Решение № 254 от 05.11.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Тетевен, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100737 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба М. У. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 16, чрез адв. Ц. от ЛАК, с която са предявени претенции за изменение на Решение № 94/12.04.2024 г. на PC Тетевен, постановено по гр. дело № 85/2024 год. по описа на PC Тетевен, за упражняване на родителските права за децата, местоживеене, лични контакти на родителя спрямо малолетните деца У. М.ва И.а, ЕГН ********** и М. М.в У., ЕГН **********, спрямо тяхната майка В. С. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „хххххх“ № 1.

В исковата молба се твърди, че ищецът от съвместното си съжителство с ответницата имат две деца: У. М.ва И.а, ЕГН **********, род. на 23.04.хххх год. в гр. Ботевград, област Софийска, издаден въз основа на съставен Акт зараждане № хх от 24.04.хххх год., от Община Тетевен, област Ловеч - дубликат и детето М. М.в У., ЕГН ********** род. на 29.02.хххх год. в гр. Троян, област Ловеч, издаден въз основа на съставен Акт зараждане № хххх от 02.03.хххх год., от Община Троян, област Ловеч.

На следващо място се твърди, че ищецът живеели на семейни начала с ответницата, първоначално в гр. Тетевен, област Ловеч, като в Л. напуснала жилището, заедно с децата.

След подобряване на отношенията между родителите те отново заживели заедно, до октомври 2023 г., когато окончателно ответницата напуснала семейното жилище и се установила, при родителите си в гр. Ябланица. До нощта на 19.06.2025 г., когато, според ищецът децата били оставени от майката пред домът му, тъй като тя желаела да замине в чужбина

Ищецът заявява, че децата живеят при него, както и че има необходимите условия и възможности за отглеждането на децата У. И.а и М. У..

Сочи се, че с подкрепата на разширеното си семейство ищецът И. може да осигурява добър и спокоен живот на децата.

1

Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху децата - У. М.ва И.а, ЕГН ********** и М. М.в У., ЕГН **********, да се упражняват от ищецът М.

У. И., ЕГН ********** - баща, като се осъди ответницата и майка В. С. Л., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 270 лева, за всяко от децата, с начална дата на плащане от 20.06.2025 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата.

В законоустановения срок, съгласно чл. 131 от ГПК не е подаден отговор от ответницата майка В. С. Л., ЕГН **********.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от Д“СП“ – Тетевен и Д“СП“ - Луковит, обхванал в социалното си проучване и двамата родители, видно от който майката полага непосредствените грижи за детето У. М.ва И.а, ЕГН **********, същата има подкрепата на разширеното семейство; жилището, в което живеят майката и детето е оборудвано със всичко необходимо за спокоен живот и не крие риск за детето У.. На следващо място бащата полага непосредствените грижи за детето М. М.в У., ЕГН **********, жилището, в което живеят бащата и детето е оборудвано със всичко необходимо за спокоен живот и не крие риск за детето М..

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, бащата и ищец М. И. заявява, че желае родителските права за детето М. М.в У. да бъдат предоставени на него, докато на майката В.

Л. да бъдат предоставени родителските права за детето У..

Майката В. Л., също е изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, като заявява, че работи, има доходи, има капацитет да отглежда детето, като заявява, че желае тя да упражнява родителските права, относно детето У., докато родителските права за детето М. У. да бъдат предоставени и упражнявани от бащата М. И..

В тази връзка от ищцовата страна е поискана промяна в петитума на исковата молба по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, в насока родителските права да бъдат разпределени между страните, като бащата управнява родителските права спрямо детето М., докато майката упражнява родителските права по отношение на детето Удрияяна, която е допусната от съдебният състав с протоколно определение от 30.10.2025 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното му формиране.

Установява се по делото, че страните са родители на две малолетни деца, като последните са на 5 години и 6 месеца за У. и 5 години и 8 месеца за М. към датата на устните състезания по делото.

По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства. В последствие ответната страна, която ги е поискала и на която са допуснати заяви в съдебно заседание, че не желае събирането им. В тази връзка и съдебният състав е отменил определението си, с което е допуснал събирането на това доказателство.

По делото, по инициатива на страните в производството, а и по инициатива на съда са представени и приложени множество писмени доказателства.

2

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните са родители на децата У. М.ва И.а, ЕГН **********, род. на 23.04.хххх год. в гр. Ботевград, област Софийска и М. М.в У., ЕГН ********** род. на 29.02.хххх год. в гр.

Троян, област Ловеч. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.

Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния доклад и изслушването на майката и бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла. От тогава децата, живеят с майка си в гр. Ябланица, област Ловеч, като тя полага грижи за тях първоначално. В последствие, а и към настоящият момент децата се отглеждат разделно, при двамата си родители, а именно У. при майка си В.

Л., а М. при баща си М. И. Между родителите и децата има изградена добра емоционална връзка, те имат добър здравен статус.

Въз основа на експертното становище по приетия по делото социален доклад и при съвкупната преценка с останалите доказателства по делото – писмени и обяснения на страните, се налага извод, че децата се чувстват спокойни с родителя, които ги отглежа в момента, който те възприемат като най-близкия си човек. Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на родителско отчуждение спрямо майката и бащата, към другото дете, като детето, отглеждано при другия родител, не е емоционално отчуждено от него.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на детето“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие дете с оглед запазването на висшите им интереси и 3 гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „подобрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.

В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на детето. Под „интереси на детето“ се разбират всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.

Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).

Според практиката на ВКС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Детето имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага грижи за тях.

Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т.е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на детето и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение № 4196 от 47.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).