Определение № 34 от 02.02.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Перник, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Търговско дело № 20221700900069 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Д. Д. И., в качеството на синдик на МЕДИКОМ ООД - в несъстоятелност, ЕИК: 831594174 /уточнена с молба вх. № 3429/05.06.2023г./ срещу А. Н. К. и „МЕДИКОМ“ ООД - в несъстоятелност, с която по изложените в исковата молба обстоятелства е предявен главен иск с пр. осн. по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД и евентуални искове с пр. осн. чл. 647, ал.1, т.т. 1, 2, 3 и 6 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на МЕДИКОМ ООД - в несъстоятелност разпоредителните действия извършени от дружеството, в резултат на което ответникът А. Н. К. е получил без валидно правно основание и се е обогатил неоснователно с парични средства на обща стойност 37 400 лв., с което по непозволен начин е ощетено имуществото на „Медиком ООД - в несъстоятелност" и са увредени дружеството и неговите кредитори, както следва: Извършени през 2017 г. четири плащания в брой, на каса, на обща стойност 27 390,00 лв. (на 05.10.2017 г., 03.11.2017 г., 05.12.2017 г. и на 29.12.2017 г.); и Извършени през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. по едно плащане в брой всяка година, съответно на стойност 300 лв., 600 лв. и 600 лв.; и Извършени през 2021 г. две плащания в брой, на каса, на обща стойност 8 510 лв., съответно на 28.06.2021 г. и на 31.8.2021 г., както и кумулативно съединен осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответника А. Н. К. да заплати /върне/ получените без основание парични средства на обща стойност 37 400 лв. в патримониума на дружеството и масата на несъстоятелността за попълването й, ведно със законната лихва в размер на 7 163,08 лв. за периода от 19.11.2020 г. до исковата молба. С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото и док. искане по чл. 190 ГПК ответниците да представят (под опис) по делото всички намиращи се у тях документи, касаещи основанието за изплащане и размера на процесните парични средства, които А. Н. К. е получила от Дружеството „МЕДИКОМ“ ООД.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът А. Н. К. по подробни доводи и 1 съображения оспорва предявените искове като процесуално недопустими и по същество неоснователни. Предявените искове са недопустими поради процесуалното качество на синдика: синдикът не е овластен да предявява искове по чл.чл. 45, 55, 59 ЗЗД, а само искове по чл. 645-647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД - предвид ясната и ограничителна разпоредба на чл. 649, ал.

1 ТЗ. Възразява за погасяването на правото на иск по давност, тъй като са предявени след изтичането на едногодишния преклузивен срок от открИ.е на производството, съгласно чл.

649, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ, производството се открива с решението на съда по несъстоятелността. Решението е постановено на 14.12.2021г., а исковете са предявени на 14.12.2022 г. и затова са подадени след срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, който е изтекъл на 13.12.2022 г. По отношение на преклузивния срок законът е пределно ясен, че тече от открИ.е на производството, а не от обявяването на решението. Молбата за открИ.е на производството е подадена на 30.09.2021 г. Следователно могат да бъдат атакувани само сделки със свързани лица, извършени в двугодишен срок от подаването на молбата, тоест не по-късно от 30.09.2019 г. Твърдението по исковата молба е, че през 2017 г. е изплатено без основание възнаграждение в размер на 27390 лв. за счетоводни услуги към ответника, последното от 29.12.2017 г. Дори и ако се приеме, че срокът е свързан с началната дата на неплатежоспособността, която е 31.08.2021 г., то двугодишният срок за обявяване на недействителността налага разпореждането да е било извършено не по-късно 31.08.2019 г.

Ето зашо в случай, че плащането е преди тази дата, то правото на иск е погасено по отношение на всички плащания извършени преди посочената дата. Предвид посочената разпоредба, правото на иск за тези суми е погасено поради настъпила погасителна давност, на основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ. Исковата молба е подадена на 14.12.2022 г., а претендираните вземания са възникнали, според твърденията на ищеца, както следва:на 05.10.2017г., 03.11.2017 г., 05.12.2017 г. и 29.12.2017 г. Поради това първите три плащания са погасени по давност поради изтичането на общия петгодишен давностен срок, като само по отношение на последното плащане от 29.12.2017 г. в размер на 4270 лв. този срок не е настъпил. След като исковата молба е подадена на 14.12.2022 г., то юридическият факт на настъпила погасителна давност е налице за изплатени суми за период 5 и повече години преди тази дата, тоест преди 14.12.2017 г. Предвид изрично направеното позоваване на давността, правото на иск и материалното право са погасени по давност за всяко едно от посочените три претендирани вземания, на основание чл. 110 ЗЗД. По отношение на изплатените през периода 2018-2020 г. три плащания в размери съответно 300 лв., 600 лв. и 600 лв., същите са изплатени на валидно правно основание - възнаграждение за счетоводно обслужване. Относно твърдението за извършени без основание плащания през 2021 г. на обща стойност 8510 лв. ги оспорва като неоснователни, тъй като е налице валидно основание за всяко едно. Извършените през 2017 г. плащания са били във връзка с осъществяваното от ответника дългогодишно счетоводно обслужване на дружеството с начален период от март 2011 г., включващо и годишното счетоводно приключване за 2010 г.

Тези възнаграждения са свързани и с извършването на множество вътрешни проверки, изготвяне на отчети от тях, копиране на документация и комуникации с вещи лица при и по повод на заведените от кредиторите искови производства през 2014 г. и продължили до 2021 2 г., свързани с претенциите им за ликвидационен дял и по които има всевъзможни доказателствени искания за проверки извън тесните предметни предели на спора - за цялостна проверка и представяне на документация за период от 2011 г. насетне. Оспорва твърдението, че ответникът А. Н. К. е свързано лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2,6 и 9 и ал.

2 от ДР на ТЗ. Всички изплатени суми са на валидно и годно правно основание - за извършване на текущо счетоводно обслужване на дружеството, така също и във връзка с изготвяне на междинни счетоводни баланси и отчитане във връзка с прекратяването на членството на Николай Илиев Данев и на Илия Данев, настъпили в различни счетоводни периоди, във връзка с изготвянето на счетоводни справки и друга счетоводна документация за нуждите на водените от кредиторите съдебни дела, както и за цялостното счетоводно обслужване на дружеството за посочения период март/2011 г. и до края на 2022 г., като освен това претенцията е погасена по давност, на основание чл. 110 ЗЗД. Ако се приеме предявеният иск за паричните суми допустим и основателен, прави възражение за прихващане на присъдените суми със сумите, дължими от дружеството за воденото от него счетоводно обслужване за периода март/2011 г. - декември/2022 г. в размер, равен на минималното установено за страната и за посочения период трудово възнаграждение за длъжността „главен счетоводител“ съгласно минималните осигурителни прагове - до размера на по-малката от двете суми. Съгласно чл. 103. ал. 2 ЗЗД, прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено поели изтичането на давността. Оспорва основателността и на акцесорния иск за присъждане на лихва, тъй като искът за присъждане на законна лихва няма свое правно основание в кръга на приетите вземания - такива Не са предявени, затова и е недопустимо неговото предявяване. Синдикът не може да излиза извън кръга на вземания съгласно списъка на приетите вземания; претенцията за сумата 7163,08 лв. законна лихва не е ясно как е определена, върху кои суми и за какъв период, нито е дължима; Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви. С отговора са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „МЕДИКОМ“ ООД - в несъстоятелност по подробни доводи и съображения оспорва предявените искове като процесуално недопустими и по същество неоснователни. Предявените искове са недопустими поради процесуалното качество на синдика: синдикът не е овластен да предявява искове по чл.чл.

45, 55, 59 ЗЗД, а само искове по чл. 645-647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД - предвид ясната и ограничителна разпоредба на чл. 649, ал. 1 ТЗ. Твърди, че искът е недопустим поради обстоятелството, че липсва една от предпоставките на иска- към датата на сделките да е налице предходен дълг на кредитор на дружеството, който да обоснове иска за обявяване на относителна недействителност на атакуваните сделки. Исковата молба, по която дружеството е посочено като ответник, е депозирана по делото на 17.08.2023 г., а производството по несъстоятелност е открито с решение от 14.12.2021 г., поради което исковата молба срещу дружеството е недопустима като подадена след изтичането на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на искове, свързани с производството по несъстоятелност. Оспорва твърдението, че А. К. и Медиком ООД са 3 свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2,6 и 9 и ал. 2 от ДР на ТЗ като посочените разпоредби са неотносими. Исковата молба е подадена на 17.08.2023 г., а плащанията по оспорените вземания са извършени, според твърденията на ищеца, както следва: на 05.10.2017 г., 03.11.2017 г., 05.12.2017 г. и 29.12.2017 г. Поради това всички вземания са погасени по давност поради изтичането на тригодишен давностен срок за периодични услуги. При всички случаи, дори и ако не е приложима кратката тригодишна погасителна давност посочена в предходната точка, за част от оспорваните в исковата молба сделки, които са се осъществили още през 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018(до 17.08.2018) г., затова прави възражение за настъпила петгодишна погасителна давност на общите основания, посочени в чл. 110 и сл. ЗЗД. Отделно и независимо от горното, за иска по чл. 135 ЗЗД е ирелевантен моментът на узнаването от страна на кредитора, а само датата на възникване на задължението/вземането - в сроковете, както са посочени по-горе. Законът не поставя като условие за предявяване и съответно за начало на давността момента на узнаването.

Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за прекъсването или спирането й. Оспорва фактическите и правни твърдения в исковата молба по подробни доводи и съображения. Всички изплатени суми са на валидно и годно правно основание - за извършване на текущо счетоводно обслужване на дружеството, в т.ч. услуги свързани с персонал и всички дейности и документи за периодите, за които се отнасят, на основание сключените писмени облигационни договори, така също и във връзка с изготвяне на междинни счетоводни баланси и отчитане във връзка с прекратяването на членството на Николай Илиев Данев и на Илия Данев, настъпили в различни счетоводни периоди, във връзка с изготвянето на счетоводни справки и друга счетоводна документация за нуждите на водените от кредиторите съдебни дела. Оспорва и твърдението за обедняване на дружеството и за сделка във вреда на интересите на дружеството за изплатени суми през 2021 г. поради следното: изплатените суми са за сметка на допълнително направени вноски от съдружниците, а не в резултат на търговската дейност на дружеството и затова искът за тези суми няма никакво фактическо и правно основание в чл. 135 ЗЗД или в някой от отменителните искове по ТЗ. Оспорва твърдението за „разпоредителни сделки" и обогатяване за всички плащания през 2017г.,общо в размер 27390 лв. Освен, че както беше доказано, плащанията се отнасят за 2014, 2015, 2016 и 2017г., като за тези плащания са съгл.