Решение № 1046 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100501297 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 259 ГПК и сл.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА ЕАД, чрез адв. Г. Д. срещу решение № 4666/21.12.2025г., постановено по гр.д. № 9607/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу В. Д., искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 1./ 179, 13 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в топлофициран обект, находящ се в гр. ***** за времето от месец декември 2020г. до месец април 2021г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 39, 24 лв. за периода от 01.02.2021г. до 27.04.2023г.; 2./ 284, 68 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в същия обект за времето от месец ноември 2021г. до месец април 2022г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 33, 98 лв. за периода от 01.01.2022г. до 27.04.2023г.; 3./ 289, 61 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в същия обект за времето от месец ноември 2022г. до месец март 2023г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 4, 45 лв. за периода от 01.01.2023г. до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 6354/2023г. на 1

Районен съд – Варна и са присъдени сторени по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

При постановяване на решението си, първоинстанционният съд е приложил превратно разпоредби от Закона за енергетиката (чл. 153, ал. 6 и чл. 142, ал. 2) формирайки извод, че отдадената топлоенергия от сградната инсталация, представлява друго основание, незаявено от ищеца, което е основание за отхвърляне на претенциите.

Не са съобразени относими решения на СЕС, според които собствениците на апартаменти са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки, че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Избирателно, съдът е коментирал заключението на СТЕ и отговорите, дадени в съдебно заседание и е приел неправилно и в разрез с изявлението на вещото лице, че сумите по издадените фактури са неправилно изчислени. В мотивите на решението не е обсъдено заключението на ССчЕ, според което издадените фактури са осчетоводени, а в счетоводството не са констатирани пропуски или несъответствия. Съдът се е позовал на решение на СЕС, което не е относимо към спора, прилагайки го с обратна сила за минал период и въз основа на него е формирал неправилни изводи за недължимост на посочените суми.

При разглеждане на делото, продължило повече от две години, страните не са били равнопоставени. От ищеца са изискани множество обяснения и доказателства за спазването на срока за подаване на исковата молба, при наличие на такива, както в заповедното, така и в исковото производство. Допуснати са гласни доказателства за доказване на ненужни обстоятелства. Ищецът е задължен да представи в оригинал документи, с които не разполага, както поради изтичане на срока за тяхното съхранение, така и поради това, че те са съхранявани от други дружества, чиито правоприемник, е ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА ЕАД, които нямат значение за спора по същество.

Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на решението и уважаване на предявените по реда на чл. 415 ГПК искове и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по жалбата страна – В. Д., чрез адв. А. П., с който се настоява за потвърждаване на атакуваното решение, при постановяване на което не са били допуснати сочените нарушения.

Въззиваемата страна поддържа възраженията си за недопустимост на 2 производството поради подаване на исковата молба след изтичане на преклузивния едномесечния срок.

Посочва се, че по делото не е било спорно, че сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, обективират стойност на отдадена от сградната инсталация топлоенергия, а не стойност на такава, отдадена от отоплителните уреди в жилището, които са били „затворени“, което се потвърждава и от разпита на вещото лице по СТЕ.

Правилно съдът е приел, че вземанията, които ищецът претендира произтичат от незаявено от ищеца основание, което представлява стойност на отдадена топлинна енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, а не от тези в жилището на ответника. Дори и да се приеме обратното, то вземането с оглед СТЕ и разпита на вещото лице, е недоказано по размер, тъй като при прилагане на методиката, дружеството е използвало данни за количество топлоенергия за един радиатор в повече от теоретично възможното количество топлоенергия, което може да отдаде. Проверка за останалите месеци от заявения период не би могла да се направи, според изявлението на експерта, тъй като липсват данни дали за начислена топлоенергия за един радиатор. Правилно се е и позовал на решение на СЕС, в което е прието, че формулата за изчисляване на дяловото разпределение на топлинна енергия е непрозрачна и неточна, поради което и претенцията е отхвърлена. Поддържат се възраженията относно валидно възникналото правоотношение между страните, а при доказването на основанието и размера и възражението за погасяване по давност на вземанията за топлинна енергия и обезщетения за забава.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост по следните съображения:

С въззивната жалба, въззиваемата страна повдига отново възражение за недопустимост на производството по делото, поради пропускане на едномесечния срок 3 по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на специалните установителни искове, позовавайки се на изготвена справка от официалната страница на „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД, сочеща, че пратка с номер № 21100138189918, ведно с приложена искова молба, е доставена на дата различна от тази, посочена в известието за доставяне.

В производството по ч.гр.д. № 6354/2023г. на Районен съд – Варна в полза на заявителя „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД е издадена заповед № 2931/25.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. Д. за заплащане на следните суми: 1./ 179, 13 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в топлофициран обект, находящ се в гр. ***** за времето от месец декември 2020г. до месец април 2021г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 39, 24 лв. за периода от 01.02.2021г. до 27.04.2023г.; 2./ 284, 68 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в същия обект за времето от месец ноември 2021г. до месец април 2022г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 33, 98 лв. за периода от 01.01.2022г. до 27.04.2023г.; 3./ 289, 61 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в същия обект за времето от месец ноември 2022г. до месец март 2023г. и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 4, 45 лв. за периода от 01.01.2023г. до 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 505 лв., от които 25 лв., държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, с което е оспорил дължимостта на сумите, предмет на заповедта, с твърдения, че поставените в жилището отоплителни радиатори са изключени /затапени/.

Заповедният съд е указал на заявителя на 21.06.2023г., че може да предяви иск за вземанията си в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

На 27.07.2026г. заявителят е представил доказателства за предявяване на специалните установителни искове, а с молба от 15.08.2023г. по повод изрични указания на съда, е ангажирал писмени доказателства за спазване на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Представено е известие за доставяне на писмо с номер № 21100138189918 от куриерска служба „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД. Видно от попълнените данни в него е посочено, че писмото съдържа исковата молба и приложения и молба представляваща иск по „ч.гр.д. № 6354/2023г.“ Писмото е предадено в пощенски офис в гр. София на 21.07.2023г. Получено е от служител на съда на 27.07.2023г., факт удостоверен с посочване на име и полагане на подпис Известието е върнато в пощенския офис на 04.08.2023г.

Така представеното известие се ползва с материална доказателствена сила и задължава съда да приеме, че удостоверените в него обстоятелства досежно датата на 4 постъпване в пощенската станция в гр. София, датата и мястото на получаване на пратката, удостоверено от служител на Районен съд – Варна с полагане на подпис, действително са се осъществили. С такава доказателствена сила разпечатката от официалната страница на пощенския оператор не се ползва.

Съобразявайки ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че специалните установителни искове са депозирани при спазване на процесуалните изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими, а възражението на ответника за недопустимост на производството, е неоснователно.

Допустимостта на производството по делото и на постановеното решение ангажира въззивният съд с произнасяне по съществото на спора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред първоинстанционния съд са предявени от „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД срещу В. Д. искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземания, обективирани в заповед № 2931/25.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 6354/2023г. на Районен съд – Варна.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството му на собственик на топлоснабдяван имот. Твърди се, че Етажната собственост на адрес в гр. *****0, е присъединена към топлопреносната мрежа на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, а ответникът потребител на топлинна енергия, който дължи заплащане при извършване на доставка, в качеството си на собственик на имот в сградата, придобит на 13.06.2019г. Излага се, че потребителят в сграда в режим на ЕС не е заплатил предоставените му услуги за времето от месец декември 2020г. до месец април 2023г.

Разпечатката съдържа 35 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e83eacd7-6863-4b0e-9b74-5967123e682b