Решение № 2605 от 01.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2605 гр. София, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110211120 по описа за 2023 година се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е, след като с решение № 4949 от 20.07.2023 г., постановено по КНАХД № 4450/2023 г. по описа на АССГ, XXVII касационен състав, по реда на касационното съдопроизводство е отменено решение № 1429 от 27.03.2023 г. по НАХД № 13133/2022 г. по описа на СРС, НО, 8-и състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителни указания по прилагането на закона и мотивирането на съдебния акт.

Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба на Г. Ц. Г. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-018445 от 08.09.2021 г., издадено от Д Д Д на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП-СДВР), с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателят Г. го оспорва като неправилно и незаконосъобразно и възразява срещу направените в него констатации. От фактическа страна признава, че на посочените дата и час е управлявал въпросното превозно 1 средство, като навежда, че същото било разположено в крайната лява пътна лента по посока на движението. Участъкът от пътя предполагал възможност да се извърши обратен завой, тъй като били извършвани ремонтни дейности и липсвала защитната мантинела, разделяща срещупосочните платна за движение. Твърди, че при изнасянето на автомобила с цел предприемане на завой в обратна посока, бил застигнат и внезапно ударен от лявата си страна от движещ се с несъобразена спрямо пътните условия скорост лек автомобил. Тези му съображения са го мотивирали да приеме, че изложените в наказателното постановление факти не отговарят на действителното положение във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, въз основа на което моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но в негова защита се явява упълномощеният му представител – адв.

Н. Н.. Тя пледира за отмяна на обжалвания санкционен акт, като счита, че събраните по делото доказателства не позволявали да се изяснят съществени факти от значение за ангажирането административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не взема и становище по същество на делото.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.08.2021 г., около 10:50 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Челопешко шосе“ жалбоподателят Г. Ц.

Г. управлявал пътнически автобус марка „Ивеко“, модел „70 Ц 15“ с рег. №. В пътния участък се извършвали ремонтни дейности, като временно били премахнати металните съоръжения, обособяващи разделителната ивица между двете насрещни платна за движение.

При тази ситуация, на около 200 метра след пътния възел с бул. „Ботевградско шосе“, жалбоподателят решил да предприеме маневра по завиване в обратна посока, като от средната пътна лента, в която се движел, започнал да осъществява отклонение от праволинейното си движение, без обаче да съобрази разположението на попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“ с рег. номер ““. Като не пропуснал намиращото се от ляво МПС, Г. станал причина за настъпването на пътнотранспортно произшествие с негово участие, при което лекият автомобил осъществил физически контакт с лявата средна част на автобуса, от което последвали имуществени щети за двете превозни средства. И двамата участници в ПТП подали сигнали за случилото се до спешния център за телефонни повиквания 112.

На местопроизшествието пристигнали свидетелите Л. Й. и С. К. – служители на ОПП-СДВР. К. съставил протокол за ПТП № 1776066/24.08.2021 г. и скица към него, а Й. съставил на жалбоподателя Г. Г. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 485486 от 24.08.2021 г. за извършени нарушения на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и на чл. 100, 2 ал. 1, т. 1 от ЗДвП в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля К.. Жалбоподателят получил препис от акта на същия ден и го подписал без възражения.

Въз основа на цитирания акт, на 08.09.2021 г. Д Д Д на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ издала наказателно постановление № 21-4332-018445 от 08.09.2021 г., с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На 03.10.2022 г. на жалбоподателя Г. бил връчен препис от наказателното постановление, а на 04.10.2022 г. същият депозирал жалба срещу него в деловодството на ОПП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Л. Й. и С. К. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5, вр. ал. 5 от НПК), протокол за ПТП № 1776066 от 24.08.2021 г., справка картон на водача, Заповед № 513з-4445/29.06.2017 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, собственоръчно попълнена от Г. Г. декларация, писмо с вх. № 270216/29.09.2023 г. от Районен център 112 – София ведно с приложено към нея веществено доказателствено средство – 1 бр. CD, съдържащ звукозаписи на телефонни обаждания, 4 бр. електронни картони за проведени телефонни повиквания, както и снето и преведено от турски на български език съдържание на аудиозапис.

На първо място съдът постави на разглеждане гласните доказателствени средства, събрани посредством разпита на свидетелите Й. и К. – служители на ОПП-СДВР, отзовали се на подадения сигнал за настъпило ПТП. В съдържателен аспект, показанията на двамата свидетели се отличават като ниско информативни и лишени от фактическа конкретика. Това обаче е оправдано от естеството на ежедневните работни дейности, осъществявани от двете лица в кръга на служебната им компетентност, както и от изминалия период от време между процесните събития и проведените им в хода на наказателното производство разпити. И все пак, съдът кредитира с доверие споделеното от Й. и К. досежно съставянето на АУАН и подписването му от неговия издател и лицето, присъствало при установяване на нарушението, което позволява да се даде положителна оценка на законосъобразното поставяне на началото на административнонаказателното производство.

Съдът се довери и на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Отделните доказателствени материали не дават основание за поставянето им под съмнение. От приложения към материалите на делото протокол за ПТП се установяват участниците в ПТП, механизмът на възникването му, причините за настъпването му и вредните последици от него. Съставената от свид. К. скица 3 на ПТП позволява да се идентифицират значими за предмета на доказване обстоятелства, сред които разположението на превозните средства на пътното платно, предприетите от водачите действия и мястото на удара между двата обекта. Следва да се отчете, че съдържанието на скицата разкрива пълен синхрон спрямо заявените в декларацията на жалбоподателя обстоятелства досежно ситуирането му в средната лента за движение, от което е предприел маневрата по завиване в обратна посока.

Справката-картон на водача свидетелства за наличието и на други нарушения на ЗДвП, осъществени от жалбоподателя.

Съдът съобрази също и съдържанието на аудио файловете, съхранявани в паметта на приложения по делото компактдиск, които позволяват да се приеме за установен с категоричност настъпилия пътен инцидент на Околовръстния път на гр. София, в близост до пътния възел с бул. „Ботевградско шосе“, като в записите ясно са индивидуализирани участващите в него превозни средства.

Доказателствената съвкупност по делото е вътрешно логична и непротиворечива, поради което няма основание да не бъде кредитирана от съда. Поради това, съдът намира, че презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не беше оборена от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съобразно функционалната си компетентност на ръководно-решаващ орган, съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Заповед № 513з-4445/29.06.2017 г. на директора на СДВР и т. 1.2. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – свид. Л. Й., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - началник на група при ОПП - СДВР, на когото съгласно чл. 189, ал.

12 от ЗДвП, Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и т.

2.6. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани права на административнонаказващия орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на 4 изискуемата се за тяхната валидност писмена форма.

1. По отношение на нарушението на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП (пункт първи от НП):

И двата процесуални документа съдържат реквизитите, предвидени съответно в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН, сред които личи посочването на дата, време, място, обстоятелства при които е извършено конкретното нарушение, а именно, че жалбоподателят е предприел маневра завиване в обратна посока без да пропусне попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил. В тази връзка съдът счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение е било описано достатъчно ясно, точно, прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички обективни признаци на посочената като нарушена правна норма от съответния нормативен акт. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя за неизясняване на съществени факти от действителността, доколкото органите за контрол на пътя са положили дължимите усилия за установяване на причините за настъпване на ПТП, в това число като са снели фактически данни от жалбоподателя Г. посредством изготвената от него декларация, чието съдържание отговаря на възприетото от служителите на ОПП и обективирано в съставената скица на ПТП. Фактът, че не са били снети обяснения от другия участник в ПТП, не предполага опорочаване на процедурата по установяване на нарушението, тъй като подобни действия имат организационен характер и служат за обезпечаване правилното възприемане на относимите факти, което в случая очевидно е преценено за постигнато и с добиването на информация само от единия участник. В допълнение съдът отчита, че подходът при провеждането на процедурата попада в оперативната самостоятелност на контролните органи. Това е така, доколкото в чл. 125а, ал.