Решение № 16 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000582 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК, образувано въз основа на подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 12144665, чрез процесуалния пълномощник адвокат С. М., срещу постановеното решение №447 от 18.12.2024 г. по търг.дело №1307/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с която се обжалва частично решението в осъдителните му части за присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

С постановеното решение съдът е осъдил Гаранционен фонд да заплати на И. Х. И., ЕГН **********, и Я. К. И., ЕГН **********, в качеството им на родители на С. И. И., ЕГН **********, сумите от по 80 000 лв. за всеки, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 21.11.2017 г., при което е починал техният син - С. И. И., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2021 г., до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете над присъдените по 1

80 000 лв. до претендираните по 200 000 лв., като неоснователни и недоказани.

С решението Гаранционен фонд е осъден да заплати на И. Х. И., ЕГН **********, и Я. К. И., ЕГН **********, в качеството им на родители на С. И.

И., ЕГН: **********, сумата от 1 402,89 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди - разходи за погребението на сина им и за оформяне на гробното му място, които са в пряка причинноследствена връзка с ПТП, настъпило на 21.11.2017 г., при което е починал техният син - С.

И. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.021 г., до окончателното й изплащане.

С решението са определени и разноските – Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищците по 1 032,10 лв. - заплатена от тях първоначална ДТ, по 101,75 лв.- заплатени от тях възнаграждения за вещи лица, на адвокат З.

14 440 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт 4 392 лв. ДТ, а ищците са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд по 726,43 лв. - направени разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Р. Н. Р., ЕГН **********.

Въззивната жалба се отнася до постановеното решение в осъдителните части, както следва:

- по отношение на субективно съединените искове за обезщетение за неимуществени вреди се обжалват присъдените на ищците суми по над 50 000 лв. на всеки един от тях до 80 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2021 г., до окончателното изплащане,

- по отношение на иска за имуществени вреди се обжалва присъдената на ищците сума над 701,44 лв. до 1 402,89 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2021 г., до окончателното изплащане.

Жалбоподателят посочва, че в тези части решението е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост, тъй като е постановено в нарушение на установения в чл.52 2 от ЗЗД и задължителната съдебна практика по пригагането му на принцип на справедливостта, не са приложени всички релевантни общи и специални критерии при определяне на размерите на претендираните обезщетения, не са отчетени др. образувани дела за обезщетения, произтичащи от процесното пътнотранспортно произшествие, икономическата конюнктура, неправилно са преценени събраните свидетелски показания, при погрешно формирано вътрешно убеждение на съда. Изложил е подробни съображения, като моли да се отмени решението в обжалваните осъдителни части и се отхвърлят претенциите на ищците в тези части. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от И. Х. И. и Я. К. И., чрез процесуалния им представител адвокат М. З., с който се счита същата за неоснователна, като се моли да се остави без уважение и потвърди решението в обжалваните осъдителни части, като се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. за въззивното производство.

Съдът, след като се запозна с данните по делото, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.275 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането им по същество в съответствие с наведените оплаквания и прецени размерът на всеки един от предявените субективно съединени искове по чл.432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Няма спор, че ищците са родителите на починалия при пътнотранспортно произшествие С. И. С.в. Видно от исковата молба, те са описали процесното пътнотранспортното произшествие - на 21.11.2017 г., около 15,15 часа, в светлата част на денонощието, в условията на ясно време и добра видимост, по суха и запазена асфалтова настилка с ясно различима хоризонтална маркировка, на прав пътен участък, без хоризонтални или вертикални криви, по южната пътна лента на път 11-66, около км.67, западно от фирма „Зара фуражи“, на територията на обл. Стара Загора, в посока изток, със скорост от около 90 км/ч при максимално разрешена за конкретния пътен участък скорост от 70 км/ч, се е движила товарна композиция, съставена от 3 влекач „ДАФ“, с peг. № ** **** **, с прикачено полуремарке „Виелтон“, с peг.

№ ** **** **, управлявана от водача Р. Н. Р., с натоварено полуремарке с 21 940 кг слънчоглед, в същото време по южния банкет, успоредно на оста на пътя, на около 0,5 м южно от южния край на пътя, в посока изток-запад, се е движил пешеходецът С. И. И., който давал знаци и ръкомахал, като в определен момент от движението си се насочил към платното за движение, косо надясно спрямо първоначалната си посока на движение, водачът на товарната композиция, въпреки че отдалече наблюдавал пешеходеца И., не предприел своевременни и адекватни действия, във връзка с възникналата опасност за движението - наличие на пешеходец, движещ се непосредствено до пътното платно, поради което настъпил удар, при който челните десни състави на влекача са блъснали пешеходеца, като в резултат на удара тялото на пешеходеца било отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на движение на товарната композиция, след което е паднало върху асфалтовата настилка и се е установило в покой, след удара композицията продължила да се движи по дъгообразна траектория, след което е установена в покой.

Ищците са описали нанесените увреждания на техния син, който е загинал в резултат на пътното произшествие. Посочили са, че вина за произшествието има водачът на товарната композиция Р., който е нарушил правилата за движение в ЗДвП - чл.5,ал.1,т.1, ал.2,т.1, чл.20,ал.2, чл.21,ал.1 и ал.2, че товарната композиция е била без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че са отправили до Гаранционен фонд писмена претенция на 13.05.2021 г., по която са образувани щети с №№ 21210101 и 21210102, разменена кореспонденция и отказано изплащане на обезщетения. Също така са описали отношенията със сина им – живели са в едно домакинство с него и семейството му – съпруга и три деца, подпомагали го морално и финансово, а също и при отглеждането на децата, живеели в хармония и разбирателство, взаимно се уважавали и разчитали един на друг, което е нормалното, житейски оправдано съС.ие на едно задружно и сплотено семейство, както и страданията от взезапната загуба на толкова близък човек, с който са общували ежедневно и споделяли всички моменти от живота си, разчитали на сина си, на неговите грижи и финансова помощ с оглед възрастта му.

Въз основа на така навередите твърдения са предявили претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – по 200 000 лв. на всеки 4 един от тях след направено увеличение в хода на производството, както и претенция за заплащане на сумата 1 402,89 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди - разходи за погребението на сина им и за оформяне на гробното му място, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 21.11.2017 г.

Ответникът Гаранционен фонд е представил писмен отговор срещу исковата молба, с който оспорва претенциите изцяло и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51,ал.2 от ЗЗД – пешеходецът се е движил неправилно на пътното платно в нарушение на чл.108,ал.2 и чл.114 от ЗДв.

Представени са допълнителна искова молба и допълнителен отговор, с които страните поддържат, съответно оспорват становищата си.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебни експертизи – медицинска, изготвена от вещото лице д-р Е. Б., комплексна медицинска и автотехническа експертиза, изготвена съответно от вещите лица д-р Е. Б. и инж.Т. П.. Установено е, че по случая е водено досъдебно производство №**** ** - ***/**** по описа на ОД на МВР С. З., приключило с постановление от 14.05.2021 г. за прекратяване, което постановление е потвърдено с влязло в сила определение на 25.02.2022 г. по ЧНД №2203/2021 на Окръжен съд Стара Загора, поради несъставомерност на поведението на водача Р. по текста на чл.343,ал.1,б.в във вр. с чл.342,ал.1 от НК. Окръжният съд е разгледал претенциите, приел е, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, както и че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ, че следва да бъдат заплатени застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като е определил размерите им, съответно по 160 000 лв. и 1 402,89 лв., разгледал е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като е приел, че е основателно и доказано в размер на 50 %, поради допуснатите нарушения на ЗДвП в значителна степен. Повдигнатият спор във въззивното производство е във връзка с определените размери на обезщетенията.

По делото са изяснени механизмът на процесното пътнотранспортно произшествие и нанесените увреждания на починалия пешеходец в негов резултат въз основа на приетото заключение на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните. От 5 констатациите се потвърждават твърденията в исковата молба за механизма, както и се установяват техническите причини за настъпване на произшествието - водачът на композицията не се е съобразил при избора си на скорост с максимално допустимата, която е 70 км/ч, а е управлявал със скорост 89 км/ч, възприел е своевременно намиращия се в близост до платното за движение пешеходец, който се е движил в южния банкет, вървял е срещу движението в посока изток-запад, като се клател и махал с ръце, но въпреки това не е намалил скоростта на движение или не е предприел спиране, които негови действия непосредствено преди възникване на произшествието са неправилни. В същото време е изяснено поведението на пешеходеца при изготвени два варианта. При първият - движение на пешеходеца в южния банкет срещу посока на движение на композицията и внезапното му навлизане срещу посоката на движение, произшествието е било предотвратимо, ако не се е предприело внезапно навлизане в пътната лента, по която се е движила товарната композиция. Пешеходецът е следвало да се съобрази със скоростта на движение и разС.ието, на което се намира приближаващата се товарна композиция. При втория вариант –движение на пешеходеца с гръб по южната пътна лента, по посока на движение на товарната композиция, той не е могъл да възприеме приближаващата се товарна композиция. Ако пешеходецът не се е намирал на пътната лента, в която се е движила композицията, произшествието не би настъпило. Т.е. и в двата варианта пешеходецът не е предприел действия, които да са безопасни за него, както при движението по банкета, така и по пътното платно, в което се е движила товарната композиция, като според вещото лице по вероятен от техническа гледна точка е вторият вариант.