Д-С-ВР/166-002/30.10.2025 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница, ответникът Е. П. не е оказал нужното съдействие на социалните работници, за да могат същите да посетят дома му в с. Волуяк, респективно – да извършат необходимото социално проучване и да изготвят искания от съда социален доклад.

Съдът счита, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че майката разполага с необходимите личностни качества и материални възможности да полага адекватни на нуждите на децата грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

Съдът намира, че в конкретния случай децата З. П. и М. П., следва да останат да живеят при своята майка, като на нея следва да се предостави и упражняването на родителските права, тъй като това по-добре би отговорило на нуждите им. Децата са във възраст, в която се нуждаят от майчини грижи и близост, които вече са свикнали да получават. Подобно решение би създало сигурност и у самите деца и би предотвратило въвличането им в семейния конфликт между техните родители.

Относно режима на лични контакти с бащата:

Личните контакти на децата с родителя, на когото не са предоставени родителските права, са от изключително значение за правилното развитие на децата. Ето защо, при определяне режима на лични контакти, съдът взема предвид на първо място интересите на децата, и на второ място – възможностите на родителя, неговите родителски качества. В случая, в рамките на определените привременни мерки бащата осъществява регулярни 2 контакти с децата си, които, според настоящия съдебен състав се явяват адекватни, предвид възможностите на бащата и здравословното му състояние.

По делото не са събрани категорични данни поведението на бащата да създава непосредствена опасност за децата, поради което съдът намира, че следва да бъде дадена възможност за пълноценни контакти помежду им. Едновременно с това към настоящия момент децата не следва да бъдат отделяни за дълъг период от време от обичайната им среда при тяхната майка. В този смисъл съдът приема, че подходящ режим на лични отношения на бащата с децата е следният: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден; 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа, като страните следва да се уведомят за отпуските, които ще ползват до 30-ти май на всяка календарна година; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.

Относно възражението на ищцовата страна, че съботно-неделният режим на виждане на децата с баща им не следва да бъде с преспиване, съдът намира същото за неоснователно, доколкото към настоящия момент ответникът няма валидно свидетелство за управление на МПС, респективно – би срещнал затруднения в намирането на превоз за връщане на децата в дома на майка им и в съботния, и в неделния ден.

Всеки един от родителите ще може да взима децата на рождения си ден, независимо от това при кого от тях ще са децата съгласно определения режим на лични отношения.

Рождения си ден децата ще празнуват и с двамата си родители, а в случай, че това не е възможно бащата ще може да взима децата за два часа на рождения им ден.

Родителите могат да постигнат съгласие и за различен от посочения от съда режим на лични контакти, който да е в интерес на децата.

Този режим съдът намира за адекватния такъв, който в максимална степен отговаря на този етап на потребностите и нуждите за общуване между децата и родителя, който не упражнява родителските права.

Относно издръжката:

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 от СК, бащата - ответник в настоящото съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на своите деца. Законодателят обаче е ограничил обема на правното задължение за издръжка на родителя.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК са установени два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка. На първо място, това са нуждите на децата, а на второ място - възможността на 3 родителя да я предоставя. В случай, че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца, родителят не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение, независимо от доходите, имуществото, здравословното си състояние или работоспособност. Като друг важен критерий за справедливото количествено измерение на задължението за издръжка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. Съгласно Постановление № 243 от 13.11.2025 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, размерът на минималната работна заплата за страната е определен на 1213 лв. /620,20 евро/, считано от 01.01.2026 г. Ето защо, минималният размер на месечната издръжка за 2026 г. е 303,25 лева /155,05 евро/ и не може да бъде определен под тази граница.

Съгласно т. 4 от ПП на ВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. При прилагането на тези насоки към настоящия случай по отношение на нуждите на децата, съдът намира, че те са във възраст, в която потребностите нарастват. По делото не се установи наличието на изключителни нужди на децата, влошено здравословно състояние или специални потребности.

От постъпилата по делото справка за регистрирани трудови договори е видно, че ответникът не е трудово ангажиран.

При преценка на възможностите на ответника, следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 5 от ПП на ВС № 5/1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация.

Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че за общата месечна издръжка на всяко от децата бащата следва да поеме сумата от 165 /сто шестдесет и пет/ евро.

Определената в тежест на бащата издръжка се дължи от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на децата (в този смисъл т. 17 от ППВС № 5/1970 г.), до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху просрочена сума до окончателното изплащане – чл. 146, ал. 1, изр. 2 и т. 17 от ППВС № 5/1970 г.).

В случая не се присъжда издръжка за минало време (в този смисъл мотивите на ППВС № 5/1970 г.).

При съобразяване на разпоредбата на чл. 242 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на постановеното решение в частта досежно издръжката.

По отношение на претенцията по реда на чл. 127а СК:

Нормата на чл. 127а СК посочва, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие - спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая бащата не е съгласен децата да пътуват в чужбина с майка си, поради което е налице спор между родителите и съдът следва да разгледа отправеното искане по същество.

При решаването на въпроса, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, при разногласие на родителите, съдът прави преценка за целесъобразност на направеното искане.