Определение № 1360 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С протоколно определение от 04.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 2136/2024 г. СГС, I отделение, 13 състав е прекратил частично производството по предявените установителни искове за собственост против ответника Д. М. Л. и против ответника „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД с основание чл.124 ал.1 от ГПК като е приел, че от твърденията на ответника в исковата молба и поведението на тези ответници по преме на делото не се установява да са оспорвали и същите не оспорват претенциите на ищеца по установителния иск за собственост, поради което у ищеца не е налице интерес от водене на делото срещу тези ответници.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Р. Р. Х., който моли въззивния съд да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Позовава се на разясненията, направени в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Общо събрание на гражданската колегия. Сочи, че съдебната практика е признала правния интерес на претендиращия собственик от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу който и да е от предходните титуляри на правото на собственост по цялата верига от прехвърлителни актови/сделки, тъй като наличието на предходен титул за собственост очевидно съставлява оспорване на правото на собственост на ищеца чрез правни действия.

Ответникът по частната жалба „Консулт БГ“ ЕАД я оспорва и счита, че е неоснователна, тъй като ответниците Д. М. Л. и „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД не са оспорвали предявения от ищеца иск.

Ответникът по частната жалба „Маршал кредит груп“ ООД я оспорва като поддържа, че липсва интерес у ищеца от воденето на отрицателен установителен иск срещу Д. М. Л. и „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД, тъй като извършената публична продан и 1 последвалото я издаване на постановление за възлагане не могат да бъдат преценени като действия по разпореждане с процесния имот.

Ответниците по жалбата Д. М. Л., „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД и „Парк Резидънс Р1С“ ЕООД не вземат становище по нея.

Въззивният съд като обсъди представените доказателства, намира за установено следното:

Гражданско дело № 2136/2021 г. на СГС, IГ.О., 1-13 състав е образувано по предявен от ищеца Р. Р. Х. установителен иск за придобити по давност недвижими имоти с основание чл. 124, ал.1 ГПК. Ищецът е поддържал, че на 20.10.2006 г. сключил с продавача Д. М. Л. предварителен договор за продажба на описаните в исковата молба имоти като на тази дата му било предадено владението върху тях. На 21.10.2016 г. изтекъл 10 годишен давностен период, в който ищецът упражнявал необезпокоявано владение. Посочено е, че междувременно Д. М. Л. се е разпоредил с процесните имоти. В исковата молба е посочено, че на 14.08.2019 г. „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД е учредило договорна ипотека в полза на кредитора „Маршал кредит груп“ ООД, „Парк Резиденс Р 1 С“ ЕООД и „Бояна Грийн Резиденс“ ЕООД като впоследствие като ответник е конституирано и „Консулт БГ“ ЕАД . С исковата си претенция ищецът претендира установяването на право на собственост придобито по давност върху процесиите недвижими имоти.

Ответникът Д. М. Л. не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание на 25.01.2024 г. е заявил, че не оспорва, че е сключил предварителен договор с ищеца, но впоследствие решилда използва недвижимите имоти по друг начин и предприел обезпечителни действия. Заявил е че няма възражения по основателността на иска.

Ответникът „Бояна Грийн Резиденс“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е признал предявените искове и в съдебно заседание е поддържал заявеното в отговора.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, на 24.06.2013 г. с договор, оформен чрез нотариален акт № 45 том I рег.№ 1559 нот.дело № 41/24.06.2013 г. по описа на нотариус Б. М. Н. с рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, продавачът Д. М. Л. е прехвърлил на „Парк Резиденс Р1С" с ЕИК 200978242 собствеността върху част от процесните недвижими имоти.

С договор от 14.10.2014 г., оформен чрез нотариален акт № 66 том I рег.№ 2508 нот.дело № 52/14.10.2014г. по описа на нотариус Б. М. Н. с рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, продавачът Д. М. Л. е прехвърлил на купувача-търговското дружество с фирма „Парк Резиденс Р1С" собствеността върху останалата част от процесните недвижими имоти.

С договор от 14.08.2019 г., оформен с нотариален акт № 150, том III, рег.№ 10101, нот.дело № 511/14.08.2019 г. „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД е учредило в полза на кредитора „Маршал кредит груп“ ООД договорна иипотека върху процесните имоти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена от легитимиран правен субект и разгледана по същество е основателна.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за чието наличие съдът във всяка инстанция следи служебно до приключване на съдебното дирене съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 107 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2010 г., I г. о.). Съдът преценява тази предпоставка 2 въз основа на въведените с исковата молба твърдения и е длъжен да прекрати производството непосредствено след констатацията, че правният интерес не съществува (Определение № 154 от 22.08.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2174/2018 г., II г. о.).

Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право. Преди всичко правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Допустимостта на иска е обусловена от правния интерес, който е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца и позицията на ответника. Ищецът следва да установи, че е засегнат от правен спор или поведение на ответника и това налага търсената с иска защита. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за съществуване на правния интерес при всяко положение на делото; когато констатира, че ищците нямат правен интерес, да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.

Относно правния интерес за предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т.3Б от Тълкувателно дело № 4 от 14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Общо събрание на гражданската колегия. С това решение Върховният касационен съд е разяснил, че : „Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва и л и смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем зашита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на обственост".

С това съдебната практика е признала правния интерес на претендиращия собственик от предявяването на положителен установителен иск за собственост срещу който и да е от предходните титуляри на правото на собственост като е приела, че наличието на предходен титул за собственост очевидно съставлява оспорване на правото на собственост на ищеца чрез правни действия.

Въззивният съд намира, че прехвърлителните сделки от 24.06.2013 г. - договор, 3 оформен чрез нотариален акт № 45 том I рег.№ 1559 нот.дело № 41/24.06.2013 г. по описа на нотариус Б. М. Н. с рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд и договор от 14.10.2014 г., оформен чрез нотариален акт № 66 том I рег.№ 2508 нот.дело № 52/14.10.2014г. по описа на нотариус Б. М. Н. с рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, Д. М. Л. се е заявил като собственик на процесните недвижими имоти, с което на практика е оспорил и отрекъл правото на собственост на ищеца, поради което, съгласно горепосочената задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т.дело № 4/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Общо събрание на гражданската колегия, за ищеца Р. Р. Х. е налице правен интерес от предявените срещу този ответник искове.

От друга страна с договор от 14.08.2019 г., оформен с нотариален акт № 150, т о м III, рег.№ 10101, нот.дело № 511/14.08.2019 г. „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД е учредило в полза на кредитора „Маршал кредит груп“ ООД договорна ипотека върху процесните имоти. Договорът е сключен от „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД в качеството му на собственик на тези имоти. Ипотекирането на имот е действие на разпореждане, независимо, че няма присъщият за тези действия отчуждителен характер. По тази причина съдът приема, че извънпроцеусалното си поведение ответникът „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД е оспорил и отрекъл правото на собственост на ищеца.

Действително тези ответници са заявили, че не оспорват иска. Но въпросът за значението дори на направеното по реда на чл. 237 ГПК признание на иск при спор за право на собственост е разгледан в решения на Върхонвния касационен съд /пр.Решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., І ГО на ВКС по чл. 290 ГПК/. Върховният касационен съд приема, че защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния придобивен способ. В случай, че ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК особено в случаи като процесния, при които на установяване подлежат елементи от основанието на иска за собственост като владеенето на имота и времето