Решение № 579 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100101958 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от К. Г.

Г., ЕГН ********** и П. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, пл.“Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 срещу „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, с която са предявени претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците сумите от по 200 000 лева на всеки обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция на 26.08.2022г. до окончателното изплащане.

Делото е било спряно с определение №397/09.02.2024г. до приключване с влязъл в сила акт на досъдебно производство №461/22г. по описа на Второ РУ- Бургас, пр.вх.

№7446/2022г., пор.1845/2022г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Бургас, съответно на съдебното производство, образувано пред наказателния съд във връзка с посоченото досъдебно производство след внесен в съда обвинителен акт или с постановление по чл.78НК. След справка към 17.03.2025г. по ВНОХД №207/2024г. е видно, че с решение №13/10.02.2025г. по описа на Бургаски апелативен съд е потвърдена присъда № 37/13.06.2024г., постановена по НОХД №409/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас.

Първоинстанционният съдебен акт е влязъл в законна сила на 13.03.2025г., а последното е дало основание за възобновяване на делото.

Ищците твърдят, че на 13.08.2022г., около 17.19ч., в град Бургас на бул. „Тракия“ № 77, настъпило пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, регистрационен номер А 4938 НК- Т. Х.

К., ЕГН: **********, който в разрез с нормите на ЗДвП и поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост и без да прояви 1 необходимата грижа към уязвимите участници в движението, каквито се явяват пешеходците, ударил пресичащия пътното платно пешеходец - Г. П. Г., ЕГН **********.

В резултат на така описаното застрахователно събитие, пострадалият претърпял множество тежки телесни увреждания, изразяващи се в съчетана травма- глава и гърди, фрактура крании, контузио капитис, контузио церебри, комоцио, котузио торацис, фрактура на 8 и 9 ребрени дъги в ляво, както и множество рани и натъртвания по цялото тяло.

Наследодателят на ищците бил откаран от ЦСМП по спешност в „УМБАЛ - Бургас“ АД, където започнало лечението му. Въпреки положените усилия на медицинските специалисти и множеството извършени интервенции, Г. Г. развил усложнения, които в своята съвкупност довели до неговата смърт на *****г.

Ищците считат, че отговорността за настъпването на описаното по-горе застрахователно събитие е на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, с регистрационен номер А 4938 НК - Т. Х. К., който допуснал нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Като последица от така описаното неправомерно поведение, реализирал удар с пешеходеца Г. П. Г., а настъпилата на *****г. смърт се намирала в причинна връзка с получените травми от пострадалия.

Във връзка с настъпилото произшествието било образувано ДП № 434 ЗМ-461/2022г. по описа на 02 РУ на МВР - Бургас, пр. пр. с вх. № 7446/2022 г. по описа на ОП- Бургас. От данните на нормативно уредения информационен център към Гаранционния фонд било видно, че процесното превозно средство имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, съгласно съставена полица №*****, с начална дата на покритие 24.12.2021г. и крайна дата на покритие 22.12.2022г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.

Съгласно чл.380 ал.1 КЗ, ищците депозирали писмена претенция на 26.08.2022г., във връзка, с което са образувани щета № 0801-005014/2022-01 и щета № 0801-005014/2022-02, при ответното дружество. Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл.496 ал.3 КЗ ищците получили отговор с писмо с изх. № 4505/15.09.2022г. за К.

Г. Г. и писмо с изх. № 4586/ 20.09.2022г. за П. Г. П., с които ответникът изисквал допълнително - удостоверения за банкова сметка на ищците, както и копия на всички документи, по образуваното досъдебно производство. Ищците твърдят, че са били в невъзможност да представят всички документи, тъй като голяма част от тях не били изготвени.

С писмо с изх. № 5836/28.11.2022г. и писмо с изх. № 5837/28.11.2022г., ответното застрахователно дружество постановило откази за изплащане на застрахователни обезщетения по предявените извънсъдебни претенции, които по своето същество ищците считат за неоснователни. Цитира се съдебна практика в тази връзка.

Ищците са синове на починалия и загубата на баща им съставлявала едно от найтежките житейски събития, така, че дори и интензивността на страданието на П. и К. да намалее във времето, мъката им нямало как да бъде преживяна до края на живота им и 2 вредата в това отношение била непоправима и материално неизмерима.

За П. и К. - Г. е бил не просто баща, а център на света, постоянно присъствие в живота им и човекът полагащ най-големи грижи за тях, от които те са имали нужда, откакто се помнят, през целия им живот. Загубата на баща, след продължителен непълноценен семеен живот, е изключително тежка, като за това обстоятелство възрастта е без значение.

Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилило болките и страданията, които ищците изпитват.

Преди настъпилото събитие, ищците били изключително жизнени и контактни, радвали се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента те били затворени и отчуждени, избягвали контакти с други лица и така обичайните за всеки човек срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания. Посочват също така, че част от изключителността на претърпените от К. и П. болки и страдания се дължи и на обстоятелството, че от датата на настъпването на процесния инцидент- 13.08.2022 г. до момента на смъртта на баща им- *****г. имало 6 дни. Това било време, през което К. и П. всеки ден се молили, надявали и заспивали и се будили с мисълта, че баща им ще оздравее и отново ще бъде с тях и ще може да ги прегърне. Въпреки надеждите им, това не се случило и на ***** г. разбрали трагичната новина за неговата смърт. Поради гореизложеното за тях се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ АД в депозирания от него отговор на исковата молба оспорва иска. Не отрича наличието на договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с № BG/****, валиден към дата на инцидента13.08.2022г. по отношение на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, регистрационен номер А 4938 НК. Заявена е позиция, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени банкови сметки на ищците. На следващо място оспорва размерът на предявеното от ищците обезщетение. Посочва се, че те не живеели в едно домакинство с починалия, както и липсвали доказателства за трайно установени близки отношения помежду им.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като предприел пресичане на пътното платно извън пешеходната пътека.

Същият бил с тъмни дрехи и не се е убедил, че преминаването е безопасно, като изскочил изведнъж на пътното платно. Попаднал в опасната зона за спиране спрямо водача на автомобила. Ответникът счита, че това му поведение е в пряка връзка с настъпване на вредоносния резултат. Твърди се също така, че причина за смъртта на починалия е и липсата на адекватно лечение, съгласно изискванията за добра медицинска практика. Оспорва се на последно място и началната дата, от която се търси обезщетението за лихва. Според ответника следва да се търси обезщетение след изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по претенцията, съответно от датата на входиране на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за 3 установено следното:

С присъда от 13.06.2024г., влязла в сила на 13.03.2025г., постановена по НОХД №409/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас подсъдимият Т. Х. К. е признат за виновен в това, че на 13.08.2022г. в гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, регистрационен номер А 4938 НК, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. П. Г., настъпила на *****г.

Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е по делото, че именно Т. Х. К. е управлявал автомобила „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, регистрационен номер А 4938 НК, както и че неговата гражданска отговорност е била застрахована по договор при ответника с полица BG/****, валидна към датата на инцидента. Механизмът на настъпване на произшествието следва да се счита за установен и изяснен, като е ясно, че се касае за неспазване правилата за движение в населено място и конкретно тези, свързани с ангажимента на водача да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре превозното средство в слуай на възникнала опасност на пътя, каквато несъмнено представлява пресичащият пешеходец. С това си задължение виновния водач на лекия автомобил не се е съобразил като не е намалил и спрял, за да пропусне преминаващия мъж.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят К. разказва, че пешеходецът е пресичал пътното платно на бул.“Тракия“ в гр.Бургас, отдясно наляво, гледано по посока на движение на лекия автомобил. Пострадалият се движил спокойно по улицата, независимо от обстоятелството, че преминавал на необозначено с пешеходна пътека място. В момента, в който го забелязал водачът на превозното средство натиснал спирачки, но не успял да предотврати сблъсъка.

Свидетелката М.С. посочва, че живее на съпружески начала с ищеца П. П.- син на пострадалия. Уточнява, че познава бащата и сина от 2000г., като двамата се намирали в топли отношения. Помагали си взаимно. Г. бил грижовен баща, като често оказвал съдействие при поддръжката на жилището на сина си в ****. Отвръщали му със същото внимание, от каквото по- възрастния мъж се нуждаел, още повече, че живеел сам. В момента, в който разбрал за случилото се П. се разплакал. Самовгълбил се и се депресирал, а настъпилата няколко дни по-късно смърт на баща му и създаването на организация за провеждане на погребението го сринали емоционално. Уточнява, че ищецът се променил във времето, станал различен човек- притеснен, уплашен изнервен. Изолирал се от приятели, намалил социалните си контакти. Посещавал гробищата редовно, за да поддържа гроба на баща си и потърси утеха.

Д.П. заявява, че е бил колега и началник на П. П.. За инцидента разбрал докато били на работа, като по същия начин научил и за настъпилата смърт на бащата на ищеца. Видели се непосредствено след случилото се като П. изглеждал по различен начин. Затворил се в 4 себе си, станал сприхав, започнал да се кара с колегите си. Не разговарял с никой. Започнал да ходи редовно на гробищата. От ищеца знаел, че се чувал и виждал често с баща си.

Свидетелят В.К. разказва, че познава ищеца К. Г. от 20 години. От него научил за инцидента с баща му. Случилото се му се отразило много зле. Станал мълчалив и тъжен, плачел когато се сещал за баща си. Не могъл да отиде на погребението му, което много му тежало. Споменавал родителя, който загубил много често. По време на погребението изтърпявал наказание лишаване от свобода. От ищеца знаел, че е посещавал гроба на баща си няколко пъти. Към настоящия момент не бил превъзмогнал загубата на своя близък.