Решение № 572 от 24.11.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Търговище, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530101666 по описа за 2024 година

Производството е по предявен иск за делба на недвижим имот по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фаза по допускане на делбата.

Ищците С. С. Ю. от с.Киченица, общ.Разград и А. С. А. от гр.Разград, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Е. С.-АК Разград твърдят в исковата молба (и в уточняващата такава), че с ответниците Ф. И. Г. от с.Дралфа, общ.Търговище и З. С. М. от гр.Търговище са наследници на общия наследодател С. Й. О., а третата ответница А. Р. А. е дъщеря на З. М.. Излагат, че през 1971-1972г. първата ответница, тяхна майка, заедно с баща им С. О. придобили в режим на СИО собствеността върху имот с адм. адрес с.Дралфа, общ.Търговище, ул.“************", представляващ дворно място с площ от 520кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда, представляващ имот с пл.№ 22 в кв. VI по плана на селото, като дворното място им било подарено от бащата на наследодателя, в което двамата съпрузи построили къщата.Твърдят още, че в имота живели наследодателя и съпругата му, както и първият ищец и първата ответница, а след смъртта му през 1988г., продължили да живеят в имота, и след години ответницата Ф. Г. заминала за Р Турция, където се омъжила за А. Г., починал 1 през 2023г., като през всички тези години майката на ищците се прибирала в страната само за по месец-два, а след смъртта на втория си супруг започнала да се прибира по-често. Излагат също, че в периода от 1988г. до 2009г. в имота останал да живее първият ищец, който полагал грижи за имота, правил и ремонти, а от 2009г. до 2013г. в имота живели други лица, които да го пазят, поради което ищците били изненадани да разберат, че първата ответницатяхната майка, се снабдила с КНА № 189/29.11.2022г. за целия имот по давност, след което го дарила на третата ответница-нейна внучка с НА № 58/27.08.2024г., като си запазила пожизнено безвъзмездно право на ползване върху него. Като излагат посочените обстоятелства и твърдят, че първата ответница не е придобила собствеността върху целия имот въз основа на упражнявано давностно владение върху частите на другите наследници, при което се е разпоредила и с права, които няма, накърнявайки техните дялове в съсобствеността, ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за делба при квоти от по 1/8 ид.ч. за всеки от ищците и втората ответница и 5/8 ид.ч. за първата ответница. Въвели са и искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на по 100лв. месечно за всеки от ищците, дължимо от третата ответница, считано от 02.12.2024г.; претендират разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК, в писмен отговор от Ф. Г., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С. А.-ТАК се изразява становище за неоснователност на иска, като оспорва изложеното в исковата молба.Твърди, че след смъртта на общия наследодател дъщерите й не искат да живеят в имота, а в него останала само тя и ищецът, който злоупотребявал с алкохол, което принудило ответницата да замине за Турция и да се омъжи, което направила през 1991г., сключвайки брак в А. Г., но през 1997г. заявила на ишеца С. Ю., че или ще се грижи за имота, или няма повече работа в него, а през 1998г. го декларирала на свое име, сменила ключа и никой освен нея не е имал достъп до къщата от тогава. Сочи, че с втория си съпруг извършили много ремонти и подобрения по къщата, като през поголямата част от годината от ранна пролет до късна есен живеели в България, като само през зимата отивали в Турция, заради отоплението с природен газ, което имат в Турция. Поддържа също, че през 2013г. пуснала в имота една жена, която да се грижи за него и която й помагала в домакинството, без да плаща наем. Поради това, че само тя се е грижела за имота и е плащала 2 данъците за него, се снабдила с посочения КНА, а тъй като единствено третата ответница се грижела за нея след смъртта на втория й съпруг, решила да й дари имота.С оглед на изложеното моли за отхвърлянето на иска, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата З. М. чрез назначения от съда особен процесуален представител адв.П. Н., в който предявения иск се оспорва, като неоснователен, с оглед извършения дарствен акт, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Липсват доказателствени искания.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК , в писмен отговор от ответницата А. А., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С. А.ТАК се излага становище за неоснователност на иска, като излага, че преди прехвърлителната сделка никой не е оспорвал правото на собственост на баба й , а след смъртта на втория й съпруг единствено тя се е грижела за нея, грижи се и към момента, като извършва голям ремонт на къщата и е осигурила на баба си временен фургон с удобства, където да живее докато приключи ремонта; моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност въвежда претенция за възлагането му; оспорва и претенциите за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на ид.ч. на ищците.

След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази твърденията и исканията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници № 19459/11.11.2024г., изд. от Община Търговище, наследодателят С. Й. О., б.ж. на с.Дралфа, общ.Търговище, поч. на 12.08.1988г., е оставил наследници Ф. И. Г.-съпруга и три деца-З. С. М., С. С. Ю. и А. С. А., като не е спорно, че третата ответница А. Р. А. е дъщеря на З. М.. Не е спорно между страните по делото и обстоятелството, че по време на брака на наследодателя с първата ответница, двамата са придобили в режим на СИО процесния имот, който е отразен в Скица № СК-36/21.01.2025г., изд. от Община Търговище, отразен като ПИ № 22 с площ от 530 кв.м., за окйто е отреден УПИ VI-22 в кв.4 по плана на с.Дралфа, общ.Търговище, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при граници: ПИ № 21 на Юсеин С., ПИ № 20 на П. Н. и Т. В., ПИ № 23 на Й. А. и ПИ № 24 на З. У., а от удостоверение за данъчна оценка № 3

7303000363/23.01.2025г., изд. от Община Търговище се установява, че имотите с данъчна оценка от 2259,30лв. От НА 60, том III, рег.№6260, дело № 400/2022г. по описа на нотариус С. Г., рег.№ 327 с район на действие РС Търговище се установява, че ответницата Ф. И. Г. е призната за собственик въдз основа на давностно владение на имот, представляващ ПИ № 22 с площ от 530 кв.м., за който е отреден УПИ VI-22 в кв.4 по плана на с.Дралфа, общ.Търговище, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при граници: ПИ № 21 на Ю. С., ПИ № 20 на П. Н. и Т. В., ПИ № 23 на Й. А. и ПИ № 24 на З. У., а от НА за дарение на недвижим имот № 183, том III, рег.№ 3118, дело № 279/2024г. по описа на нотариус Г. Г., рег.№ 223 с район на действие РС Търговище се установява, че ответницата Ф. Г. е дарила на своята внучка А. Р. А. собствения си недвижим имот, представляващ дворище с пл.№ 22 в кв.4 по плана на с.Дралфа, общ.Търговище с площ от 530кв.м., за който е отреден УПИ VI-22 в кв.4 по плана на с.Дралфа, общ.Търговище, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при граници: ПИ № 21 на Ю. С., ПИ № 20 на П. Н. и Т.В., ПИ № 23 на Й. А. и ПИ № 24 на З. У., като Ф. Г. си запазва правото на ползване и живеене в имота докато е жива безвъзмездно.

Между страните по делото е прието за безспорно и обстоятелството ,че ответницата Ф. Г. е имала два брака-първият-с наследодателя на страните и втори-с А. Г..От представената справка от ОД МВР Търговище относно пътуванията на ответницата Ф. Г. до Република Турция и пребиваването й в Република България в периода 01.01.2015г. -28.01.2025г. се установява, че същата е пребивавала в страната средно по 3-4 месеца предимно през лятото, а в останалото време е пребивавала на територията на Република Турция. По делото са представени и множество платежни документи от ответницата А. А. за закупувани строителни и др. материали за ремонт. От декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 26.03.1998г., подадена от ответницата Ф. Г. се установява, че същата е декларирала пред Община Търговище процесния имот като единствен собственик.

По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св.А. М. К., съсед на ищеца с. Киченица твърди, че Г.бенур и С. живеят през две къщи от от 1985 г., като живели заедно една година и след това се развели, през 2008 г. свидетелят видял отново С. там. И разбрал, че пак са се събрали с Г. и оттогава, вече седемнадесет години, С. живее срещу свидетеля и се виждат всеки ден.

Свидетелят твърди, че С. му споменал за бащината му къща в с. Дралфа и са 4 ходили два пъти там през 2022 г. и през 2023 г., като С. го помолил да го закара да коси дворното място на имота, защото той няма кола и свидетелят го закарал и го оставял пред вратата на имота, а след това ходел да го прибила оттам, но не е влизал в имота. Твърди още, че през 2024 г. със С. ходили отново до с. Дралфа, защото той му каза, че бабата прехвърлила къщата на внучката си и по пътя му разказал, че бабата си изкарала нотариален акт, прехвърлила къщата на внучката си, дъщерята на по - голямата сестра на С., като С. бил много разтревожен. Ходили и до кметството, а също и до Община Търговище, за да може С. да изкара удостоверение за наследници и тогава казал на свидетеля, че ще съди майка си за имота. Св.Г. И. С., съжителка на ищеца С. Ю. твърди, че била негова съпруга от 1984 г., развели се през 1987 г., а през 1994 г. двамата пак се събрали, но докато били в брак, живеели в с.

Дралфа на ул. *************, като през 1994 г., след като заживели отново заедно, една година пак живели в с. Дралфа в бащината му къща. За ответницата Ф. Г. твърди, че чула, че 1991 г. е заминала за Турция и през 1991 г. или 1992 г. сключила там брак с А. Г., когото свидетелката също познава и дори постоянно се чували и виждали с А., който починал преди около две години. Твърди още, че Ф. и вторият й съпруг живеели в Турция и през лятото си идвали в България и оставали в с. Дралфа, за не повече от три месеца и през това време свидетелката и ищеца им ходели на гости, били в много добри отношения до миналата година, когато разбрали, че имотът е прехвърлен на А.-внучката на Ф., при което ищецът изпаднал в шок, а свидетелката му давала лекарства. Твърди също, че през годините те не са знаели да е имало уговорка между Ф. и децата й, че този имот ще остане само за Ф. и С. не се е отказвал от дела си в бащината къща, кяато са ходели да поддържат къщата и да косят, а тъй като нямат кола, наемали такава. Твърди и че през 2015 г. С. със сина им отишли да правят ремонт на покрива и на пода на стаите, както и тавана, направили и навес, като за покрива наели майстор от с. Дралфа, а за другите ремонти С. и майка му заедно плащали ремонтите. Твърди, че през цялото време са решавали заедно проблемите до миналата година. Твърди още, че за прехвърляното на къщата А. А. разбрала, когато те й казА. и тя също била в шок. Св.К. Х. Е., съседка на страните в с.Дралфа твърди, че много добре се познава със семейството. Излага, че през 1988 г. починал първият мъж на Ф.(Ф.), а синът й бил при майка си няколко години и оттам се развел с втората си жена, след това се върнал след около година и си прибрал първата 5 жена. Втората жена се казвала Г., а първата Г.. След това Ф. заминала за Турция и се оженила. Твърди, че между майка и син имало караници, защото С. бил малко агресивен и си пийвал, като доста се карА. с майката, но след като той си прибрал първата жена, отишъл да живее в с. Киченица и с нея си живеят там отдавна. Твърди също, че Ф. се оженила за втория си мъж А. около 2000 година, като година - две преди това тя била в Турция, а след година две, вече с втория си мъж А., се прибирали всяка година в България на село и започвали ремонти. Когато правели ремонти тя искала съгласието на децата си, като свидетелката чувала от А. и Ф., че децата й нямали нищо общо, за да плащат те нещо и Ф. казвала, че когато искала от С. да правят ремонти, той й отговарял, че няма да се върне в къщата, да правят каквото искат.