Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1605 от 21.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2762/2021
Вид
Решение № 1605
Подписан
21.12.2023
В сила
11.04.2025
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.309 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1605 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20211100902762 по описа за 2021 година

Производството по делото е по иск с правно основание чл.92 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл.286, ал.1 от Търговския закон, предявен от Министерство на културата против „Ю.к.****“ ЕООД с искане последния да бъде осъден да му заплати сума в размер на 95 542,01 лв., за неустойка уговорена в договор № РД11-0014/12.03.2012г. – 45 784, 87 ЛВ. и договор № РД 11 -00-216/09.10.2015г. – 49757, 14 лв., за периода от месец септември 2018 г. до подаване на искова молба, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до пълното й изплащане, както и разноски по делото.

Твърди се, че страните са в договорни правоотношения, възоснова на сключен договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г., по силата на който ищецът предоставил следните обекти:

1.

Обособен обект с обща площ 365,05 кв.м., находящ се на трети етаж в блок 4;

2.

Обособен обект с площ от 93,87 кв.м., находящ се на втория етаж в блок 5Б.

Договорът е сключен на основание Заповед №РД 09-45/21.02.2012г. на Министъра на културата за определяне на наемател след проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имот- публична държавна собственост, и

- договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015г. предоставихме на дружество „Ю.к.****” ЕООД, представлявано от управителя П.П.Б. за сменно и възмездно ползване части от недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ сграден комплекс, находящ се в гр.София, район Изгрев, ул.****, а именно:

1. Обект № 1 с полезна площ 342, 39 кв.м., състоящ се от 13 бр. кабинети, коридор, WC, 1 намиращ се на 3-ти етаж (кота+6,80) в бл. 4 на сградния комплекс;

2.

Обект № 2 с полезна площ 114, 88 кв. м., състоящ се от 5 бр. кабинети, коридор и WC, находящи се на 4-ти етаж (кота+10,02) в бл. 5 на сградния комплекс.

Договорът е сключен на основание Заповед №РД09-227/30.04.2015г. на Министъра на културата за определяне на наемател след проведена тръжна процедура а отдаване под наем на имот- публична държавна собственост.

Съгласно т. 2 на раздел II от договор РД11-00-14/12.03.2012г. на МК, наемодателят предоставя на наемателя посочените по т. 1.1. и т. 1.2 обособени части срещу месечен наем общо за заеманата площ в размер на 2 547 лева без ДДС или 3056, 40 лева с ДДС.

Съгласно т. 13 от раздел VII. Допълнителни разпоредби на договор РД11-0014/12.03.2012г. на МК, при неизпълнение на задълженията по раздел II, т. 3 от договора (заплащане на цената по договора се дължи до 5-то число на текущия месец), наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимия наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечния наем.

Съгласно чл. 2 на раздел II от договор РД11-00-216/09.10.2015г. на МК, наемодателят предоставя на наемателя описаните в раздел I, чл. 1 обекти срещу месечен наем, а именно:

1.

За обект № 1 по договор № РД11-00-216/09.10.2015г. на МК, месечен наем в размер на 1960.00 лева без ДДС или 2352.00 лева с ДДС, дължим до 5-то число за всеки календарен месец за текущия.

2.

За обект № 2 по договор № РД11-00-216/09.10.2015г. на МК, месечен наем в размер на 676.00 лева без ДДС или 811.20 лева с ДДС, дължим до 5 - то число на всеки календарен месец за текущия;

Съгласно чл. 16 от раздел VII. Допълнителни разпоредби на договор РД11-00216/09.10.2015г. на МК, при неизпълнение на задълженията по раздел II,чл. 2 от договора , наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимия наем за всеки просрочен ден.

Въпреки, че с писмо изх. № 26-00-725/12.12.2016 г. и покана изх.№ 24-001/15.02.2017 г. наемателят бил поканен да плати наема, постъпило само частично плащане на наемната цена за м.януари и м.февруари 2017 г. и на неустойка до 14.02.2017 г. Наемателят продължил да плаща със закъснение наемната цена, а към момента предявяване на исковата молба дължал и суми за ползвани консумативи. Считано от изтичане на едномесечния срок от получаване на писмо изх. № 94-00-1847/12.07.2021г. на МК (на 14.07.2021г.), отправено до управителя на дружество „Ю.к.****” ЕООД, с което Министерство на културата е отправило писмено предизвестие на основание чл. 12 б. „в” от договор за наем № РД11-0014/12.03.2012г. и чл. 14, ал. 3 от договор за наем № РД 11-00-216/09.10.2015г., поради незаплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен размер на консумативите по двата наема, договорите за наем № РД11-00-14/12.03.2012г. и договор за наем № РД 11-002 216/09. 10.2015г. на МК с ответника, се считат за прекратени.

Във връзка с изложените по-горе обстоятелства, обосновава интерес от предявяване на иск за присъждане в полза на МК дължимите от ответника суми, общо в размер на 95 542,01 лева за неустойка за забава.

С писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че е уговорен максимален размер на евентуално дължимата неустойка до един месечен наем и че исковата претенция го надвишава; прави възражение за недействителност на клаузата, като противоречаща на добрите нрави оспорва дължимостта на неустойка за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. през периода на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.

Предявява евентуално възражение по чл.103 ЗЗД за погасяване на задължения чрез прихващане със свое насрещно парично вземане в размер на 50 000 лв., съставляващи недължимо платени суми по прекратени договори за наем и с вземане в размер на 3528 лв. за обект 1 и 1216, 80 лв. за обект 2, предоставени като депозит по договора за наем от 09.10.2015 г.

Ответникът оспорва дължимостта на законна лихва върху неустойка за забава на самостоятелно основание. Сочи доказателства

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение, прие за установено следното:

Установи се, че страните са били в договорни правоотношения по сключени договори за наем на недвижими имоти, публична държавна собственост – видно от акт №13420/23.06.2003 г. и АДС №07766 от 2003 г. за поправката му и скици, които са били предадени на ответника с протокол от 12.03.2012 г. и протокол от 11.01.2016 г. и няма спор, че за процесния период той е ползвал същите.

Съгласно т. 2 на раздел II от представеният като доказателсво по делото договор РД1100-14/12.03.2012г. на МК, наемодателят предоставя на наемателя посочените по т. 1.1. и т.

1.2 обособени части срещу месечен наем общо за заеманата площ в размер на 2 547 лева без ДДС или 3056, 40 лева с ДДС , до 5-то число от текущия месец.

Съгласно т. 13 от раздел VII. Допълнителни разпоредби на договор №РД11-0014/12.03.2012г. на МК, при неизпълнение на задълженията по раздел II, т. 3 от договора (заплащане на цената по договора се дължи до 5-то число на текущия месец), наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимия наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечния наем.

Съгласно чл. 2 на раздел II от договор РД11-00-216/09.10.2015г. на МК, наемодателят предоставя на наемателя описаните в раздел I, чл. 1 обекти срещу месечен наем, а именно:

- За обект № 1 по договор № РД11-00-216/09.10.2015г. на МК, месечен наем в размер на 1960.00 лева без ДДС или 2352.00 лева с ДДС, дължим до 5-то число за всеки календарен месец за текущия.

- За обект № 2 по договор № РД11-00-216/09.10.2015г. на МК, месечен наем в размер на 676.00 лева без ДДС или 811.20 лева с ДДС, дължим до 5 - то число на всеки календарен месец за текущия;

3

Съгласно чл. 16 от раздел VII. Допълнителни разпоредби на договор РД11-00216/09.10.2015г. на МК, при неизпълнение на задълженията по раздел II, чл. 2 от договора , наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимия наем за всеки просрочен ден.

Не се спори, че възникналото между страните наемно облигационно правоотношение е съществувало до 12.07.2021 г., когато ответникът в качеството на наемодател е упражнил правото едностранно да прекрати предсрочно договора за наем поради неизпълнение на задължението на ищеца да плаща наемна цена и консумативи. Видно от представеното писмо с изх.№ 94-00-1847 от 12.07.2021 г. ищецът е отправил едномесечно предизвестие до „Ю.к.****“ ЕООД, на основание чл.12, б.“в“ от договора за наем от №РД11-0014/12.03.2012г. и на основание чл.14, ал.3 от договора за наем № РД11-00-216/09.10.2015г., поради неплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен размер на консумативите. Предсрочното прекратяване на процесния договор е обусловено от неизпълнение на задължението на наемателя да плаща наемна цена и консумативи, както и от отправяне на предизвестие от страна на наемодателя, като в случая и двете предпоставки са били осъществени. Съдът намира, че отправеното от ответника наемодател предизвестие е породило потестативни правни последици по прекратяване на договора, който следва да се счита за прекратен от 15.08.2021 г., когато e изтекъл едномесечния срок. Към този момент са били заплатени наемните вноски за периоди до м.юли 2021 г. включително, поради което върху тях не е начислявана неустойка след прекратяването на договора.

За следващите месеци ползването на отдадените под наем неддвижими имоти е осъществявано въпреки противопоставянето на наемодателя, поради което то не е на основание договорното правоотношение. Плащането на цена и консумативи в този случай е наосноване чл.236, ал.2 ЗЗД, а не без основание и възражението на ответника за прихващане с платени суми - дори и да се доказва плащането им, е неоснователно. Също така за този период наемателя обаче не дължи и неустойка, защото не е в неизпълнение на договорно задължение по договорите за наем.

От водената между страните кореспонденция и покани, представените доказателства за плащане и заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза по делото се установи, че ответникът е в забава относно изпълнението на договорно задължение да заплаща наемна цена и разходите за ползването на вещта (консумативи) – чл.232, ал.2 от ЗЗД, за посочените табл.1 и табл.2 от заключението периоди, в която в колона 5 са посочени броя на дните в забава.

Тълкувайки клаузите на договорите за наем на обектите съгласно чл.20 от ЗЗД, съдът намира, че действителната воля на страните и по двата договора е била да се уговори неустоечна клауза за забавено неизпълнение с максимален размер – размера на месечния наем. Тази практика е обичайна, като страните по договорите уговарят максимален размер на неустойка, като абсолютна сума, или като максимален процент от неплатената сума (напр. не повече от 10%). Такава клауза би съответствала на обезщетителната функция на неустойката, а не за да послужи като средство за едностранното обогатяване на кредитора.

4

Неустоечната клауза не е нищожна, по арг. от чл.309 ТЗ,поради което направените в този смисъл възражения са несъстоятелни.

Във връзка с твърденията за наличието на форсмажорно обстоятелство, обусловено от въведеното в страната извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от Ковид-19, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. - до 13 април 2020 г., който срок впоследствие е продължен до 13 май 2020 г – съгласно т. 1 от Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, обстоятелство, представляващо и общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК, не подлежат на изрично доказване и което да е основание за освобождаването му от отговорност за забава - Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря когато невъзможността да изпълни се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на договорената между страните неустойка за неизпълнение на договора, е необходимо неговото неизпълнение да е последица единствено от виновното му поведение. Когато невъзможността за изпълнение се дължи на обективни причини, които длъжникът не е могъл да предвиди/преодолее, то неизпълнението не може да му бъде вменено във вина. В процесният случай характер на такова събитие, имащо извънреден характер и което е било непредвидимо за страните по него е пандемията от короновирусната инфекция и обявеното във връзка със същата извънредно положение в страната, но не се доказа това именно събитие да е довело до забавата.