Присъда № 148 от 02.10.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 734/2024
- Вид
- Присъда № 148
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 18.10.2024
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.104, ал.1, т.5 · Закон за горите
- чл.51, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.235, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда №148/02.10.2024г. по НОХД №734/2024г., изготвени на 05.11.2024г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г. М. Н. за престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1, предл.1 от НК.
В разпоредително заседание Районна прокуратура- С., редовно и своевременно призована изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Ощетеното юридическо лице- Държавата, редовно и своевременно призована за съдебно заседание се представлява от упълномощен повереник, който предявява граждански иск и моли ощетеното юридическо лице да бъде конституирано в качеството на граждански ищец. Отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК като се придържа към казаното от прокурора.
Подсъдимият Г. Н., редовно призован за разпоредително заседание се явява лично и с упълномощен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият Н. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
След като изслуша страните в разпоредително заседание, съдът счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от ощетеното юридическо лице против подсъдимия Н. граждански иск за сумата от 785,16 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Конституира Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните в качеството й на граждански ищец, след което приключи разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва неговото самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна прокуратура- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подсъдимия Н. да се наложи за престъплението по чл.235, ал.6, вр. ал.1, предл.1 от НК наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Предлага гражданският иск да бъде уважен изцяло в предявения размер.
Повереникът на гражданския ищец в съдебно заседание моли предявеният граждански иск да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли подсъдимият Н. да бъде осъден да заплати на Държавата, 1 представлявана от министъра на земеделието и храните, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 лева.
В съдебно заседание подсъдимият Н. се признава за виновен. Разкайва се и моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Глоба“ в законовия минимум. Защитникът на подсъдимия Н. предоставя на съда да се произнесе по предявения граждански иск.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Отдел 327, подотдел „Д“, в землището на с. Б.п., общ. Т., обл. С., съставлявало държавен горски фонд, стопанисван от ТП „ДГС- Т.“ при „Югоизточно държавно предприятие“ (ЮИДП)- С., представлявано от Директора на ТП „ДГС- Т.“, св. К. П. А.. За същия подотдел имало издадено позволително за сеч на „.....“ ЕООД- С. с №0692948/24.10.2022г. от лицензиран лесовъд Евгени Стоянов.
През месец ноември 2022г. управителят на „.....“ ЕООД- С., свидетелят Н.С.С. ангажирал без трудов договор трима работници, които да извършат сеч на маркираните дървета в сечището, за което имал позволително.
Дървосекачите били подсъдимият Г. М. Н., свидетелят Д.И.Д. и техния колега В.В. Г.ев. Подсъдимият Н. следвало да извършва сечта с моторен трион, а другите двама извличали дърветата с коне от сечището до импровизиран склад в близост до горски път. От там дърветата се вземали от „.....“ ЕООД.
Моторният трион и двата коня, с които дърветата се изнасяли до склада били собственост на Валентин Г.ев, но моторния трион се ползвал от подсъдимия Н..
На 28.11.2022г. подсъдимият Г. М. Н., свидетелят Д.И.Д. и колегата им В.В. Г.ев започнали работа. Обяснено им било какъв е обхватът на лентата, в която подсъдимият следвало да реже дърветата, както и че трябвало да реже само такива, маркирани с контролна горска марка (КГМ). Освен маркираните дървета, подсъдимият Н. отрязал още 10 дървета, немаркирани с КГМ, а именно 4 броя от вид „бук“, 2 броя от вид „явор“ и 4 броя от вид „габър“.
Около 11,30 часа на същия ден служители на ТП „ДГС- Т.“, свидетелите Х.К. и А.А. извършили проверка в района на сечта и установили, че в лентата, определена за подсъдимия Н. били изсечени посочените по- горе 10 дървета без КГМ. Към момента на проверката дърветата липсвали- вече били извозени от сечището. По пъновете горските служители установили вида на отрязаните дървета и изчислили, че същите се равнявали на 7,27 пространствени кубически метра. Пъновете били измерени с ролетка и дърветата били описани в 3 броя сортиментни ведомости. Моторен трион не бил иззет.
Свидетелят К. съставил на подсъдимия Н. акт за установяване на 2 административно нарушение серия ЮИДП- 24, №000052/28.11.2022г. за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, а именно- за неправомерна сеч на 10 броя дървета без КГМ. Нарушителят не изложил възражения по констатациите в акта.
От заключението на изготвената по делото съдебна лесотехническа и оценителна експертиза е видно, че стойността на отсечените дървета възлиза на сумата от 785,16 лева.
От писмо с изх. №РДГ 12- 1376/17.02.2023г. на Директора на „РДГ- С.“ е видно, че подсъдимият Н. е наказван веднъж за нарушение на Закона за горите, което било извършено от него през 2021г.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Х.К., А.А., К. А., Н.С., Д.Д., както и заключението на вещото лице по изготвената съдебна лесотехническа и оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни, логични и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като твърденията му, че е виновен само за две от отсечените дървета не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебна лесотехническа и оценителна експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на вещото лице.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимият Г. М. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.235, ал.6, вр. ал.1, предл.1 от НК, тъй като на 28.11.2022г. в отдел №327, подотдел „Д“, в землището на с.
Б.п., общ. Т., обл. С. с редовно писмено позволително, издадено на „.....“ ЕООД- С., но извън указаните от него дървета, сякъл от горския фонд дървета7,27 пространствени кубически метра, от които 4 броя „бук“, 2 броя „явор“ и 4 броя „габър“, на обща стойност 785,16 лева държавна собственост, 3 стопанисвана от ТП „ДГС- Т.“ при „ЮИДП“– С., представлявано от К. П. А..
Деянието е извършено от подсъдимия Н. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че следва да сече само маркирани с КГМ дървета от горския фонд, тъй като преди да започне работа е бил инструктиран за това. Бил е наясно, че извършвайки деянието ще причини вреди на собственика, но въпреки това го е осъществил и е целял именно да увреди ощетеното юридическо лице- Държавата.
Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Видно е, че подсъдимият Н. е извършил деянието, за което е обвинен, тъй като това се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, относими към предмета на делото и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Съдът счита, че правилно на подсъдимия Н. е повдигнато обвинението по чл.235, ал.6, вр. ал.1, предл.1 от НК, тъй като от доказателствата по делото се установи безспорно, че стойността на предмета на престъплението не е висока. От съдебната лесотехническа и оценителна експертиза е видно, че стойността на отсечените без КГМ дървета възлиза на сумата от 785,16 лева, която сума към датата на извършване на деянието 28.11.2022г. надвишава със 75,16 лева размера на минималната работна заплата от 710,00 лева, определена за страната с Постановление №37 на Министерския съвет от 24.03.2022г. От справката за съдимост на подсъдимия Н. е видно, че той е с чисто съдебно минало. Всичко това налага извода, че деянието правилно е квалифицирано като маловажен случай по чл.235, ал.6 от НК. Действително конкретният случай разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и следва да се разглежда като маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия Н. и незачитането на правилата за нормално осъществяване на стопанска дейност в Република България.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия Н., чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Н., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи наказанието на подсъдимия Н. за извършеното от него престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1, предл.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Намира, че е 4 най- подходящо това наказание да бъде „Глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита наказанието за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявеният от ощетеното юридическо лице граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно и същият е допустим и основателен.
Фактическият състав на непозволеното увреждане формира основанието на гражданската отговорност за вреди и включва няколко обективни елементи (деяние, противоправност, вреда, причинна връзка) и субективен елемент (вината на делинквента). Доказа се, че вследствие на извършеното от подсъдимия Н. деяние на 28.11.2022г. Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните е претърпяла имуществени вреди.
Установи се, че тези вреди са настъпили в резултат на противоправното поведение на подсъдимия, изразяващо се в отсичането от горския фонд на дървета извън указаните от „.....“ ЕООД- С. и без контролна горска марка. По този начин със своите действия подсъдимият е нарушил общата императивна забрана да не се вреди другиму. Доказа се по безспорен начин наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между деянието на подсъдимия и вредата, с която отрицателно са били засегнати правно защитените субективни права на увреденото юридическо лице- Държавата.
Освен обективна предпоставка за възникването на деликтната отговорност, причинната връзка дефинира и границите на отговорността на делинквента.