Решение № 781 от 27.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20221100900038 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба от „М.Б.“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „П.г.“ ООД. Молителят твърди, че има изискуеми вземания срещу длъжника „П.г.“ ООД по 22 броя договори за аренда/наем на земеделски земи, сключени за периода от 2010 до 2017 г.

Молителят посочва, че е придобил качеството на арендодател/наемодател по тези договори, тъй като е придобил собствеността върху земеделските земи – предмет на договорите. Поддържа, че длъжникът има неизплатени задължения по тези договори за арендни плащания/наемна цена в общ размер от 27769.72 лева, най-старите от които са изискуеми от 01.10.2013 г. / страните са уговорили срок за плащане в договорите - първи работен ден след изтичане на стопанската година/. Наред с посочените в табличен вид в молбата по чл. 625 от ТЗ вземания по договорите, поддържа, че длъжникът му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези вземания. Поддържа, че липсата на плащане на така изискуемите задължения обосновава извод, че длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност, на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ. При условията на евентуалност твърди, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

1

Поддържа, че датата на изпадане на длъжника в неплатежоспособност е 31.12.2020 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като му присъди направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата на „М.Б.“ ЕООД е връчен на длъжника „П.г.“ ООД, като в указания от съда срок длъжникът излага доводи за неоснователност на искането за откриване на производство по несъстоятелност. Посочва, че е платил на кредитора сума в общ размер от 121492.52 лева, представляваща плащания по договори за наем и по договори за аренда, за имоти, които ищецът е придобивал по силата на договори за покупко-продажба или възлагателни постановления за периода от 2014 г. до края на 2021 г. Сумите, дължими за съответните годишни ренти, са плащани въз основа на издадени проформа фактури, като след извършените плащания кредиторът е издавал на длъжника фактура за всяко едно от плащанията. Всяко плащане, с изключение на плащането за календарната 2020/2021 г. е въз основа на издадена от кредитора проформа фактура и след предварително съгласуване на дължимите суми между представители на двете дружества, като е извършвано уточняване на договорите, по които кредиторът е страна и има право да получи арендното или наемно плащане. За календарната 2020/2021 г. кредиторът не е издал фактура, след полученото плащане. Оспорва твърденията на кредитора, че има ликвидни и изискуеми вземания по търговски сделки за календарните 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 години, тъй като всички предявени от страна на кредитора вземания са му платени, съгласно издаваните от него фактури от една страна, а от друга заявява възражение, че тези вземания, като периодични такива, се считат погасени с изтичане на кратката 3 годишна давност. Вземанията за 2019 г. и 2020 г. са платени, а за календарната 2021 г. кредиторът не е издал фактура, но е получил плащане в размер на 8307.59 лева на 12.01.2022 г., към която дата все още не му е бил връчен препис от молбата по чл. 625 от ТЗ. Не оспорва обстоятелството, че кредиторът е придобивал имоти, за които преди това е сключвал договори за наем или арендовал, но оспорва да е бил уведомен за този факт с уведомителното писмо с изх. № от 24.03.2016 г. по отношение на имотите по договор № 19 за аренда на земеделска земя и нотариален акт № 188 към него; договор за аренда на земеделска земя № 20 с анекс за продължаване на неговия срок и нот. акт № 118/2016 г.; договор за аренда на 2 земеделска земя № 21 и нот. акт № 66/2015 г.; договор за аренда на земеделска земя от м. февруари 2012 г., ведно с договор за покупко-продажба от 26.04.2016 г.; договор за аренда на земеделска земя от 13.06.2012 г., ведно с нот. акт № 41/24.03.15 г. за придобиване на земята и договор № 3 от 2012 г., и нот. акт за покупко-продажба от 02.04.15 г. За тези общо 6 придобивни сделки оспорва да има уведомяване.

Кредиторът „М.Б.“ ЕООД признава, че на 12.01.2022 г. е получил плащане от 8307.59 лева, за което е издадена фактура № 4457 от същата дата. Заявява, че след отчитане на това плащане, задълженията на длъжника за главница по посочените в молбата по чл. 625 от ТЗ договори са в общ размер от 19474.83 лева, разпределени, както следва: за 2012/2013 г. – 214.80 лева; 2013/2014 г. – 4423.46 лева; 2014/2015 г. – 5273.11 лева; 2015/2016 г. – 4482.95 лева;

2016/2017 г. – 312.42 лева; 2017/2018 г. – 1944.63 лева; 2018/2019 г. – 1576.23 лева и за 2019/2020 г. – 1247.23 лева. Поддържа, че длъжникът му дължи и лихвите за забава върху неизвършените в срок арендни плащания. Поддържа, че длъжникът е уведомен надлежно за придобиването на арендуваните имоти.

С определение от 16.02.2022 г., на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединено дружеството „Б. АС“ ЕООД. В молбата на кредитора за присъединяване се твърди, че има изискуеми вземания срещу длъжника „П.г.“ ООД по договор за аренда на земеделски земи № 35780/28.09.2018 г., по който кредиторът е придобил качеството на арендодател, тъй като е придобил собствеността върху земеделските земи – предмет на договора с нот. акт № 54/02.07.2019 г. Поддържа, че длъжникът има неизплатени задължения по този договор за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в общ размер от 1029.30 лева. Наред с посочените в табличен вид в молбата по чл. 625 от ТЗ вземания по договора, поддържа, че длъжникът му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези вземания. Поддържа, че липсата на плащане на така изискуемите задължения обосновава извод, че длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност, на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ. При условията на евентуалност твърди, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Поддържа, че датата на изпадане на длъжника в неплатежоспособност е 31.12.2020 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като му присъди направените в производството разноски. Прави възражение за 3 прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата на „Б. АС“ ЕООД е връчен на длъжника „П.г.“ ООД, като в указания от съда срок длъжникът излага доводи за неоснователност на искането на този кредитор за откриване на производство по несъстоятелност.

Посочва, че е платил на кредитора сума в общ размер от 12815.43 лева, представляваща плащания по договори за аренда, за имоти, които ищецът е придобивал по силата на договор за покупко-продажба за стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г. и 2020/2021 г. Излага и доводи, че не е ползвал описаните в молбата за присъединяване два имота за всички стопански години, за които кредиторът претендира арендни плащания. Признава, че дължи единствено сума в размер на 150.65 лева за имот № *** за календарната 2020/2021 г. и изразява готовност да плати тази сума, ако кредиторът му издаде проформа фактура за дължимо плащане за този имот.

Кредиторът „Б. АС“ ЕООД не е оспорил изразеното от длъжника становище по молбата му за присъединяване, съответно съгласно указаното му, в този случай Съдът е приел за безспорни между страните изложените от длъжника твърдения относно ползването на имотите от трети лица и плащането на претендираните арендни плащания по отношение на имот с № ***.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството длъжник е пререгистрирано в ТР-АВ на 28.07.2008 г., като му е предоставен ЕИК ****. По електронното дело на длъжника са обявени годишните му финансови отчети за периода от 2012 – 2020 г. вкл.

За установяване на вземанията си, кредиторите са представили по делото описаните в молбите по чл. 625 от ТЗ договори за аренда/наем на земеделски земи, доказателства, че тези договори са били надлежно вписани и нотариалните актове и постановлeнията за възлагане, с които кредиторите са придобили собствеността върху имотите – предмет на тези договори.

Длъжникът не оспорва наличието на тези договори, както и придобиването на имотите – предмет на договорите от кредиторите.

От ангажираните от първоначалния кредитор доказателства се установява, че на длъжника е надлежно съобщено за прехвърлянето на имотите с представените към молбата по чл. 625 от ТЗ уведомителни писма. Не са ангажирани доказателства единствено за връчването на уведомително писмо с изх. № 52/24.03.2016 г., касаещо 2 имота в землището на с. Черни връх, 4 съответно №№ 406012 и 406013, придобити с нотариални актове, съответно № 20/02.04.2015 г. и № 21/02.04.2015 г.

Представените от страните по делото счетоводни документи и изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата съдебноикономическа експертиза на вещото лице В.П., чието заключение, като неоспорено от страните, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице П., се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период 2013 –2021 г. вкл., вещото лице посочва, че за този период по-голяма част от активите на „П.г.“ ООД са нетекущи /дълготрайни активи/, като тези активи съставляват, съответно 55.85%, 71.63%, 68.28%, 73.74%, 73.48%, 73.16%, 61.65%, 62.50% и 76.93% от общо активите. Собственият капитал на длужеството е положителна величина през целия анализиран период. Задълженията се състоят от задължения към финансови предприятия, към доставчици и други задължения. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за периода 2013 г. – 2021 г., като от направените изчисления заключава, че коефициентът на обща ликвидност на дружеството е със стойност в рамките на общоприетите граници, като малки изключения прави показателят за 2016 г. Така установените параметри на този коефициент сочат, че ответникът е бил в състояние да посрещне и изплати текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. След анализ на коефициентът на финансова автономност за анализирания период, вещото лице счита, че съществуващите задължения на дружеството са обезпечени с достатъчно имущество, тъй като стойностите на коефициента на финансова автономност са значително над минимално изискуемата референтна граница.

Този факт се дължи на високите нива на собствения капитал на длъжника, които нива се формират от генерираните през обследваните години печалби.

От направения анализ и извършените изчисления вещото лице установява, че с наличното имущество по счетоводни баланси, ответникът може да покрие всичките свои парични задължения, за всяка една от анализираните години.

При разпита на вещото лице в о.с.з. на 27.05.2022 г. вещото лице пояснява, че при съобразяване с представените от длъжника в това съдебно заседание доказателства за налична сума по банкова сметка в размер на 299000 лева, по принцип наличието на тази сума ще доведе до още по-добри резултати при коефициентите от тези вече изчислени в представеното заключение. От 5 извършената проверка в счетоводството на първоначалния кредитор, вещото лице установява, че процесните вземания не са осчетоводени от този кредитор. Съгласно СС № 37 Провизии, условни задължения и условни активи, вземанията по арендни договори, по които не е страна, а е нов собственик, заместил арендодателя, са условни активи. Съобразно разпоредбата на СС № 37 „условните активи обикновено възникват от непланирани и други неочаквани събития, които пораждат възможност в предприятието да постъпят икономически ползи“. В тази връзка „М.Б.“ ЕООД е счело, че вземанията по арендни договори, по които не е страна, следва да бъдат оценени като възможен актив, възникващ като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от съответното предприятие. В конкретния случай това са арендни договори, сключени преди покупката на недвижимите имоти, с друг арендодател и въпреки, че „М.Б.“ ЕООД е новият собственик, заместил арендодателя, същото не може да контролира реализирането на прихода. Съгласно т. 8.3 от СС № 37 условните активи не се признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат признаването на приход, който може никога да не бъде реализиран. Ако постъпването на потока икономически ползи стане практически сигурно, тогава активът и свързаните с него приходи се признават във финансовия отчет за периода, през който е настъпила промяната. При проверката в счетоводната отчетност, се установява, че счетоводните записвания на „М.Б.“ ЕООД са водени редовно и са съобразени със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. При проверката в счетоводството на ответника се установява, че същият е извършил последно плащане към „М.Б.“ ЕООД на 12.01.2022 г. Плащането е извършено по банков път и е в размер на 8307.59 лева. Съгласно условията на приложените по делото договори за аренда, размерът на процесното вземане се определя от площта на арендованата земя и цената на декар арендована земя, вписана в съответния договор. Общият размер на вземането изчислен от вещото лице, към 31.12.2021 г., възлиза на 28 406.21 лв., като при изчисляване на този размер не е отчетено извършеното след този период – на 12.01.2022 г. плащане на сумата 8307.59 лева.