Решение № 995 от 03.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. *, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330202090 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, бул.

„*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Г. К. срещу Наказателно постановление № 23-0333-001257/12.12.2023 г., издадено от С.И.Б. – Началник група в ОДМВР *, РУ *, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП). Оспорва се и фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО).

Жалбоподателят твърди наказателното постановление да е издадено при непълнота на доказателствата и без да е разкрита обективната истина.

Претендира да липсват реквизити на съдържанието на НП и на акта за установяване на нарушението, но без в жалбата да се посочва кои счита да са тези отсъстващи обстоятелства. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Г. К., като и двамата поддържат жалбата. Защитникът пледира неправилно да е определено мястото на извършване на нарушението, което намира за съществено процесуално нарушение. Твърди се още извършването на нарушението да остава недоказано по делото както от обективна, така и от субективна страна.

1

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 40206/12.04.2024 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р. К. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.03.2024 г., установено от разписката за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 03.04.2024 г. съгласно извършената проверка за дата на приемане на пратката от пощенския оператор „Е.Е.“ ООД, приложена на лист 8 от делото. Поради това 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление трябва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 02.10.2023 г. около 12:30 часа в община Родопи, по път III-8602 жалбоподателят Р. К. М. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. № ** **** ** в посока от с. * към с. * (от запад на изток), когато на километър 6,160 от същия път достигнал до остър ляв завой, който бил с радиус 65 м. На този участък от пътя нямало изпълнена хоризонтална маркировка на платното за движение, която да очертава широчината на пътните ленти.

По същото време, но в насрещната посока на движение – от с. * към с. *, по път трети клас № 8602 се движил и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ** **** **, управляван от свид. К. Г. Н.. Така двата товарни автомобила достигнали по едно и също време до острия завой на км 6+160 от път III-8602 и едновременно предприели маневрата по неговото преминаване, като управляваният от жалбоподателя автомобил с рег. № ** **** ** се движил в южната лента на платното за движение, без тя да е очертана с пътна маркировка, а управляваният от свид. Н. автомобил с рег. № ** **** ** – в северната лента. При преминаването им през завоя на км 6+160 от път III-8602 настъпил удар между двете превозни средства, като мястото на съприкосновението било в предна лява част на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег.

№ ** **** ** и в лявата странична част на т.а. „Мерцедес Атего“ с рег. № ** **** **, чийто водач бил жалбоподателят. В резултат от удара били причинени материални щети по участвалите в произшествието автомобили. След удара водачите преместили превозните средства и уведомили по телефона органите 2 на сектор „П.П“ при МВР за настъпилото ПТП. Тъй като произшествието настъпило на територията на РУ *, сигналът бил насочен към свид. И. Д. Ю. – мл. автоконтрольор в същото Районно управление, който бил дежурен през този ден. Свидетелят Ю. трябвало да отработи сигнал и за друго произшествие, поради което в разговор по телефона с един от двамата участвали водачи, той ги насочил да съставят двустранен констативен протокол за ПТП. Жалбоподателят и свид. Н. попълнили протокола, като в него за виновен за произшествието водач бил посочен свид. Н.. Последният подписал протокола.

Няколко дни по-късно свид. Н. се явил в сградата на РУ *, където потърсил свид. Ю. и му обяснил, че след като прегледал протокола, установил, че той не бил попълнен правилно. Свидетелят Н. отвел полицейския служител до точното място на произшествието. То се оказало различно спрямо мястото, където свид. Ю. първоначално помислил, че е настъпил ударът между двата автомобила. С оглед изменената фактическа обстановка свид. Ю. приел, че и двамата водачи имали вина за произшествието, поради което призовал жалбоподателя М. за съставяне на акт и срещу него.

На 17.10.2023 г. свид. Ю. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1063073 срещу жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка, който още при съставянето му вписал, че не е съгласен и има възражения.

Жалбоподателят подал писмено възражение срещу съставения акт, в което както вече бил описал в декларацията към протокола за ПТП отново посочил, че другият водач е навлязъл в неговата пътна лента и там да е настъпило произшествието. Това възражение било прието за неоснователно от наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, от заключението на съдебната автотехническа експертиза, както и на допълнителната автотехническа експертиза по делото.

От заключението на първоначалната автотехническа експертиза (лист 114-129 от делото) се установяват възможните механизми за настъпване на пътнотранспортното произшествие, положението върху платното за движение на участвалите водачи при всеки от тях, както и обстоятелствата, при които е било възможно ПТП да бъде предотвратено. На първо място съдът намира, че макар в експертното заключение като място на удара да е посочен десен завой, докато в АУАН и в наказателното постановление да е описан ляв завой, то това не поражда противоречие или съмнение в достоверността на изводите на 3 вещото лице, нито относно правилното установяване в експертизата на мястото на удара. Привидното противоречие се обяснява с обстоятелството, че е използвана различна отправна точка за определянето на посоката на завИ.е като наляво или надясно. Съвсем правилно в АУАН и в наказателното постановление е съобразена посоката от гледна точка на жалбоподателя М., който е извършвал маневра завИ.е наляво. Графично, това обстоятелство е представено на снимките на стр. 9-та от заключението (лист 122 от делото), видно от които водачът следва да извърши завИ.е наляво. На страница 8-ма са изобразени снимки от същия завой, но от гледна точка на другия участник в ПТП (свид. Н.), за когото извършваната маневра е завИ.е надясно. По делото никоя от страните не оспорва, че вещото лице правилно е определило точното място, където е настъпило произшествието. Поради това, макар и да е проявена известна непрецизност, именувайки завоя десен, т.е. изхождайки не от положението на жалбоподателя на платното за движение, а от това на свид.

Н., посоченото обстоятелство не засяга обосноваността и правилността на експертните изводи и няма съществен характер за оценката на заключението.

От така изготвената автотехническа експертиза се установява, че завоят, на който е настъпило процесното произшествие, е с радиус 65 м, че платното за движение е хоризонтално с променлива широчина, като в завоя широчината е по-голяма от правите преди него, а на платното за движение няма хоризонтална маркировка. Доказва се още, че ударът е настъпил в предната лява част на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“, управляван от свид.

Н., и в лявата страна на товарния автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. № ** **** **, управляван от жалбоподателя М., като в момента на удара надлъжните оси на двете превозни средства са били под ъгъл около 7 градуса.

Тези изводи вещото лице е направило въз основа на математически изчисления, съобразявайки обективни находки по делото, каквито са деформациите по двата автомобила, установени от наличния снимков материал.

В заключението си вещото лице разглежда четири възможни варианта за настъпване на произшествието, като последният – вариант № 4, е неприложим в процесния случай, тъй като при него превозните средства се разминават успешно, т.е. липсва настъпило произшествие, каквото е доказано по делото.

Въпреки това изследването и на този вариант в заключението на експерта има значение за процеса, тъй като от него се установява, че произшествието е било обективно предотвратимо при спазване на правилата за движение и поконкретно за разминаване от страна на двамата водачи. При останалите три варианта ударът е настъпил в различни части от платното за движение – в средата му, в южната или в северната пътна лента. Съгласно констатациите на вещото лице установяването при кой от тези три варианта е настъпило произшествието има определящо значение за доказването на причините за сблъсъка на автомобилите, а оттам и чие е виновното поведение.

Същевременно експертът констатира, че по делото няма обективни данни, от които да може да се определи мястото на удара по дължина и по широчина, 4 т.е. в коя пътна лента е настъпило произшествието и при кой от трите възможни варианта. Посочено е, че ако се възприемат показанията на свид. Н., то те насочват към вариант № 1. За да бъде предотвратим ударът, е било необходимо и двамата водачи да се движат най-вдясно на платното за движение. Установява се обаче още, че дори и единият водач да е изпълнил това си задължение, т.е. да се е движил достатъчно вдясно в своята пътна лента, то ако другият водач е навлязъл в съседната лента, оставяйки от свое ляво коридор, по-малък от широчината на другия автомобил, то тогава ударът ще стане непредотвратим и за водача, движещ се правомерно най-вдясно в своята пътна лента. Съдът дава вяра на заключението по автотехническата експертиза. Вещото лице подробно е мотивирало отговорите си с нагледни схеми и е подкрепило изводите си с изчисления за широчината на интересуващия делото участък от пътя и на участвалите в произшествието превозни средства. Обстоятелството, че експертът не дава еднозначен отговор, а различни възможни варианти за причините за инцидента не поставя под съмнение нито обективността, нито пълнотата на изследването и на направените изводи. Вещото лице е съобразило всички относими обстоятелства, поради което заключението му се цени за обосновано и изчерпателно.

От заключението на допълнителната автотехническа експертиза (лист лист 137-139 от делото) се изяснява, че измерено в съответствие с километража на пътя, точното място, където е настъпило процесното произшествие, се намира на километър 6,160 от републикански път IIІ-8602. В заключението е разяснено още, че път IIІ-8602 е от трети клас, част е от републиканската пътна мрежа, а дължината му е 22,3 км. Пътят се отклонява надясно при 3,4 км на републикански път II-86 западно от квартал „*“ на град * и се насочва на югозапад през Г*. Минава през селата * и *, град *а и село *, пресича река * и в центъра на град * се свързва с републикански път III-866 при неговия 110,9 км. И на това експертно заключение се дава вяра. За отговор на поставената задача вещото лице е съобразило GPS координатите на острия завой, на който е настъпило произшествието, и въз основа на тях е определен конкретният километър по протежението на пътя. Изводите си експертът е подкрепил и графично представил със схеми на страница 4-та от заключението. По делото не възникват съмнения в обосноваността и правилността на крайното становище на вещото лице, поради което заключението му като изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални познания, получава доверие.