Решение № 6202 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6202 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100513211 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „П.К.Б.“ЕООД срещу решение № 20205308/30.10.2021г. постановено по гр.д. № 26394/2020г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 59 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените срещу Т. Г. С. установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание:

- чл.240 ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК за сумата от 2465,45 лв., представляваща част от главница по договор за потребителски кредит № 3032921704/22.06.2018г. ведно със законната лихва считано от 25.11.2019г. до окончателното изплащане;

-чл.240 ал.2 от ЗЗД за сумата от 883,81 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2018г. – 31.07.2019г.; и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 67405/2019г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон, а именно: договорът за потребителски кредит не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, доколкото посочения ГПР е в рамките на императивния максимум, ясно са определени компонентите му, кредитополучателят е получил подробна преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр, в който са описани подробно всички разходи по кредита и потребителят е имал възможност да вземе информирано решение дали да сключи договора и съответно каква е финансовата тежест от същия;посочва, че както ГЛП, така и ГПР са 1 фиксирани величини неизменяни по време на действие на договорното правоотношение; счита, че неправилно първоинстанционният съд е прихванал суми, които са били предмет на предоставяне респективно погасяване между същите страни, но по друго договорно правооотношение, което не е част от предмета на процесното производство, вследствие и на което незаконосъобразно прихващане районният съд е стигнал до извода, че дори непогасената по договора главница не следва да се плати в пълен размер. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, което исковете се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т. Г. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението като необжалвано от страните е влязло в сила в частта:

-с което е уважен предявения от „П.К.Б.“ЕООД по реда на чл.422 от ГПК иск за признаване за установено, че Т. Г. С. дължи на основание чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД сумата от 366,65 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 3032921704/22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане;

- с което са отхвърлени предявените от „П.К.Б.“ЕООД по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо Т. Г. С., че:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД дължи заплащането на сумата от 2353,97 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД дължи сумата от 423,96 лв. – мораторна лихва за периода 02.08.2018г. – 01.08.2019г.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, като при разглеждането й по същество, настоящият състав счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, настоящият състав намира следното:

За да бъдe уважен предявеният главен иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между страните по делото на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя; наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейната дължимост и размер.

2

Безспорно се установява от представения и приет като доказателство по делото писмен договор– л.12-21 от делото на СРС, двустранно подписан /от кредитополучателя на всяка страните/ и при неоспорена и неустановена неавтентичност на подписа на ответника, че на 22.06.2018г. е сключен договор за потребителски кредит „П.К.С.“ между

"П.К.Б."ЕООД – като кредитодател, и Т. Г. С. – като кредитополучател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сума в размер на 3000 лева, от които 1502,00 лв. за рефинансиране, със срок на връщане 36 месеца, при размер на месечна вноска от 185,46 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ от 49, 89 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41, 17 %, лихвен процент на ден от 0, 11 % и дължима сума по кредита от 4451,04 лв.. Уговорена е и клауза за закупен пакет допълнителни услуги срещу сумата от 3601,44 лв., платими на вноски от по 150,06 лв., като по този начин общото задължение по договора възлиза на 8052,48 при общ размер на погасителната вноска от 335,52 лв.

Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор за потребителски кредит сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжника има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 вр.т.12 от ДР на ЗЗП, което по силата на чл. 7 ал. 3 ГПК задължава съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а и такива са наведени от ответника в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба.

Съгласно чл.22 от ЗПК, в действието й към релевантния за спора момент, а именно момента на възникване на материалното правоотношение /ЗИД на ЗПК - обн. в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. /, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За да е налице нищожност на клаузите за лихва, годишния процент на разходите и неустойката, дължаща се на неравноправния им характер, съгласно разпоредбите на чл.143 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки – клаузите да не са индивидуално уговорени, да е нарушен принципа за добросъвестност в договарянето и/или да е налице значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по сделката и/или последната да е сключена в ущърб на потребителя.

Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/. Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл.146 ал.2 ЗЗП.

В тежест на търговеца е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени.

От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.

От посоченото до тук настоящият състав счита, че процесния договор като сключен в писмена форма отговаря от външна страна на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК.

3

Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- периодичността и датите на плащането усвоените лимити, срока на договора за кредит, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби, а именно:

Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 7 ЗПК в процесния договор е посочен общият размер на кредита, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено и общото задължение по договора, ведно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума.

Процесният договор за кредит не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК е неприложима.

В случая е уговорен фиксиран, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия и следва да се счита, че отговаря пълно на изискването по чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК условията за издължаване на кредита от потребителя са обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.

Едновременно с това са посочени поотделно както размерът на вноската по кредита, така и размерът на включените в него компоненти – главница и лихва, размерът на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В съответствие с чл. 11, ал. 1 т. 12 ЗПК, в чл. 7. 3 от Общите условия е установено правото на кредитополучателя при погасяване на главницата по договора да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК в договора за кредит следва да е посочена информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и ал. 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Въззивният състав намира, че и тези изисквания са били спазени при съставяне на процесния договор за кредит, доколкото в т. 7. 1 от Общите условия на договора е изрично предвидено, че кредитополучателят има право да се откаже от договора, като е точно регламентиран и начинът и срокът, в който може да стори това – чрез отправяне на писмено предизвестие в четиринадесетдневен срок, считано от датата на неговото сключване или в случай че кредитополучателят е избрал договора, общите условия и погасителния план да бъдат изпратени по реда на чл. 13. 1 от договора – от датата на тяхното получаване. Договорени са и условията за упражняване на това право, а именно, че в срок не по-късно от 30 дни от датата на изпращане на уведомлението, кредитополучателят е длъжен да върне 4 предоставената главница по кредита, както и да заплати начислената лихва от датата на усвояване на средствата по договора до датата на връщане на главницата. Посочено е, че лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент на дневна база.