Решение № 149 от 27.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500327 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр.София, чрез процесуалния представител адв.З.Х., против решение № 83/25.05.2022г., постановено по гр.д.№ 312/21г. по описа на РОС, в частите му, с които: 1/ е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ на осн. чл.511, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД да заплати на Д. Н. С., сумата, представляваща разликата над 500 лв. до 57 500лв. /т.е. сумата от 57 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпила смърт на С. Ц. С. при ПТП, настъпило на 12.11.2016г., по вина на водача на незастрахования л.а. „Рено“, модел 16 „Меган“ с peг. № NU 526 AV, с обичайно пребиваване в чужда държава, управляван от водача Т. С. Х.Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2022г., до окончателното изплащане; 2 / е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ на осн. чл.511, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД да заплати на И. Я. Г. сумата, представляваща разликата над 30 000лв. до 55 000лв./т.е. сумата от 25 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпила смърт на С. Ц. С. при ПТП, настъпило на 12.11.2016г., по вина на водача на незастрахования л.а. „Рено“, модел „Меган“ с peг. № NU 526 AV, с обичайно пребиваване в чужда държава, управляван от водача Т. С. Х.-Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2022г. до 1 окончателното изплащане; 3 / е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ на осн. чл.511, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД да заплати на Р. Я. И. сумата, представляваща разликата над 30 000лв. до 55 000лв./т.е. сумата от 25 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпила смърт на С. Ц. С. при ПТП, настъпило на 12.11.2016г., по вина на водача на незастрахования л.а. „Рено“, модел „Меган“ с peг. № NU 526 AV, с обичайно пребиваване в чужда държава, управляван от водача Т. С. Х.-Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2022г. до окончателното изплащане; 4 / е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на адвокат П. С. от САК на осн. чл.38, ал. 2 от ЗАдв. сумата, представляваща разликата над 2 345лв. до 4 880лв. /т.е. сумата от 2 535лв./ - адвокатско възнаграждение; 5 / е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Разград сумата, представляваща разликата над 2 420лв. до 6 700 лв. /т.е. сумата от 4 280 лв./, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.83, ал.2 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени за горепосочените им части. Претендират се разноски.

Въззиваемите Д. Н. С., И. Я. Г. и Р. Я. И. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалните си представители адв. Н.Д. и адв.П.С. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на РОС да бъде потвърдено в обжалваните му части. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците Д. Н. С., И. Я. Г. и Р. Я. И. излагат, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД №433/17г. по описа на РОС, Т.

С. Х.-Г. е призната за виновна в причиняване по непредпазливост на 12.11.2016г. на път Е-70 гр.Разград-гр.Русе, при км.54+720, смъртта на С. Ц.

С. при реализирано ПТП с л.а. „Рено“, рег.№ NU 52 СAV. Първата ищца е негов наследник по закон, преживяла съпруга, а втората и третата са били отглеждани от С.С. от ранната им детска възраст като техен баща /за период от над 30 години-от сключване на брака му с Д.С./. В резултат от смъртта му ищците преживели огромен стрес, страдат от необратимата му загуба, и понастоящем не могат да се съвземат, загубили са своята морална, финансова, съпружеска и бащина опора.За втората и третата ищца С.С. се е грижил като за свои деца, те не са имали друга бащина грижа и изживяват смъртта му изключително тежко, още повече предвид нелепия начин, по който същият е загинал. Към момента на настъпване на ПТП за л.а. с рег.№ NU 526 AV /обичайно пребиваващ в друга държава/ не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обуславя на осн. чл.511, ал.1, т.3 от КЗ пряката отговорност на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни 2 застрахователи“ да обезщети претърпените от ищците в резултат от смъртта на С.С. вреди. Същите заявили на 02.11.2021г. извънсъдебните си претенции към Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, по които бил постановен отказ за изплащането на обезщетение. Предвид гореизложеното претендират ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от трите ищци сумата от по 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от всяка от тях неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на С. Ц.С., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на извънсъдебната претенция-02.11.2021г. до окончателното изплащане.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове. Не оспорва механизма на ПТП, настъпило на 12.11.2016г., и вината на водача на л.а. „Рено“, с английски рег.№ NU 52 СAV Т. С. Х.-Г.. Не се оспорва и обстоятелството, че ищците са спазили процедурата по чл.511 от КЗ, като са заявили извънсъдебната си претенция към НББАЗ на 02.11.2021г., по която е постановен отказ на 19.11.2021г.

Твърди, че за идентични претенции ищците са предявили искове и против Гаранционен фонд, което дело е образувано по-рано и е висящо. Оспорва изключителната вина на водача на л.а., като твърди, че е налице съпричиняване от страната на С.С., т.к. същият се е движил с концентрация на алкохол в кръвта, през тъмната част от денонощието по междуселищен път, по средата на пътното платно. Оспорва размера на претендираните обезщетения като завишен, несъответен на претърпените вреди, съобразно принципа на справедливост, произтичащ от чл.52 от ЗЗД, както и като несъобразен с трайната съдебна практика по аналогични случаи. Твърди и, че не дължи лихви от датата на завеждане на извънсъдебната претенция, т.к. не е изпаднал в забава от този момент. Приложим е чл.496, ал.1 от КЗ и съгласно неговите разпоредби началният срок, от който текат лихви е от датата на произнасяне по претенцията, а ако такова няма, от изтичане на 3 месечния срок за произнасяне.

С влязлото в сила в тези му части първоинстанционно решение главните искове са уважени до размерите от 500лв. за първата ищца и от по 30 000лв. за втората и третата ищци, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 26.02.2022г. до окончателното изплащане, както и са отхвърлени до пълния претендиран размер от по 150 000лв. за всяка ищца, а акцесорните искания са отхвърлени за периода от 02.11.2021г. до 25.02.2022г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.511, ал.1, т.3 от КЗ.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото присъда №46/17.10.2018г. по НОХД №433/17г. по описа на РОС, протоколно определение от 20.11.2019г. по НОХД №433/17г. по описа на РОС, решение № 53/05.04.2019г. по ВНОХД №1/19г. по описа на ВАпС и решение № 176/04.10.2019г. по н.д. № 679/19г. по описа на ВКС, се установява, че с влязла в сила присъда Т. С. Х.-Г. е призната за виновна в това, че на 12.11.2016г. в землището на с.Осенец, обл. Разград, на път 1-2 км.54+720 м. в 3 посока от гр.Разград към гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Рено“ с рег. № NU 52 СAV, нарушила правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнила задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и чл.77 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнила задължението си при заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на С. Ц. С., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, във, вр. чл.55 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Също не е спорно, а и се установява приложените писмените доказателства по приобщеното към доказателствения материал по делото гр.д.

№11423/17г. по описа на СГС, че лек автомобил “Рено“ с рег. № NU 52 СAV към датата на събитието е имал обичайно местопребиваване на територията на Великобритания, както и, че не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от същото дело е и, че с влязло в сила решение са отхвърлени претенциите на настоящите ищци за присъждане обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на С.С. против Гаранционен фонд поради липса на пасивна материалноправна легитимация.

На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени във влязлата в сила част от присъдата по НОХД № 433/17г. по описа на РОС.

На осн. чл.511, ал.1, т.3 от КЗ, предвид настъпилото на 12.11.2016г. застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който е управлявал моторно превозно средство, което е незастраховано и обичайно се намира в държава членка/към посочената дата Великобритания/ НББАЗ е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по претенциите на ищците за обезвреда. Изпълнено е и процесуалното условие по чл.511, ал.3 от КЗ за отправяне на писмена претенция за заплащане на обезщетение към НББАЗ /получена на 02.11.2021г./, като по същата е постановен отказ на 19.11.2021г.

Съгласно показанията на св.А.И., същият е първи братовчед на починалия С.С. и до смъртта му са поддържали ежедневно връзка, гостували си и семейно. Д. и С. се оженили 1980г. Децата на Д. били на около 4-5 години, когато се събрали. Отгледал двете й деца като родител, съвестно, с много внимание. Не обръщал толкова внимание на собствените си деца, колкото на тях. С.С. бил военен, получавал хубава заплата, грижил се много за семейството си, държал на него. Били нормално семейство, уважавали се и се разбирали, постоянно били заедно, помагали си. За смъртта му разбрал от Д., 4 тя му се обадила, разказала, че бил блъснат с автомобил, попилян на парчета и са го събирали с лопата. На погребението бил в чувал. Внезапната му смърт им се отразила много зле, били отчаяни, не знаели какво да правят. Все още скърбят за него, съжаляват, когато се чуват по телефона, все още са тъжни.